За една по-щастлива 2016-та година

За една по-добра 2016 г. не е нужно да правите нещо ново и съществено, може просто да се откажете от стари навици, които дори не сте осъзнавали, че имате. Обаче те все пак са ви дърпали назад и са ви пречили да израстете.

Не базирайте изборите си в живота на очакванията на другите за вас. Обществото, семейството и приятелите ни могат да окажат голям натиск върху решенията, които взимаме. Мнение как да живеете живота си може да получите отвсякъде, обаче то няма да е съобразено с вашите нужди, а с чуждите, което значи, че няма да отговаря на същността ви. Затова следвайте интуицията си и правете онова, което вие смятате за правилно.

Да се сравняваме с останалите е лош навик на повечето от нас, да не кажа всичките. Това е нещо, което ни кара да се чувстваме не достатъчно добри, защото обикновено се сравняваме с по-успели хора от нас. Започваме да изпитваме негативни емоции като завист и самосъжаление, които не ни носят нищо позитивно. Представете си да живеете с този модел на поведение цял живот – ами така никога няма да сте доволни от себе, защото винаги ще има някой, който ще е по-добре от вас.

Не търсете и постоянното одобрение на другите. За да се харесате на останалите, понякога правите неща, които не са ви в природата. Нали знаете, че няма как всички да ви харесват?

Идеи за фирмено коледно парти

Съвсем скоро ще дойде чакания и любим на мнозина декемврийски празник – Коледа. Корпоративните партита за повода се организират почти от всяка фирма. У нас те най-често са в някоя кръчма или ресторант. Но има и други, по-нестандартни варианти за фирмено коледно парти, по които то може да протече.

Първата идеята е корпоративното парти за Коледа да се проведе съвместно с друга фирма, която е ваш бизнес партньор. Така хем ще затвърдите отношенията си, хем служителите ви ще се запознаят с нови хора. Колкото повече, толкова по-весело, нали така беше?

Не е задължително коледното ви парти да бъде извън офиса. Може да го направите там като всеки донесе по нещо, дори някаква домашно приготвена храна или сладки. Другият вариант е да поръчате кетъринг. Нищо не пречи да си прекарате добре и в офиса, все пак няма да работите, а ще се забавлявате.

Вместо да харчите пари по ресторанти, където половината храна винаги остава, вложете ги в нещо по-смислено по Коледа. Превърнете партито в участие в някоя благотворителна кауза – изпечете мъфини и ги раздайте, съберете пари и купете подаръци на нуждаещите се. Могат да се измислят много неща в този дух. Чест ви прави да изберете да зарадвате някой друг, вместо себе си.

Поведението на мъжете – обяснено

Жените не разбират някои постъпки на мъжете, обратното също важи. Независимо дали са бащите, братята, колегите или съпрузите им, те ще продължават да се питат защо някой от тях постъпват по този или онзи начин. За всичко се оказва, че има научно обяснение.

Всички знаем колко е силна връзката между мъжа и колата, която кара. Това е така, защото той я вижда като естествено продължение на себе си. Затова я пази чиста и измита, грижи се за нея, не дава вратите и да се затварят с трясък и т.н. Тъй като колата е част от него, тя играе важна роля за поддържане на имиджа на един мъж.

Екшъните са филми, които допадат на повечето мъже. Защо? Защото там се сипе тестостерон и съответно мъжественост. Наред с тях се нареждат агресията, чувството за превъзходство и поемането на рискове. Колкото по-неспособен е един мъж в реалния живот да се конкурира физически със себеподобните си, толкова повече търси този идеал по телевизията.

На нас, мъжете, ни е трудно да се извиняваме. Да се извиниш значи да си признаеш, че си сгрешил, а това мъжкият мозък приема като поражение. Интересно е как дори за малки провинения като случайно сблъскване на улицата мъжът може въобще не намери за нужно да се извини, защото според него ситуацията не го изисква. Неполучаването на извинение се приема от жената като обидно и поради тази причина тя приема случката за по-сериозна, отколкото е в действителност. 

Защо мъжете избухват, когато са под стрес? Обяснението е свързано с хормона естроген, който при жените е в значително по-големи количества, отколкото при мъжете. Той предпазва мозъка от вредния ефект на стреса. Понеже при мъжете естрогенът е по-малко, тях няма какво да ги пази и те избухват, когато са подложени на стрес. 

Урок за Казахстан

Преди време един съученик се премести да живее в Казахстан. Той всъщност беше роден в Русия, после живя в България, а след това роднините му се преместиха в Казахстан и той отиде там при тях. Тази държава винаги ми е била непонятна, в смисъл, че не знам нищо по специфично за нея освен че е била част от бившото СССР, има граница с Русия и един друг любопитен факт, който ще опиша по долу.

Любопитно ми беше да узная, че Казахстан е 9-тата по площ страна в света (2 724 900 км²). За справка – България е на 102-ро място. За такава голяма държава би трябвало да заслужи повече медийно внимание, или просто там няма пикантни конфликти, които си заслужават отразяване. Не, наистина никъде не чувам да се говори за нея.

Като държавно управление Казахстан е президентска република. Там няма сериозни политически сътресения и е в добри отношения както с Русия, така и със САЩ и Китай. Националната валути се нарича "тенге". Космодрума Байконур всъщност е разположен на казахстанска територия и в момента се ползва под наем от Руската федерация.

Интересен факт е, че през 1997 година столицата на Казахстан се мести от Алмати в Астана, който преди да стане столица се е казвал Акмола, но това име на казахски се асоциирало с гроб и не било подходящо за централен град на една държава. Астана в превод значи "столица". Хитро, нали? И много предвидливо, така де, да не се бъркат хората и без това столицата им местят :).

Аз имам един приятел, чийто баща отиде да работи в Казахстан през онези години, за да помогне в строителството на сгради при обновяването на Астана до нова столица. Това е едно от първите неща, между другото, които научих за тази страна, още преди да знам къде се намира. Айде, дано съм ви разширил общата култура.

Да научим нещо за няколко уникални сгради

Някои сгради са по-известни от други. Обичайните заподозряни винаги са Айфеловата кула, Статуята на свободата и Бурж Калифа, но в сянката им има стотици други сгради, който заслужават не по-малко внимание. В долното видео ги наричат странни, но аз бих предпочел да им казваме уникални, защото те са именно такива, макар и в странността си.

От всички изброени, на мен ми беше познат само Атомиума в Брюксел. Голямо впечатление ми направи екстериора на библиотеката в Канзас сити – изглежда съвременно и подканващо да влезеш и да прочетеш нещо. Доста добра идея, няма какво да отричаме. Каменната къща от Португалия може да изглежда най-невзрачно, но пък най-умело се слива с околната среда, което я прави неповторимо съвместно творение на човека и природата.

Защо успехът не стига до вас?

Ако нямате представа какво значи успехът за вас, как тогава ще го постигнете? Първо трябва сериозно да помислите докъде искате да стигнете, т.е. поставете си ясна и конкретна цел, която да следвате. Иначе няма как да стигнете до успеха без да знаете какво представлява той за вас. Точно така – за вас, а не за останалите.

Запитайте се дали не следвате нечия друга дефиниция за успех. Може би затова не се считате за достатъчно успешни и не сте удовлетворени от това, което сте постигнали. Този успех е нечий друг, но не и ваш. Отново трябва да преосмислите кое ще е най-доброто за вас самите. Една малка победа за някой може да значи целия свят, но за вас да е просто нещо рутинно и невпечатляващо.

Страхът от провал също е голяма спирачка за успеха. Той кара някои хора дори да не пробват, а това, както и да го гледаме, си е потенциална пропусната възможност, от която никога няма да разберете какво е можело да излезе. Клиширано, но безкрайно вярно.

Дали пък вие не сте най-голямата си пречка към успеха? Може би започвате да се примирявате с нещата такива, каквото са, т.е. неудовлетворителни за вас, и нямате смелостта да поемете риск и да се откъснете от сигурното. Ако сте недоволни от мястото, на което се намирате в живота, единствено ваша е отговорността да промените това.

Превърни служителите си в предприемачи

Има един новонавлязъл английски термин, отнасящ се до предприемачеството – Intrapreneurs. Това са служителите вътре в компанията, които имат предприемаческо мислене. Те притежават изключителни умения за решаване на проблеми, мотивирани са да се сблъскват с предизвикателства и държат на приноса си за напредъка на фирмата, в която работят.

Ако давате повече свобода и правомощия на служителите си да вземат сами решения, това ще повлия позитивно и на начина, по който се представят. Така те ще бъдат достатъчно мотивирани да мислят иновативно и да се справят добре. Ако им дадете нужните ресурси и знания и им покажете, че вярвате в тях, може да се учудите докъде собственото им мислене може да развие компанията ви.

Насърчаването на приятелски отношения между служителите се оказва сред основните мотиватори те да дават повече от себе си. Добрите идеи често се раждат в неангажиращ разговор с колега. Липсата на идеи в екипа може да бъде преодоляна с комуникация между членовете му, които не трябва да се страхуват да споделят мнението си пред останалите. Една необработена идея на някой, може да се превърне в блестяща след надграждането й от целия екип.

Служителите трябва да се чувстват поощрени да мислят извън мащаба на това, с което се занимават във фирмата. В противен случай идва рутината, която е голям враг на мотивацията и креативното мислене. Брейнсторминг сесиите също могат да помогнат за последното. Наблюдението на колеги от други отдели или въвличане в изпълнението на нова задача водят до раздвижване на работното ежедневие и бягство от еднообразието.

Дайте време на една идея да узрее. На креативното мислене му е нужен инкубационен период, затова вглъбяването в решение на даден проблем с краен срок може да не доведе до най-добрия резултат. Когато обаче служителят има свободата да се върне към проблема след време, то идеята ще е много по-узряла и завършена.

Как да продадете празна къща?

Принципно се смята, че когато в дома, който продавате, има мебели, това помага на купувачите да си създадат по-реална представа как би изглеждал той, придавало му уют. Това не винаги е така обаче особено ако къщата не е обзаведена по вкуса на посетителите или ако е твърде претрупано. В тези случаи може дори да има отрицателен ефект върху покупката.

Празната стая дава място купувача сам да развихри въображението си, да визуализира нещата в ума си и да види истинския потенциал на помещението, а и така стаята изглежда по-голяма. Има неща, които може да свършим, преди да поканим потенциални купувачи да разгледат къщата, за да я направим по-привлекателна в очите им.

Свеж слой боя по стените определено би бил от полза. Така посетителите ще разберат, че домът е бил поддържан, а миризмата на прясно боядисани стени ще предизвика асоциации с нещо ново. Светлите неутрални цветове ще са най-подходящи за случая, тъй като ще направят стаите да изглеждат по-големи, а и няма да шокирате хората с дръзки тонове.

Нали знаете, че първото впечатление е най-важно? Това важи с пълна сила и при продажбата на къща. Затова и външната част, в това число фасада и градина, също трябва да има представителен вид. Не забравяйте и входната врата, а вътре стаите, макар и празни, трябва винаги да са чисти, когато очаквате посетители.

Къщата може да не е нова, но ако я направите да изглежда като такава, може да и вземете по-добра цена или пък да я продадете за по-кратък срок от време.

Една назад, две напред

На какво ви напомня заглавието, което съм избрал за днешния пост? Най-вероятно на някой танц. Днес обаче ще се говорим за покоряване на кариерните върхове, амбициите и напредничавото мислене. Това го давам като малка подсказка, да си знаете за какво ще става въпрос.

Понякога в кариерата е нужно да направиш една крачка назад, за да може в бъдеще да напреднеш с две. Съгласни ли сте с това твърдение? Моят личен опит го потвърждава. Дори околните да не могат да го видят в момента, вие някак вътрешно знаете, че промяната е за добро. Моят съвет при подобна ситуация е да слушате интуицията си. Както знаем, тя никога не греши ;).

Някои хора определят амбицията като негативно качество у хората. Аз съм на съвсем различно мнение и я считам за градивна. Няма нищо лошо в това да искате повече от живота и да се стремите да напредвате, стига да не се самозабравите по пътя, както често се случва. Може би негативният смисъл на амбицията се крие в средствата, които използвате, за да се изкачвате нагоре. Ако те са непозволени, естествено че ще предизвикат отрицателно отношение. Но когато са в рамките на разумното, не виждам никакъв проблем.

Минаваме към напредничавото мислене и ако трябва да бъдем честни, не всички хора го притежават. Има го у онези, които се интересуват, които са в постоянно търсене, които сами се образоват и за които знанието никога не е достатъчно. Някои просто избират да застинат във времето, докато други keep going към следващото голямо нещо, каквото и да е то.


Получи се малко хаотична статия, но тези, които могат да се асоциират с нея, ще разберат значението й.

Чували ли сте за Пуерто Валярта?

Пуерто Валярта е курортен град в Мексико, при това доста посещаван. Намира се на Тихия океан в залива Бандерас, който, между другото, е вторият по големина залив в Северна Америка. Това означава, че градът по скоро клони към плажен рай, отколкото обикновено място за живеене. В пределите на Мексико Пуерто Валярта е деветата най-посещавана плажна дестинация.

Температурите в летния курорт са постоянно високи, което значи, че целогодишно има голям приток на туристи. Много американски студенти ходят там по време на пролетната ваканция. В Пуерто Валярта могат да се практикуват най-различни водни забавления – гмуркане, риболов, плаване. Има и турнир по риболов, които се провежда от 1956 г.

Най-популярен си остава обаче водния парк Aquaventura. В него има десет водни пързалки и шоу с делфини, а също така може да поплуваш с тези мили създания. Може и да наблюдавате как китове плуват в океана или пък да се полюбувате на морски костенурки. Наблизо е и планината Сиера Мадре, където могат да се карат планински велосипеди и ATV-та, или пък просто да се катерите.

В Пуерто Валярта има както малки къщички, така и петзвездни хотели, така че тя приютява хора с различен бюджет. Храната също е в различен ценови диапазон – има ги както характерните такос в заведенията за бързо хранене, така и скъпите ресторанти, предлагащи гурме ястия.

Ако трябва да направим обобщение на казаното дотук, то то би било, че Пуерто Валярта е подходяща дестинация и за сам човек, и за група приятели, и за семейства. Има много какво да се прави и види, и то целогодишно.

Овладяване на гнева

От малки са ни учили, че гневът е лошо нещо, че той е негативна емоция, която ни кара да действаме импулсивно и ни пречи да виждаме ситуацията ясно. Когато го почувстваме, има 3 пътя, по които може да поемем: 1) да го потиснем все едно нищо не е станало; 2) да му се отдадем напълно, за да изпуснем парата: 3) да го насочим към нещо позитивно. Хубаво би било обаче, ако можеше въобще да не чувстваме гняв – хубаво, но невъзможно.

Някои хора умело се справят с подтискането на гнева и противно на всички очаквания, че някой ден той ще излезе с пълна сила, те са супер дзен. При тях той просто се разсейва в пространството с времето. Може да ви се струва странно, но има и такива "свръхчовеци".

Други пък изхвърлят гнева си моментално, веднага щом нещо ги е ядосало. Не съм в позицията да казвам дали това е добро или лошо, по-скоро мисля, че зависи от ситуацията, в която се намираш, когато те обземе яд и го излееш. Имам предвид, че ако този твой изблик ще навреди на теб по някакъв начин в бъдеще, например в кариерното ти развитие, то тогава е по-разумно да не пускаш "звяра" навън.

Насочването на гнева към нещо позитивно е доста добър начин да се справим с него. Например ако сте имали тежък работен ден и някой от колегите ви е ядосал с нещо, може да неутрализирате гнева като след работа отидете на фитнес и поблъскате малко боксовата круша. Така хем ще влезете във форма, хем ще освободите напрежението.

Концепцията за устойчив туризъм

Лично аз знам какво представлява идеята за устойчиво развитие, но не бях чувал, че има и такава за туризма. Хубаво е, че вече човек не е ограничен в рамките на една държава, а благодарение на самолетостроенето отдавна вече може да посети други континенти и малко от малко да разшири мирогледа си и да излезе от твърде удобната кутийка, в която се намира. Но пък изгореното самолетно гориво изпуска вредни емисии от газове във въздуха. Това видео ни дава един нов поглед над нещата и ни казва, че в бъдеще ще просперират онези компании, които ги е грижа за околната среда. Такива са световните тенденции в момента, а и обществения натиск по темата е голям.

Наближават абитуриентските

Пак сме в най-абитуриентския месец от годината. Предстоят изпращания, балове, купони и хиляди младежи, които веднъж за винаги ще се сбогуват с гимназията и ще се отправят по пътя на възрастните и зрели хора... Как звучи само, а?

Честно да ви кажа, никога не съм възприемал завършването в училище за нещо кой знае какво. Вярно, че оттам насетне животът ти се променя. Вече няма да ти пишат отсъствия, които да извиняваш с бележка от родителите. Едва ли ще те карат да покриваш нормативи за бягане на 50 м и няма да ти оформят срочни оценки за знания по химия или биология.

Завършването е малко странно нещо. Хем изплуваш на повърхността на истинския свят, хем тепърва потапяш глава, сблъсквайте се с ежедневните и злободневни проблеми. Знам, че ще е късно да отправям подобни послания, тъй като випусниците 2015 вероятно вече са направили своите планове, но ми се ще все пак да им кажа следното - добре обмислете как ще прекарате нощта на бала си и как искате да продължи животът ви след това. Лично на мен ми се иска поне една година да не дават по новините за пияни абитуриенти, момичета с твърде оскъдни рокли и момчета, които не знаят къде да излеят енергията си. Не бъдете като всички останали! Отличете се и го дайте по-кротко... И кажете ми честно, струва ли си наистина да прахосате няколкостотин лева за костюм, който ще облечете веднъж? Нима е разумно да пръснете толкова пари, вместо да ги вложите в нещо по-полезно? Аз самият винаги съм бил на мнение, че е по-ценно да попътуваш, да видиш свят и да се запознаеш с различни хора и култури, отколкото роклята или костюмът ти да струва четирицифрена сума. Разбира се, това е моето мнение. Но помислете... Няма ли да ви хареса повече, ако сте на море в Гърция или Италия вместо в прословутия Слънчев бряг? Изборът е ваш...

Къде се дянаха непредсказуемите филми?

Напоследък не съм гледал филм, който истински да ме впечатли. Идеите са им едни еднообразни – за космоса, извънземни, края на света, коли, епични битки... Понякога имам чувството, че гледам един и същи филм, въпреки че са различни. Вече може би всичко е измислено и в Холивуд са им свършили идеите за оригинален сюжет. И ние, зрителите, от друга страна сме изгледали толкова много филми, че очакванията ни са се повишили и не се впечатляваме лесно.

Така нашумелият сериал Game of Thrones (Игра на тронове) е успешен, защото там се случват обрати и не можеш да предскажеш какво следва. Има я тръпката и очакването, което предизвиква моя интерес. Сега се сещам и за новата версия на Total Recall (Зов за завръщане) от 2012, който ме беше впечатлил с технологичните си решения. Брадли Купър беше участвал в един филм през 2011, казваше се Limitless (Високо напрежение), чиято идея за хапчето, което стимулира пълния ти мозъчен капацитет, ми се стори доста оригинална. Нека измислят повече такива необикновени, нечувани, невиждани и непредсказуеми сюжети – това е моят призив. Толкова много ли искам?

Гледането на филм трябва да е добре прекарано време, а не загуба на такова. А и аз, когато видя потенциал в един филм, предпочитам да го гледам на кино, което значи, че си плащам за това удоволствие и никак не ми се нрави да изляза от залата разочарован.

Обикновени неща си имаме в ежедневието, затова един филм трябва да е необикновен, да разказва за нещо ново и необичайно – ето това би ме впечатлило силно лично мен.

Добрият личен коуч

Вече засегнах темата за коучинга в един предишен пост. Сега искам да я продължа, но този път ще си говорим за личен коуч с нужните професионални умения. Тази идея, като че ли, у нас не е толкова разпространена, а ползите от един такъв човек са много. Той може драстично да промени живота ви не само що се отнася до бизнес, но и до ежедневни неща като това да се чувствате добре в кожата си.

Нека си представим, че идеята за персонален коуч е узряла в главата на един млад предприемач. На какво трябва да наблегне той, за да си намери подходящ коуч? Най-вероятно първо на щателно проучване, след това и на собствения си инстинкт. Напишете си домашното, както се казва, преди да влезете в коучинг програма. Най-малкото, може да се поровите в интернет, в социалните мрежи, да прегледате някакви отзиви. Част от проучването ви може да включва да отидете на някой семинар, на който въпросният коуч ще присъства, за да го чуете в действие. Вашият личен коуч трябва да разбира от това, на което ви учи и настина да иска да ви помогне не само заради финансовата част на нещата. Между вас и него трябва да има "клик", т.е. разбирателство, разговорите ви да вървят гладко и непринудено, така че вие да не се чувствате като на изпит, а като на беседа. Не трябва да съществува напрежение между вас – добрият коуч има отлични комуникативни умения и знае как да разчупи ледовете.

Ползите от един персонален коуч са много – подобряване на уменията за взимане на решение и справяне с проблеми, придобиване на увереност, по-добро разпределяне на времето, постигане на желаните резултати по-бързо и т.н. Някои дори наричат коучовете "умножители на ресурси", защото използват техния придобит опит, за да насърчат вашето мислене.

За или против семейните предприятия

Много хора има в нашата родна България, които многократно биха предпочели да работят за себе си и сами да са си шефове, вместо да са служители в дадена компания. Браво на тях и поздравления, ако са успели реално да си разработят собствен бизнес. Не е никак лесно, изисква много труд, старание и енергия. Понеже не ми се ще всички положени усилия да отлетят изведнъж с вятъра, позволете ми да дам няколко съвета на всички български собственици, които ръководят какъвто и да е дребен бизнес.

Именно микропредприятията най-често биват спрягани като семейни фирми. Чудесно, но нека да е до един етап, защото семейството си е семейство, а бизнесът си е бизнес. Роднините са чудесни и неоспорими съдружници, когато имате нужда от временна помощ. В един момент обаче осъзнавате, че ви трябва човек, когото да наемете за постоянно и искрено ви съветвам той да не е част от семейството ви. Когато опираме до работа, тя трябва да се върши, при това качествено. Имате ли близък, роднина, приятел, приятел на роднина или какъвто и да е познат, то ще усетите, че нещо не е както трябва при професионалните ви отношения. Вие ще сте му шеф, но ще се спирате преди да му направите забележка, за да не обидите него сами или еди-кого-си, който ви го е препоръчал. Имате нужда от доверено лице, на което хем да разчитате, хем да си върши работата съвестно, хем да не бяга от отговорности и да можете да му кажете в очите, когато нещо върви правилно или грешно, както и къде бърка. Знам, че не е лесно да попаднете на такъв персонаж, но усилията ще си струват - не се съмнявайте.

От друга страна, неприятното за същия този човек би било следното обстоятелства. Вашата фирма е семейна, следователно семейството ви ще я наследи. Това от своя страна означава, че всяко външно лице, което влезе на нейна територия, може да се издигне до едно основно ниво на професионално развитие, откъдето вече няма мърдане. Но пък това се наблюдава в почти всички компании...

Последното уточнение, на които ще наблегна е следното. Подкрепям семейния бизнес с две ръце, но съм против прекаленото смесване на семейни и бизнес отношения. Това са два различни свята, чието преплитане по-често се оказва неблагоприятно. Винаги едното страда за сметка на другото.

Няколко думи за "рачешко напредване"

Нали знаете, че има думи или фрази, които ужасно ви дразнят. Когато преди години прекарах няколко месеца в Пловдив чувах много хора да използват "айляк" и "харабия". Потръпвах всеки път, когато момиче ги изговаряше. После "айляк"-а си стана широко разпространен в речта, така че вече го чувам оттук и оттам, но да ви кажа - независимо че съм свикнал с него, не бих искал собствените ми деца да го използват.

Не че съм назадничав, но ниската реч е признак на ниска култура, а като човек, който си води блог, само можете да предположите, че чета малко повече от средностатистическия българин и държа на малко по-високо словесно ниво от "айляк" и "харабия". Второто, между впрочем, дори не мога да се сетя какво означаваше.

Друг израз, който изключително много дразни нервните окончания на ушите ми, при това дори не е жаргон, е "рачешко напредване". Използва се масово, за да се означи назадничав ход. Песимистите особено много го харесват.

Ненавистта ми към "рачешкото напредване" идва и от младините ми, когато близки хора се чудеха на мудността ми в образователно отношение и често ми казваха, че напредвам като раците.

Оттогава се наложи да измисля нова интерпретация на израза, само и само да натривам носовете на хората. Това, че не поех по пътеката, по която близките ми очакваха, и нямах интерес към образованието, което те мислеха, че е подходящо за мен, не ме правеше рак в смисъл на непроспериращ. А рак в смисъла на "напредващ в друга посока". Защото реално погледнато раците не ходят назад, а настрани. А аз правех точно това. Започнах да се занимавам с мениджмънт и туризъм, които ми харесваха.

Така постепенно започнах да свиквам, но без да харесвам, "рачешкото напредване" и да го тълкувам именно по този начин. За мой късмет - напреднах в посоката, в която желаех.

СО.ВЕ.ТО или гетото, което ражда велики личности

Годината е 1900, когато се оформя един от най-нелицеприятните квартали на южноафриканската държава. До 1963-та се превръща в най-голямото гето, където се раждат децата на чернокожи миньори и бивши роби. Това е черното средище на апартейда. Състои се от 34 малки района, което го прави най-голямата община, присъединила се към столицата на ЮАР Йоханесбурк (Йоси, както го наричат на жаргон), с население около 3,5 милиона души.

Совето всъщност не е същинското име на квартала, а абривиатура от SOut WEstern TOwnships, т. е. Югозападно гето, както го нарича Уйлям Кар през 1959 година.

Може да се каже, че това е място на контрастите. Днес в квартала се редуват както ужасяващо мизерни колиби, без почти никакви условия за живот, така и лъскави големи къщи. До мръсни и разбити улици се оформят красиви нови паркове и градини. Мисля, че именно Совето е мястото в ЮАР, което трябва да се посети от всички любопитни туристи, дошли да разгледат Йоханесбург. Именно този е кварталът, в който са родени и отрасли двамата нобелови лауреати за мир - Нелсън Мандела и Десмонд Туту. Совето е отгледало световната бокс легенда Бейби Джейк, спортиста Джомо Соно и Принцесата на Африка Ивон Чака Чака.

В Совето се намира и единственият в света Музей на апартейда. Изграждането му е осъществено чрез дарения на известни личности - актьори, певци, режисьори и други. Разположен е на 7 хектара земя или 70 декара площ. Интересно са замислени два входа, точно един до друг - вход за "бели" и за "не бели", водещи до едно и също главно помещение. Явно архитектите са решили да се подиграят с ирония на нелепостта и безсмислеността на дискриминацията.

Ако искате да придобиете малко по-ясна представа за Совето, чакаме да излезе на български и книгата на Юнас Юнасон "Неграмотното момиче, което можеше да смята" от издателство "Колибри". Героинята на романа започва пътя си точно оттам, така че читателят ще може за кратко да се потопи в същинската атмосфера на гетото на Южна Африка.

Какво е коучинг?

Напоследък чувам за коучинга отвсякъде и реших да се информирам какво точно представлява. Намерих едно видео, което доста точно описва материята. Ако трябва да обобщим, то професионалният коуч е човек, който ти помага сам да стигнеш до отговорите, които търсиш. Той ти задава въпроси, изучава те, способен е да извади целия ти потенциал наяве, вдъхновявайки те да мислиш сам. Сферата на работа на един коуч е твърде пространна. Той може да се подвизава в бизнес средите, помагайки на дадена компания да постига набелязаните резултати. Също така може да напътства и в личния живот. В общи линии има много приложения. Доста интересна материя е коучингът като цяло.

Мекотата на снега в Швейцарските Алпи

Кой не е чувал за Алпите – тази сравнително дълга планинска верига, обхващаща няколко държави в Европа, от които и Швейцария. Разбира се, че сте чували, но докъде се простират знанията ви? Искате ли да научите нещо повече за Швейцарските Алпи? Ако да, то продължавайте да четете.

Швейцарската част на Алпите е позиционирана някъде по средата на цялата верига, поради което си e спечелилa и името Централни Алпи. Издигащ се на малко над 4600 метра, е най-високият връх в тази част на планината – Дюфур. Част от алпийския пейзаж не са само планини, но и реки и езера. Долините в Швейцарските Алпи имат U-образна форма заради ерозията, причинена от глетчерите.


Всеки знае, че те са изключително популярна туристическа дестинация в цяла Европа. Там са едни от най-добрите писти за ски и сноуборд в света. Има си такива както за начинаещи, така и за професионалисти. Някои курорти са достъпни само с обществен транспорт или заради политиката им, която забранява коли там, или защото просто не може да сте стигне с кола, особено през зимата. Ски-курортите работят от декември до април.

Професионални алпинисти също могат да се срещнат тук, привлечени от поредния връх, който просто няма как да не бъде изкачен. Това обаче става обикновено през лятото, защото зимните условия там горе са сурови.

Представете си сега как вие сте там през зимата и обилния мек сняг пука под краката ви. Дъхът ви образува всякакви чудати форми. Хвърляте се да правите ангел, омаяни от белотата и от това, че просто сте там.

Кога е настъпил моментът да се съсредоточим върху работата

Професионалното развитие е важен момент за всеки един човек. Иска ни се да сме шефчета, да сме на върха, заплатата ни да расте постоянно и същевременно да не влагаме повече усилия от обикновено в ежедневните си задачи. Но в истинския живот малко са нещата, които се получават точно така, както ни се иска.

Когато аз бях по-млад и все още ученик си мислех кога е най-удачно да положа здравите основи на професионалното си развитие. Не бързах да се потапям в света на зрелите и работещи хора, защото знаех, че започна ли веднъж, няма връщане назад. Същевременно обаче не исках и да губя прекалено много време. Още докато следвах висшето си образование, си бях наумил да изкарам стаж в интересна за мен област и малко по малко да си търся местенце в пазара на труда. Но не можех да отделям целодневно усилия, защото не желаех да пропускам от лекциите си...

Сега, като поглеждам назад в миналото, успявам да "свържа точките", както се изразява Стив Джобс в онази известна реч, която изнася пред завършващите студенти в Станфордския университет. Осъзнавам, че паралелното ми учене и работене са ми помогнали да се приспособя по-лесно към живота и безболезнено да стъпя в света на възрастните. Не ми се наложи изведнъж да сменя начина си на живот и да се потопя в света на целодневно работещите хора. Напротив. При мен всичко стана плавно и постепенно. Когато се изучих, вече имах натрупан трудов стаж, практически опит и полезни умения. Бях изцяло подготвен да се отдам на целодневната трудова ангажираност и в мига, в който започнах, не се сблъсках с умората, с която се сблъскаха много мои познати тогава.

Така че, ако трябва да направя равносметка, кога е най-подходящият момент да се съсредоточим върху работата, то той е, докато сте още млади. Действайте постепенно и премерено. Не се впускайте изведнъж, а се подгответе за промените, защото целодневната трудова ангажираност наистина е промяна, с която физически организмът привиква трудно.

Успехът идва с времето

Всички се стремим към различно, но същевременно еднотипни мечти. Изпитваме желание за постигане на резултати, за придобиване на нови знания, за запознанства с нови хора, за професионално развитие, за пътуване, по-добре бъдеще и т.н. Каквото и да желаем обаче, най-важно е да не спираме пред трудностите и да не позволяваме да загубим желанието, стремежа и визията си за ясна цел.

Желанието ни за каквото и да е обаче неизбежно намалява в течение на времето... Може би вече не ни се учи и затова не сме дописали дипломната си работа, за да вземем дипломата си за висше образование. Може би тази книга ни е омръзнала и не сме я дочели въпреки, че би ни била полезна. А онзи сериал просто така ли ни доскуча, че спряхме да го гледаме? Колкото и да ни харесва едно занимание, дадена професия или хоби, интересът ни към него не може да продължи вечно. Или греша?

Когато човек е млад и не е достатъчно ориентиран за живота си, винаги му се иска събитията около него да се развиват по-бързо, с по-високи темпове и едва ли не веднага да вижда резултатът от своите усилия. Не става така... нужно е време, а понякога са необходими години, докато бъдем оценени подобаващо. Колкото по-млад си, толкова повече трябва да се доказваш, но докажеш ли се веднъж, след това си направо незаменим. Ще ви дам пример с един приятел, който от седем години работи в една и съща фирма. Започна на минимална заплата като общ работник, докато беше 19-годишен. Сега е на 26, но заплатата му е нараснала поне четирикратно оттогава и се води оперативен мениджър за компанията. Не звучи зле нали? Но ключът за неговия успех не беше само късмет (макар и той да не му е в излишък). Паралелно с работата моят приятел учеше, изкара не една, а две бакалавърски степени. Втората беше сходна на първата и с много общи дисциплини, така че я взе само за една година. В момента учи за магистър и устройва живота си доста добре, докато повечето хора на неговата възраст тепърва се ориентират накъде да поемат.

Различеното е, че този ми приятел винаги е имал желание да се развива и при него това желание така и не угасна. Беше му трудно на моменти, но трудностите никога не са го спирали, докато много други хора се предават при някоя по-тежка задача и може би точно тогава губят желание за развитие... Не бива да се предаваме. Стремим ли се винаги към нещо по-добро, няма да загубим желанието си. Успехът в крайна сметка едва с времето и никога изведнъж.

За да израствате професионално, учете сходни на вашата професии

Назовете ми един човек, който не желае да получава по-висока заплата и да бъде по-добре финансово осигурен. Аз не мога... хората, които познавам, с удоволствие биха посрещнали възможността да печелят повече отколкото в момента.

За съжаление обаче само с желание нищо не се получава. Нужно е да се полагат усилия периодично, за да израстваме първо личностно и след това професионално. Какво имам предвид ли? Всеки от нас има област, в която се развива, нали така? Може да е същата, върху която сме наблягали в училище или в университета, а може и да е коренно различна. Аз например въобще не обичах да пиша, докато бях ученик, главно защото ни караха да правим литературни анализи на разни стихотворения... но в момента вписвам блога си редовно (или поне се опитвам).

Идеята ми е, че е важно да си изберем област, в която да се развиваме професионално. Ако вие вече сте я избрали, толкова по-добре. Ако не сте, замислете се по въпроса и спрете ли се върху нещо специално, не се отклонявайте от избора си. Когато се усвършенствате в тази професионална област, започнете да разширявате хоризонта си. Ако сте избрали сектора на търговията и сте научили достатъчно за успешното й организиране и осъществяване, в последствие се насочете към изучаване на професионалната бизнес комуникация и може би няма да са ви излишни познания в областта на психологията. Ако сте се ориентирали към сферата на рекламата и маркетинга, едва ли и на вас ще ви навреди да научите малко повече за социалната психология и още повече за графичния и уеб дизайн.

Да предположим и друг сценарии. Може би още по време на следването си сте започнали работа на рецепция във фитнес зала. Постепенно сте се запалили на тази тема и сте започнали да тренирате. Хрумвало ли ви е, че с още малко познания в областта можете да станете фитнес инструктор? Научете още нещо за храненето, видовете упражнения за различни типове хора и професионалната ви кариера може да поеме по съвсем друг път.

Примерите, разбира се, за много, но тук е важен принципът. Непрестанно е нужно да разширяваме хоризонта си, за да се себеусъвършенстваме. Правейки го, ставаме по-добри професионалисти, което рано или късно ще рефлектира в положителна, а вероятно и във финансова насока.