За или против семейните предприятия

Много хора има в нашата родна България, които многократно биха предпочели да работят за себе си и сами да са си шефове, вместо да са служители в дадена компания. Браво на тях и поздравления, ако са успели реално да си разработят собствен бизнес. Не е никак лесно, изисква много труд, старание и енергия. Понеже не ми се ще всички положени усилия да отлетят изведнъж с вятъра, позволете ми да дам няколко съвета на всички български собственици, които ръководят какъвто и да е дребен бизнес.

Именно микропредприятията най-често биват спрягани като семейни фирми. Чудесно, но нека да е до един етап, защото семейството си е семейство, а бизнесът си е бизнес. Роднините са чудесни и неоспорими съдружници, когато имате нужда от временна помощ. В един момент обаче осъзнавате, че ви трябва човек, когото да наемете за постоянно и искрено ви съветвам той да не е част от семейството ви. Когато опираме до работа, тя трябва да се върши, при това качествено. Имате ли близък, роднина, приятел, приятел на роднина или какъвто и да е познат, то ще усетите, че нещо не е както трябва при професионалните ви отношения. Вие ще сте му шеф, но ще се спирате преди да му направите забележка, за да не обидите него сами или еди-кого-си, който ви го е препоръчал. Имате нужда от доверено лице, на което хем да разчитате, хем да си върши работата съвестно, хем да не бяга от отговорности и да можете да му кажете в очите, когато нещо върви правилно или грешно, както и къде бърка. Знам, че не е лесно да попаднете на такъв персонаж, но усилията ще си струват - не се съмнявайте.

От друга страна, неприятното за същия този човек би било следното обстоятелства. Вашата фирма е семейна, следователно семейството ви ще я наследи. Това от своя страна означава, че всяко външно лице, което влезе на нейна територия, може да се издигне до едно основно ниво на професионално развитие, откъдето вече няма мърдане. Но пък това се наблюдава в почти всички компании...

Последното уточнение, на които ще наблегна е следното. Подкрепям семейния бизнес с две ръце, но съм против прекаленото смесване на семейни и бизнес отношения. Това са два различни свята, чието преплитане по-често се оказва неблагоприятно. Винаги едното страда за сметка на другото.

Няколко думи за "рачешко напредване"

Нали знаете, че има думи или фрази, които ужасно ви дразнят. Когато преди години прекарах няколко месеца в Пловдив чувах много хора да използват "айляк" и "харабия". Потръпвах всеки път, когато момиче ги изговаряше. После "айляк"-а си стана широко разпространен в речта, така че вече го чувам оттук и оттам, но да ви кажа - независимо че съм свикнал с него, не бих искал собствените ми деца да го използват.

Не че съм назадничав, но ниската реч е признак на ниска култура, а като човек, който си води блог, само можете да предположите, че чета малко повече от средностатистическия българин и държа на малко по-високо словесно ниво от "айляк" и "харабия". Второто, между впрочем, дори не мога да се сетя какво означаваше.

Друг израз, който изключително много дразни нервните окончания на ушите ми, при това дори не е жаргон, е "рачешко напредване". Използва се масово, за да се означи назадничав ход. Песимистите особено много го харесват.

Ненавистта ми към "рачешкото напредване" идва и от младините ми, когато близки хора се чудеха на мудността ми в образователно отношение и често ми казваха, че напредвам като раците.

Оттогава се наложи да измисля нова интерпретация на израза, само и само да натривам носовете на хората. Това, че не поех по пътеката, по която близките ми очакваха, и нямах интерес към образованието, което те мислеха, че е подходящо за мен, не ме правеше рак в смисъл на непроспериращ. А рак в смисъла на "напредващ в друга посока". Защото реално погледнато раците не ходят назад, а настрани. А аз правех точно това. Започнах да се занимавам с мениджмънт и туризъм, които ми харесваха.

Така постепенно започнах да свиквам, но без да харесвам, "рачешкото напредване" и да го тълкувам именно по този начин. За мой късмет - напреднах в посоката, в която желаех.

СО.ВЕ.ТО или гетото, което ражда велики личности

Годината е 1900, когато се оформя един от най-нелицеприятните квартали на южноафриканската държава. До 1963-та се превръща в най-голямото гето, където се раждат децата на чернокожи миньори и бивши роби. Това е черното средище на апартейда. Състои се от 34 малки района, което го прави най-голямата община, присъединила се към столицата на ЮАР Йоханесбурк (Йоси, както го наричат на жаргон), с население около 3,5 милиона души.

Совето всъщност не е същинското име на квартала, а абривиатура от SOut WEstern TOwnships, т. е. Югозападно гето, както го нарича Уйлям Кар през 1959 година.

Може да се каже, че това е място на контрастите. Днес в квартала се редуват както ужасяващо мизерни колиби, без почти никакви условия за живот, така и лъскави големи къщи. До мръсни и разбити улици се оформят красиви нови паркове и градини. Мисля, че именно Совето е мястото в ЮАР, което трябва да се посети от всички любопитни туристи, дошли да разгледат Йоханесбург. Именно този е кварталът, в който са родени и отрасли двамата нобелови лауреати за мир - Нелсън Мандела и Десмонд Туту. Совето е отгледало световната бокс легенда Бейби Джейк, спортиста Джомо Соно и Принцесата на Африка Ивон Чака Чака.

В Совето се намира и единственият в света Музей на апартейда. Изграждането му е осъществено чрез дарения на известни личности - актьори, певци, режисьори и други. Разположен е на 7 хектара земя или 70 декара площ. Интересно са замислени два входа, точно един до друг - вход за "бели" и за "не бели", водещи до едно и също главно помещение. Явно архитектите са решили да се подиграят с ирония на нелепостта и безсмислеността на дискриминацията.

Ако искате да придобиете малко по-ясна представа за Совето, чакаме да излезе на български и книгата на Юнас Юнасон "Неграмотното момиче, което можеше да смята" от издателство "Колибри". Героинята на романа започва пътя си точно оттам, така че читателят ще може за кратко да се потопи в същинската атмосфера на гетото на Южна Африка.