Пирамидата на потребностите

Кои са основните нужди на човека?
Има една много интересна и все още използвана теория, представена в добре познатата пирамида на Маслоу, която говори за кои са основните мотивации на човека, тоест съзвездието от вътрешни и външни фактори, която обяснява защо индивидът приема определени поведения в определени моменти. Може би сте забелязали, че тази йерархия се отнася точно за „нужди“, дума, която етимологично очертава „неща, които липсват, неща, които са необходими“.
Първите се появяват физиологичните нужди, свързани с естествените и първичните физически потребности (глад, жажда и др.). Още от първия писък на едно новородено, то търси удовлетворение именно на тези нужди. При възрастните можем да приемем, че това е най-силната мотивация, но разбира се е възможно и лесно да се отложи удовлетворяването на тази нужда при необходимост (въпреки че никой не обича да стои гладен за дълго време).
Тогава се появяват нуждите за безопасност, които ни мотивират да търсим защитa и стабилност.
След това откриваме нуждата от любов и принадлежност, което води до поведение, насочено към даване и получаване на любов, от приятелство до сексуална близост. И тук проучванията за алтруизма и психологията на любовта подчертаха нейните силни адаптивни последици, дори свързани с логиката на оцеляване и предаване на гени.
Необходимостта от признание или уважение ни извежда на още по-високо ниво. Тук играят роля поведения и нагласи, насочени към получаване на признание от другите за нашите действия. Това влияе върху нашето самочувствие, чувство за способност, възможността да имаме добро самочувствие.
Необходимостта от самоизпълнение води накрая до поведения, насочени към изразяване на нашия потенциал, креативност, спонтанност, също така с цел да разберем по-добре себе си и света около нас.
Разбира се, както е редно, през годините Пирамидата на нуждите на Маслоу е претърпяла еволюция, но днес тя все още е запазила мястото си в психологията. Може да ви помогне да разберете коя степен на нуждите действа във вас (или други) в определен момент и какво можете да направите, за да стимулирате или заздравите определени аспекти.

Здравословния егоизъм

Егоистично ли е да се грижим за нуждите си? Въобще не!
Това се нарича здравословен егоизъм. Става въпрос за грижата за себе си, дори когато тези около нас не ни разбират. Хората обикновено осъждат действията на другите много лесно, без да се задълбочават във вътрешните нужди на всеки човек и неговото щастие.
Да знаем какво е най-доброто за нас самите вероятно е едно от най-важните неща, на които трябва да обърнем внимание. То е толкова важно, колкото дишането, съня, поддържането на ежедневен оптимизъм и надежда, с които можем да намерим мотивация в живота.
Всеки има ежедневни задължения: работата, която отнема толкова много време и носи толкова много притеснения, членовете на семейството, които понякога дават приоритет на своите нужди. Или приятели, които всъщност са по-токсични от терапевтичните. Понякога трябва сами да защитите интересите си.
Ето как да станете „здравословен егоист“:
Определете приоритетите си. Звучи просто, но изисква преосмислянето на много неща. Въпреки че най-важното нещо в живота ви са вашите деца, вашият партньор, семейството ви, не е здравословно да отделяте всички часове на деня само на тях. Ще дойде време, когато това време ще спре да бъде приятно и ще се превърне в източник на тревожност и стрес. Определете граници, лично пространство и време за себе си поне веднъж на ден.
Определете от какво имате нужда. Всеки знае какво го прави щастлив. Също знае кои са нещата, които трябва да премахне от живота си, за да намали стреса. Нужно е единствено да се решим да го направим.
Насладете се на личното си време. Ако никога нямате време за себе си, рано или късно стресът ще стане твърде много и няма да сте в състояние да изпълнявате задълженията си. Не чакайте да преминете тази граница – поддържайте психическото си здраве, за да няма възможност стресът да се натрупа.
Проблемът наистина ли е толкова сериозен, колкото мислите? Не позволявйте да ви обсебват неща, които всъщност не са толкова важни. Ако ви е неудобно да кажете „НЕ“ на определен ангажимент или да спрете да виждате определен човек, разберете, че не сте го направили от егоизъм, а да просто се грижите за себе си. Това е истинският "здравословен егоизъм". Има хора и ситуации, които са вредни за нас, които застрашават и дори нарушават здравето ни. Защо да продължавате да храните тези ситуации? В края на краищата, вие заслужавате да бъдете щастливи.
Най-големият риск, който можем да поемем, е да живеем живота си непълноценно. Без да се усетим, ние в крайна сметка даваме приоритет на живота на другите преди нашия. Това ли по-добри хора ли ни прави или просто по-нещастни?

Родителството

Скоро попаднах на едно повторение на известно американско риалити предаване. Отдавна знам, че те са си странници, обичат всички хора да знаят неволите им. Честно казано, просто по телевизията нямаше какво да се гледа и бях почти принуден да се зазяпам.

Гост на шоуто беше 15-годишно момиче, много симпатично, личи си, че родителите й имат средства и не пестят за външния вид на дъщеря си, въпреки, че лично аз не одобрявам 15 годишните да се обличат и държат по този начин. За мен си има време за всичко. Та да си продължа, момичето беше в предаването много разтроено, защото майка й спряла издръжката й от 5 000 долара на месец и сега трябвало да се справя само с 1000. Голяма трагедия си е. Съсипаха го това момиче. Но стига шеги, в социалните мрежи, а и в предаването момичето получи доста критики, но нека се замислим реално над нещата. Както гласи една стара, българска поговорка: " Не е виновен този, който яде баницата, а онзи, дето му я дава". Та защо момичето да е виновно, като майка й е човекът, който я глези и й осигурява всевъзможни щуротии и не я е научила на труд и морални и човешки ценности? Защо си е помислила, че сега ако се направи на твърда и й намали издръжката дъщеря й ще се научи на нещо, при положение, че не е научена да цени парите и труда на хората? Лично аз упреквам майката и то сериозно, защото не може разглезената й дъщеря да заявява, че нямало да живее като селянка с 1000 долара. Че аз ако имам за харчене 1000 долара месечно само за мен, нека ме наричат селянин, не ми пречи. Та каква е поуката? Родители сте не само за да давате пари и да угаждате, а за да възпитавате и създавате хора.

Аз няма да гледам повече това предаване, защото и без това е пълна глупост, а и някакви ненавиждам арогантното поведение на хора с комплекси, но ако на вас ви е интересни, може да видите тази "принцеса"

Ефективен труд

Вече и в България е факт 4 дневната работна седмица. Мислих си че няма да доживея подобно нещо, но ето, че се случи. Русенска фирма е новаторът в това отношение. Дали и други фирми ще последват този пример? Интересно би било да си почиваш три дни.

На нас хората не може да ни се угоди по никакъв начин. Когато бях по-млад работих в частния сектор и ми се налагаше да почивам само един ден в седмицата и то не беше регламентиран кой точно, както ми се паднеше. След време, попаднах на фирма, която си спазваше 5 дневната работна седмица и в събота и неделя се почиваше. Казах, че дори нямам представа какво ще правя цели два дни почивка. Но човек свиква бързо с хубавите неща и ето, че дойде момента, в който тез два дни не стигат и отлитат като един миг. И започваш да се чудиш какво ли ще е ако имаше поне още един ден, мислиш си че ще си почиваш пълноценно, но дали е така, или ще свикнем отново и времето пак няма да ни стига. Настоящата ми професия е такава, че съм затрупан с работа и ако трябва да почивам още един ден, а сроковете си ме притискат както преди, най-вероятно ще работя от вкъщи или доброволно ще оставам да работя и в петък. Според мен не би могло да мине навсякъде този метод на 4 дневната работна седмица. Има професии, при които е просто невъзможно. За други, разбира се би било добре дошло. Но се съмнявам да има много работодатели, които биха искали да дават същите заплати, да плащат същите осигуровки, а хората да работят по-малко, поне България все още не е пораснала до толкова. Това си е лично мое мнение.

На печелившите можем само да им честитим, а ние продължаваме да си работим както до сега  и да си мечтаем за още поне един почивен ден.

Млади надежди

Българина е свикнал винаги да се оплаква. Оплаква се от ниските заплати, от ниското ниво на образование, че е прекалено топло, че е прекалено студено. В началото на месеца имаше поройни валежи, които наводниха много от градовете и тогава също бяхме недоволни. Не че не сме прави, има какво още да се желае от стандартите ни на живот. Някои хора забогатяват на гърба на обикновения гражданин и няма как българина да е доволен.

Естествено, че всички искаме да получаваме по-високи заплати, да можем да си позволяваме почивки в чужбина, а защо не и в собствената ни държава? Нека бъдем честни, понякога тук ни излиза доста по-солено. Но целия този негативизъм ни пречи да видим и положителната страна на живота. Скоро бях писал за един достоен българин, който създаде робот, благодарение на който съпругата му да може да се движи. Според мен няма човек, който да не се е трогнал от жеста, който е направил този мъж към любимата си. Оказва се, че този българин и още няколко негови приятели създават превозни средства и за други хора в неравностойно положение. Помагат и на други българи да се чувстват пълноценни и то без да искат нещо в замяна. Сега искам да споделя вълнението си за още едни велики българи. Въпреки, че мрънкаме заради ниската образователна система, все пак има деца, които са достойни за възхищение и адмирации. Ученици от Бургас създадоха електромобил, който може да измине 160 км с едно зареждане. Този футуристичен автомобил "Batkomobil", преминава успешно и предварителният кръг от "Shell Eco-marathon Challenger Event"във Франция. Всички участници в това събитие са студенти, само нашият отбор е съставен от ученици в 11 клас. Не знам за вас, но аз съм един изключително горд българин. Толкова се радвам, че в нашата малка, но борбена нация има достойни млади хора, това ме кара да се чувствам наистина щастлив. Искам моите деца един ден да имат такъв пример за подражание. Да вярват, че чрез науката и знанието могат да имат светло бъдеще, да са достойни българи и с гордост да го заявяват.

Затова аз няма да съм от хората, който се оплакват, а ще се старая да обръщам внимание само на положителните срани на живота. Защото ние сме народ, който успява да се съвземе дори след робство, който успява да отгледа млади, умни и креативни хора, народ, който когато му писне се обединява и мачка лошото. Благодарение на тези хора мога да се нарека горд българин.

Влюбеният българин

Много често сме чували, че оприличават българина като суров, груб и дори простоват. Казват за нас, че третираме съпругите си като прислужници и само чакаме на готово. Казват, че не уважаваме и не подкрепяме жените си и по никакъв начин не им помагаме с домакинството.

Не бих казал, че това е вярно. Да, не може да поставяме всички под общ знаменател, сигурно има и от този тип мъже, но смея да твърдя, че аз и моите приятели в никакъв случай не сме от тях. Баща ми също не е бил от тях, общо взето моето обкръжение не е съставено от този тип. Смятам, че това са някакви стари, заучени фрази от Байганьово време. Модерния мъж и съпруг всъщност се стреми да помага на половинката си и да се разделят задачите в дома или грижата за децата, все пак не случайно салоните за красота са пълни, ако не помагахме на жените си, кога щяха да намират време за това? Ние, модерните мъже обичаме и уважаваме половинките си, може да не го показваме често, но го правим както трябва. Веднага мога да дам пример за това, един влюбен българин, обичащ съпругата си, изобретява робот, благодарение на който тя може да ходи. Съпругата му претърпява инцидент, заради който остава парализирана, а този мъж прави този невероятен жест в името на това, тя отново да може да се почувства пълноценен човек. Какво по-голямо доказателство, за това че българите сме любящи и инициативни. Този човек, доказва, че в любовта няма граници и няма невъзможни неща, искаш ли нещо силно, постигаш го. Вдъхновяваща история, която се надявам да докосне всеки мъж и ако скоро не сте показвали на жените си, че ги обичате и цените, направете го сега, защото живота е твърде кратък, а и съдбата обича да си прави шеги.

Жените са нашето наказание и нашата благословия. Без тях няма живот, няма радост, няма и болка, а как да се почувстваш жив, без да изпиташ болка? Та колкото и да ни е трудно да си го признаем без жените сме за никъде.

Младите българи

Много често ние българите обичаме да игнорираме добрите примери и да обръщаме внимание само на лошите неща, които се случват в нашата родина. За нас в повечето случаи чашата е наполовина празна. Наистина, понякога и аз се обезверявам, когато чета новини или слушам радиото в колата на път за работа. Медиите ни заливат с купища негативна информация. Всъщност, не е точно така. Съществуват редица млади българи, които с работата и знанията си показват, че всъщност не сме калпав народ. Все още има млади, упорити българи, които мечтаят да живеят и да работят за една по-добра България. Пример за това е един млад българин, които е от Ямбол, а зад гърба си вече има дизайни за автомобилните гиганти "Ферари", "Форд", " Бентли" и други. Следващата българска следа е при най-бързата кола в света, а именно модел на "Макларън". Александър Алексиев проектира дизайна на този автомобил и пръв го тества. Една млада студентка печели конкурс за проектиране на детски център в Италия и парична сума. Симона Хаджиева успява да пребори над 400 проекта. Тя споделя, че иска да пътува, за да разгледа още нови и интересни архитектури, за да може да се върне в България и да даде най-доброто от себе си за нейното развитие. Има още толкова много талантливи и кадърни българи, които няма как един, по един да опиша, но с постиженията си те вдъхват надежда и воля на мен, че един ден тези прекрасни хора ще се завърнат в нашата родина и заедно ще се опитваме да я направим едно по-добро място за нашите деца. Тъжно е, че са принудени да търсят развитие в чужбина, в България никой не им дава шанс и поле за изява. В повечето случаи на хубавите работни позиции са поставени я някой братовчед, я някой син. Факт е, че България е малка страна и няма потенциала за развитие като останалите европейски страни, но все пак би могло да се направи нещо, за да задържим нашите млади и кадърни сънародници. Все пак аз съм оптимист и вярвам, че един ден няма да се налага да избираме родина или кариера. Вярвам, че ще съумеем да запазим ценностите си и един ден децата ни ще живеят, учат, работят и развиват не в чужбина, а тук по родните си места.

Детски площадки от ново поколение

Живея в малък град в северна България. През последните години не спирам да чувам как нашият регион е особено изостанал икономически, а заплатите и възможностите за развитие са далеч под средното ниво за страната. И като цяло съм свикнала с това твърдение, не поради друга причина, а защото в голяма степен е вярно. Със сигурност условията на работа са далеч по-различни от тези в по-големите градове в България, а също така и заплащането. Но останах особено удивена, когато отидохме със съпруга ми и дъщеря ни, на гости на наши роднини в София. Времето беше хубаво и го използвахме, за да се разходим, а децата да имат възможност да поиграят на детските площадки в парка.

Аз лично останах изключително впечатлена от съоръженията, които бяха предназначени за играта на най-малките представители на нашето общество. Нови, боядисани в ярки цветове, снабдени със специални гумени плочки, за да не се нараняват децата. Прекрасни и привлекателни катерушки, които никога не съм виждала в нашия град.

Дъщеря ми си прекара изключително добре и в продължение на седмици ме питаше кога отново ще ходим до София, за да може да си поиграе на хубавите катерушки.

Запитах се какво по-различно прави Столична община, за да осигури подобен тип съоръжения за децата, на територията си. Проучвайки въпроса, намерих и точния отговор – Специализираният общински приватизационен фонд (СОПФ).

Това е агенция, чиято функция е да събира и разпределя средствата от приватизация в София. А средствата, които са придобити от приватизация, трябва да се използват за инвестиции и реализация на проекти, които подобряват облика на столичния град. Фондът е създаден през 1994-а година с решение на Столичния общински съвет. Като основния принцип, върху който се гради дейността на СОПФ, е приходите от приватизация да се използват с инвестиционни цели за конкретни проекти, без да се допуска размиването им в бюджета.

Така според последните данни, предоставени от председателя на Съвета за управление на СОПФ Орлин Алексиев, за период 2015-2019 СОПФ е отпуснал средства в размер на 94 600 000 лева, разпределени в няколко направления – образование, здравеопазване, транспорт, екология и зелени системи, социална сфера и достъпна среда, култура, спорт и младежки дейности, електронно управление, сигурност и административни сгради.

А за изграждане на нови и реновирането на вече съществуващите  детски и спортни площадки, така че да покриват европейските стандарти за качество и безопасност, са отделени 9,8 млн. лева от средствата на СОПФ, пояснява Орлин Алексиев – общински съветник за трети пореден мандат.

Четейки всичко това, нямаше как да не си помисля, че това е изключително добре структурирана местна политика, благодарение на която успяват да се предоставят значителни подобрения в определените направления.  

Още няколко общини в страната осигурявали финансиране на проектите си по този начин, което се оказва доста ползотворно.

Тъжното в конкретния случай е, че в нашето малко градче не се знае кога ще има възможността да даде такива средства за ремонтирането на детските площадки. А до тогава децата ни ще се чувстват като в Страната на чудесата всеки път когато посещаваме София и си играят на площадка, на каквато би трябвало да си играят.

Децата и храната

  За поредна година през месец май ще се проведе национална кампания, имаща за цел да обогати хранителната култура на децата. Ще се организират детски работилници, който ще посещават детски градини, училища и заведения за хранене и ще покажат на децата как се приготвя здравословна и вкусна храна. Целта е децата да се научат да консумират повече плодове и зеленчуци.
 Аз съм изключително щастлив от тази новина, защото в забързаното ежедневие, не само децата, но и ние възрастните предпочитаме да хапнем нещо набързо, което разбира се не е никак полезно. Всички тези заведения за бързо хранене ни заливат с вредни храни, а благодарение на рекламите са за предпочитане сред децата. Винаги съм се стремял да избягвам подобен тип заведения, разбира се няма как да ограничиш детето си и да не му позволиш нещо любимо, но се стараем това да бъде възможно най-рядко. За съжаление обаче идва проблема в училище. Децата предпочитат да се отбият до магазинчето, от което да си купят някакъв чипс или вафла, пред това да хапнат нещо здравословно. Дори и да приготвяш обяд на детето, в повечето случаи остава непокътнат, понеже съучениците му са отишли да си вземат банички и вафли и то няма как да се отдели от групата, защото и в наше време беше така, ще бъдеш отлъчен. В студентските ми години се хранехме в стол, не ни отнемаше много време да се извърви опашката, а храната беше вкусна. Страшно много харесвам Джейми Оливър, който се зае именно с това, да покаже на децата, че и здравословната храна може да бъде вкусна. Не да се чудим, защо децата ни били затлъстели и да ги подлагаме на ужасяващи диети, а просто трябва да се заемем с това, да ги образоваме в областта на храненето и да обърнем внимание на хранителните им навици. Защо броя на хората със стомашни проблеми се увеличава почти ежедневно? Заради лошата храна. Нека бъдем отговорни родители и се постараем да научим децата си с какво да се хранят.
 Адмирации на организаторите на кампанията "Не яж боклуци, яж зеленчуци" . Нека всяка година броя на доброволците расте. Лично аз се старая да давам личен пример и избягвам да ям вредни храни, дано повече хора обърнат внимание на това, защото проблема с храненето при децата е проблем, който в никакъв случай не бива да бъде подценяван.

Завладяваме Ориента

 Всички сме чували за екзотичната подправка шафран. Известен е фактът, че това е най-скъпата подправка в света. А най-интересно е, че  шафран може, а и се отглежда и в България. И всъщност оказва се, че почвата тук е благоприятна, а вредители и болести по растението няма.
   Известен факт е, че хората от Родопите до скоро се препитаваха от отглеждането на тютюн. Като човек израснал в този район смея да твърдя, че това е едно доста претенциозно и трудно за отглеждане растение, а в допълнение и на ниската изкупна цена, то си е направо мъка да го отглеждаш. Оказва се обаче, че той си има един доста добър заместител и това е именно шафранът. Все повече хора в Родопите се насочват към лилавия минзухар, оказва се че нашите климат и почва са изключително благоприятни, за да може да вирее. Освен всичко това България е подписала договор с Китай за доставянето на шафранови луковици. Какво по-хубаво от това, българският земевладелец да има ново поле за изява.
   Лично аз много се радвам, защото това за пореден път доказва в колко уникална страна живеем. Няма нещо, което да не успеем да култивираме тук, в нашата прекрасна Родина. По нищо не отстъпваме дори на Ориента.

Хората и природата

Спомняте ли си Чернобил? Страхът и паниката, когато се случи катастрофата? Винаги свързваме Чернобил с нещо зловещо, е, поне аз съм така… В съзнанието ми изниква мрак, разрушени сгради, пустош и страх. Като сцена от филм на ужасите.

Гледах скоро едно предаване , в което тестваха автомобили и трябваше с определено количество гориво да преминат огромно разстояние, като част от маршрута им беше именно Чернобил и уловката беше, че почти на 100 % горивото щеше да свърши точно там. Така и стана. Бяха интересни кадри, същите като в съзнанието ми, доста зловещо. Водещите на предаването бяха ужасени, че имено там се наложи да нощуват. Оказва се обаче, че към днешна дата, всъщност на това място природата е разцъфтяла, могат да се видят множество диви животни като лосове, вълци, диви свине. Според учените, природата се оказва изключително устойчива, особено ако няма човешка намеса. Явно ние хората пречим много повече на природата, отколкото радиацията. Ако това, което учените казват е наистина вярно, честно казано доста бих се разстроил. Но е и факт как природата загива от човешка ръка, море, дюни, природни забележителности. Ние хората наистина трябва да се замислим, затова как се отнасяме с богатствата, които ни предоставя природата. Няма да забравя никога, как едно лято си организирахме екскурзия до връх Вихрен. Невероятно място, изключителна природа и красота. По пътя си нагоре към върха, сред зелени поля и диви кози имаше опаковки от вафли и бонбони. Това беше наистина потресаващо и грозно. Заради подобни прояви, ние хората сме по-опасни и зловещи дори от радиационна катастрофа.
   
Прекрасно е когато видиш, че природата се възстановява и преражда след унищожителни инциденти. Дано това накара хората да помислят малко и да променят отношението си не само към нея, но и към околните. Нека не бъдем унищожители, а създатели.

Париж

Понякога е по-евтино да отидеш до Париж, отколкото да стигнеш до другия край на България с автбоус и това не е шега. Благодарим ви, никостарифни компании, които ме научихте, че най-добре похарчените 30 лв може да са за билет за прекрасна дестинация в Европа, и когато ме стегне шапката, просто мога да отскоча до някое място, което не познавам или пък познавам. Това направихме аз и моят приятел и колега Боян, като се отбихме за пореден път в Париж, ей така за да си припомним как живеят хората. Всичко беше планирано като бюджетно пътуване, което се различава от всички наши такива до сега. Искам да ви кажа, че Париж е мястото, на което ако не сте ходили, задължително трябва да отидете! Не се колебайте. :)