Спестяваме ли?

 Въпреки че имам хубава работа, която ми носи добри доходи, да си призная, не мога да спестя нищо. Не помня от кога не съм отделял лев настрани, т.нар. „бели пари за черни дни”. Едно време, когато бях малък, родителите ми даваха пари за закуска, а аз отделях от тях. Не успявах да събера кой знае колко, но стигаха, за да си купя харесаната от мен вещ. Дори се е случвало да гладувам, за да я имам. Разбира се, че моите родители не знаеха това, защото щяха много да ми се карат. Докато бях под един покрив с тях и работех, заплата ми стигаше и дори малко оставаше. Положението се промени, след като се ожених, тогава отговорностите се увеличиха и парите едва стигаха. Да отделя нещо беше почти невъзможно. Когато имаш семейство вече мислиш по друг начин и се стремиш да му осигуриш всичко необходимо. Не знам как се справят семейства, при които единият е безработен. Относно спестяванията едва ли има много семейства, на които парите им стигат и дори остават. В момента положението е такова, че караме от заплата до заплата. Ако се случи така, че да изникне непредвиден разход, дори не можем да изкараме до следващата заплата. Има и хора, които са от другата страна на барикадата. Такива, които имат частен бизнес и мислят само как да увеличат състоянието си. За тях няма проблем да отделят и хиляди левове за месец. Въпреки тежкото положение на народа, аз вярвам че не всичко на света се измерва с пари. Още повече, че щастие с пари не се купува.

Да плащаш чужд заем

Днес е почти невъзможно да имаш доверие на хората около себе си. Без значение дали са приятели, роднини или познати винаги могат да те подведат. Забелязал съм, че най-често в живота страдат добрите хора. Тези, които помагат на другите и дават всичко от себе си. Не че съм песимист към приятелските отношения, но все пак внимавам. Случката, която ме провокира да говоря така е с мой приятел. Той е голям добряк, винаги подава ръка на човек в нужда. Ако може да помогне с нещо го прави, но да навреди никога. Негов съсед се нуждаеше от средства за да направи основен ремонт на апартамента си. Сумата не беше никак малка и трябваше поръчител. Познайте кой стана такъв? Моят приятел, разбира се. Съседът му си плащаше вноските редовно в продължение на няколко месеца. Да, но в един момент започнаха да търсят приятеля ми. Казваха, че вноските закъсняват, а плащане няма. При търсене на въпросния платец се оказа, че се е изнесъл от блока, а телефона му е изключен. Предполагате кой плаща в такъв случай - поръчителят. Нали все пак той гарантира със своя подпис за редовното внасяне на сумите. Вече две години той плаща чужд заем. Това за мен е показателен случай, че не винаги трябва да правим добро, тъй като някои хора не го заслужават. Естествено, че това е само пример и не се отнася за всички хора. Но, нека имаме едно наум, че има и такива лоши, и несъвестни хора.

Foster homes and children in institutions in Bulgaria

Among its many other problems, one of the most serious social ones in Bulgaria are the children in institutional care. It has been proven very long ago how destructive it can be to a child’s developing psyche. Maybe the economic and national minorities problems cause so many children to be abandoned and forced to live in an institution.

Nevertheless, we have to deal with this. Bulgarian state already has a plan to close the institutions one by one in stages. But in order this to happen, the children should be adopted or allocated in foster families, which, by itself, is not an easy task. Foster parenting and families are endorsed and stimulated by the State, but mostly because of financial reasons many of the volunteers to receive a child, don’t have the opportunity. Fortunately, there are many people and firms who are willing to donate for this noble cause. The largest mobile operator , for example, supports the new foster families nationwide with a sum, which should help them cover their initial expenses when the child comes in. There are also many people like the publisher Svetlyo Kantardzhiev, who donate for foster families. All this gives a hope, that we might not only solve this horrible social problem and help the children to develop naturally, growing in a family environment, but that we can also open our hearts for other human beings in need.
If you want to help, you don’t need to give money if you do not have enough. You might give clothes, toys or anything else that the children might need. I know one foster family and from time to time, I try to help them in any way possible – even by mowing the lawn and playing with the kids for instance. Sometimes to those people it is even enough to know that they are not in this alone and there people who care and who they can count on.

Спор между роднини

Питам се, защо винаги най-големите спорове са с роднините ? При мен нещата не стоят така, но познавам семейства, които се превръщат във врагове за някакъв имот или за пари. Чудя се, как може хора от един и същи род да развалят добрите си отношения, само да вземат нещо материално. На мой приятел родителите починаха и след това трябваше да разделят едни земи. Не мога да Ви опиша каква война се разрази заради тях. Още повече, че къщата на родителите беше преписана на един от братята, а на другия беше по-малкия апартамент. Те недоволстваха и се караха постоянно. А жените им от първи приятелки се превърнаха в кръвни врагове. Жалните родители сигурно се обръщаха в гроба от мъка и срам. Цял живот са ги гледали и са им помагали, а сега вместо двамата да се подкрепят, те едва се понасят. И всичко това за какво - за пари. Струва ли си да загърбиш брат си, само за да имаш по-голямо жилище от него ? При мен положението е коренно различно. Имам голяма рода и всички много се разбираме. От край време поддържаме топли отношения и се подкрепяме в трудни моменти. Помагаме си кой с каквото може и държим на приятелството си. Обичаме на празници да се събираме, да хапваме и пийваме на воля. До сега в родата ни е нямало проблеми заради подялба на пари, земи, имоти или друго. Вярвам, че няма да дойде момент, в който да предпочетем парите пред топлината и любовта помежду ни.

Почивка сред природата

Времето е идеално за разходка сред природата. Така релаксираме с моята съпруга през уикендите. Понякога избираме местенце извън града. Последния път решихме да си направим и барбекю. Запалихме колата и отидохме на едно хубаво и тихо кътче сред поляна, където имаше беседка. Запалихме скарата и сложихме мръвките на нея. Ароматът на печено месце се носеше навсякъде. Наоколо беше зелено и свежо, птичките пееха, а цветята бяха цъфнали. Пълен разкош, направо рай. След като обядът беше готов, хапнахме сладко и се почерпихме със студена биричка. Нея бяхме изстудили в коритото на чешмата. Така неусетно в приказки и с весела музика минаха няколко часа. Моята съпруга пожела да й направя люлка на едно дърво, където се люлееше - като децата. Чухме и гласа на първата за тази година кукувичка . Според поверието за пълните джобове, моята година би трябвало да бъде доходоносна и богата. Жена ми не носеше пари в себе си, но нали аз ще имам, ще й давам по някой лев . По някое време се обадиха и наши семейни приятели, които поканихме при нас. Така моабета продължи до вечерта. Децата им пък се гонеха по зелените ливади и играеха на федербал. Прибрахме се доста подпийнали, добре обаче, че жените ни имат шофьорски книжки. Така сред чист въздух, приятна компания и хубава маса се почива много пълноценно, нали ?