Живот по план (част 1)

 

Всички имаме някакъв план за това как трябва да протече живота ни. Да завършим образованието си, когато трябва, да започнем желаната работа по специалността ни, да открием мъжа на мечтите си и да създадем семейство. До 30 например? 

Може би не всички, но все пак много хора носят този класически образ на успешен живот като пожелание за бъдещето. Но какво, ако всичко се окаже различно от очакваното? Как бихте се справили с разбитите очаквания и паниката от случващото се или не случващото се?

Каква е причината за паниката в последния момент? Главно тя се свързва с възрастта или с други думи - отразяването на това, което сме постигнали или не в определен етап от живота. При жените това отражение обикновено върви ръка за ръка с 30-тата годишнина, когато биологичният часовник започва да тиктака и мислим повече за възможността да имаме бебе, отколкото за това къде е най-доброто място за парти. При мъжете започва около 40-годишна възраст. Ако дотогава не са създали семейство, паниката започва лека-полека да настъпва. 

Между другото, не само необвързаните са загрижени за това кога ще станат родители. Биологичният часовник се обажда и при тези, които са във връзка, особено когато партньорът има различни идеи за планиране на семейство. Какво ще стане, ако другият не иска деца? Често такива двойки се разделят и след кратко време започват нова връзка, отново от паника, че иначе никога няма да създадат истинско семейство. В такъв случай, не е изключено да осъзнаете на 50, че не сте намерили голямата си любов.

Иконата като феномен на вярата

 

Всички имаме в дома си икони. Те се приемат като връзка на настоящия живот с бъдещите векове. Това сподели с мен един иконописец, с който имах възможността да се запозная наскоро. Казва се Лука, също като апостола и ученик на Христос. Той е потомствен иконописец, наследил занаята и любовта към него от своя баща. Според Лука, душевната красота на иконата е синоним и на външната красота. За да се занимаваш с нещо подобно обаче, трябва да почиташ и обичаш християнската култура. 

След тази среща се замислих дали познаваме и оценяваме всъщност това изкуство или често то остава в сянка – неоценено или подценено. Да се занимаваш с иконопис е изкуство, но е малко по-специфично. Трябва да носиш вярата в душата си и да я вградиш в светите образи, които създаваш, за да достигне и до останалите хора. 

Защото иконите, независимо дали в църковните храмове или в домовете ни, са феномен и синоним на вярата. А съгласете се, че ние българите сме вярващи хора. Именно вярата ни е спасявала и крепила толкова години. Дори сега, когато почувства нужда, всеки тайничко се обръща към иконата и споделя най-съкровените си желания и надежди. След такава своебразна изповед чувстваш надежда и знаеш, че някъде някой чува молитвата ти и ще се погрижи за теб. 

Спортът като навик (Част 2)

 

Здравейте! В предната статия започнах темата за мотивацията и как да я използваме, за да превърнем спортуването в наш навик. Споделих за моя опит с 10-минутните всекидневни упражнения, а сега продължавам с останалите методи, които използвам.

Образно казано, всеки навик има спусък. Това значи, че трябва да се случи нещо, за да започнем автоматично да действаме. Ако вярвате, че тренировките ви ще са най-ефективни веднага щом се приберете вечерта, тогава това е спусъкът.

Аз се бях настроил за ранната сутрин. Веднага щом станех от леглото, започвах упражненията си. Без оправдания. След няколко седмици това стана нещо съвсем естествено и част от рутината ми. Не исках да отлагам тренировките за вечеерта, защото знаех, че мога да си намеря оправдание и това да ми попречи.

Тъй като правя упражненията си вкъщи, не беше нужно да посещавам фитнес или да ползвам специално оборудване. В началото използвах ластици за фитнес. Те са толкова удобни и компактни, че можех да ги нося със себе си дори когато пътувах.

Друг подход беше, че се научих да адаптирам упражненията си спрямо времето си. Случвало се е да не успея винаги да изпълня програмата си, поради някакъв вид заетост и да скъся времето, но на следващия ден си наваксвах. 

Има и една тънка граница, когато правим едно и също нещо, тренировките стават еднообразни, а омръзват. За себе си мога да кажа, че не ми е проблем, защото правейки едно и също нещо, знам какво да очаквам, а и задобрявам все повече. Но си направих експеримет, при който се оказа, че като пробвам нови неща от време на време, след това съм по-мотивиран. 

За мотивацията действа и груповият спорт от любители и професионалисти. Пък и знаете, че заедно, нещата се случват по-лесно. Нямам толкова добри спомени от времето си във фитнеса. Повечето от хората там седяха около уредите също толкова летаргично, колкото и аз. Но може би с приятелите е различно. Тренирайте заедно с партньора си. Тренирайте у дома, тренирайте и като част от организиран курс. Забавно е, мотивиращо е и най-вече ефективно.

Мотивация за спорт (Част 1)

 

Лятото е към своя край, но това не означава, че трябва да излизаме от форма. Разбира се, както в много други аспекти от живота ни, при спорта мотивацията играе ключова роля. За много хора това все още е най-трудната част. Ако сте от тях, то тази статия е за вас, за да ви мотивира, надъха и покаже, че всичко е възможно с правилния подход. 

През последните години мотивацията да спортувам не е никакъв проблем за мен, но не винаги е било така. Днес тичам не само за здраве, но и за удоволствие. Това не ми коства много усилия, но при тренировките в зала с тежести нещата стояха малко по-различно.

Тренировките с тежести и до днес ми напомнят за загубените часове във фитнес залите, където сякаш не използвах времето си напълно ефективно. По мои наблюдения много хора изпитваха същото чувство. Ходенето на фитнес не беше нищо повече от оправдание: „Ето, аз ходя на фитнес и така спортувам“. Може би не всички ще се съгласите с мен, но това е моето мнение и усещане, затова не ме съдете. 

Воден от това чувство, миналото лято подходих съвсем различно. Вместо отново да отида в залата и да вдигам тежести, се замислих това ли искам и чувствам ли се добре. Отговорът беше ясен и се мотивирах да променя нещата. Планът ми не беше много ясен от самото начало, но след дълги разговори с мои познати, които са активно спортуващи, изградих свой метод на тренировки, който споделям и тук. 

Всеки ден по десет минути

Първото ми решение беше да правя тренировки с тежести всеки ден. Не веднъж седмично, не на всеки два дни, не когато ми се иска, а всеки ден. Знаех, че не е много ефективно, защото мускулите се нуждаят от почивка, но не ми беше интересно да намеря най-ефективното решение веднага. Ставаше въпрос за създаване на навик от нулата. Исках да започна и да се придържам към него.

Всекидневното спортуване отнема време и усилия, няма да ви лъжа.  Следователно препятствието трябва да бъде възможно най-ниско. Правих упражненията си само за десет минути. Това е постижимо за всеки, а и не отнема много от свободното време. Ако все пак ви се вижда много, започнете с пет минути. Няма проблем.

Без значение колко дълго тренирате, това време се брои. Беше ли лесно да се тренира по десет минути всеки ден? Разбира се, че не. Дразнеше ме. Мина поне месец, преди това действие да се превърне в навик. Но все пак използвах и няколко трика.

Да се избавим от лошите навици

Всеки от нас има придобити лоши навици, с които е трудно да се справи. Такива например са нервното потупване с крак, бързото хранене, прекалената употреба на алкохол, тютюнопушенето и още много други. Съществуват обаче и редица начини да се избавим от тях.

Най-важното е да се замислим върху това, което правим и да го осъзнаем. Ако съзнателно започнем да възпираме един лош навик, има голяма вероятност и да го овладеем. Всичко е въпрос на воля и дисциплина. 

Стресът е един от най-големите генератори на лоши навици. Трябва да открием персоналните си причинители на това състояние и да се отървем от тях. Не е лесно, но не е и невъзможно. 

Начинът на хранене също е показателен, защото ако не е умерен и здравословен, се превръща в наш враг. Опитайте се да не посягате към вафлите или чипса, които често надничат зад ъгъла в офиса или вкъщи. Вместо тях консумирайте повече плодове и зеленчуци. А вместо каничка кафе на ден, пийте повече вода или билков чай, който ще успокои нервите ви и ще ви хидратира.

Спортът е един от най-добрите начини за справяне с лошите навици, тъй като ни дисциплинира и държи с бистър ум. Щом започнете да спортувате, веднага ще започнете да се храните правилно, неминуем процес е. 

Когато искаме да се отървем от някой навик, не е правилно просто да стоим и да се измъчваме, защото ни е трудно да го превъзмогнем. Най-добре би било да заменим съществуващия лош навик с нов – положителен. Трябва да помислим как минава един наш ден. Ако забелязваме, че правим всичко автомотично, това е показател, че нещо не е наред. Ако вързката ни, работата ни, срещите с приятели и ежедневието ни вървят монотонно, то ние трябва да разберем как да променим това. Добър похват е да напишем навиците, които искаме да променим, на лист и да го залепим на видно място вкъщи, за да ни напомня каква цел гоним и да работим за нейното постигане. 

Урок по смелост и любов от 6-годишно момче

Истинската смелост не е липсата на страх, а победата над него в името на най-чистата любов. В това се убедих, след като прочетох за 6-годишния Бриджър Уокър. От известно време в медийното пространство и социалните мрежи се върти историята на малкия герой, който рискува живота си, за да спаси сестричката си. Момиченцето щяло да бъде нападнато от куче, но брат ѝ застанал на пътя на животното. Кучето нахапало сериозно Бриджър по лицето и врата и се наложило момчето да получи над 90 шева от пластичен хирург. 

Цялата история звучи като сценарий от филм на ужасите, но, мен ме изуми друго – думите на Бриджър след нападението – помислил, че ако някой трябва да умре, по-добре да бъде той. Първоначално ми прозвуча нереално толкова силни думи да излязат от устата на 6-годишно дете. Факт е обаче, че малкият супергерой ги е подплатил и с действия. 

Подобна смелост и осъзната жертвоготовност са добродетели, които трудно се намират в наши дни и малко хора биха проявили. Едно 6-годишно момченце обаче, ни даде ценен урок и което е по-важно – надежда, че доброто го има, че не е мит силната и безкористна детска любов. При смелостта има мотивация, нелогична за механизма ни за самосъхранение и Бриджър го доказа. 

Неговата история докосна целия свят, а идолите му от „Отмъстителите“ се превърнаха в негови фенове. Момченцето не остана незабелязано и от президента на Световния боксов съвет, който го обяви за „най-смелия човек на планетата“, връчвайки му пояс на световния боксов шампион. 

Браво, Бриджър! Ти си истинският герой!

Футболът се завръща

Нямам търпение да започне българското футболно първенство и отново да се порадвам на любимите ми мачове. По принцип предпочитам английски, испански или италиански футбол, но в такива моменти всяка среща на терена ми е като глътка свеж въздух.

Ще излъжа ако каже, че не са ми липсвали футболните срещи по време на пандемията. Даже напротив. Случвало се е да си пускам стари мачове, които знам, че са наситени с много емоции, положения и адреналин. Причината – за да задоволя потребността си от съревнование, изненада и победа.

Всъщност аз обичам да усещам на живо емоцията от футбола и затова преди често посещавах стадиона. Тениската, шалчето на любимия отбор и разбира се, талисманите за късмет. Само така съм готов да отида на мач, иначе не бих рискувал. Нищо не е случайно, имам си и история за доказателство  – не носих със себе си всички неща, които ви описах по-горе, и от сигурна победа, резултатът се обърна. Затова съм си обещал, че неподготвен няма да отида.

Сега обаче с всичките късметлийски итеми пък няма къде да отида и да се порадвам на футбола отблизо. Жалко е, че се стигна до подобна ситуация и се отмениха Олимпийски игри, Европейското по футбол и редица първенства в други държави. Освен пагубно за феновете, е и за клубовете, и за спортистите, и за спорта. Но както всички трудности – и това ще мине.

Все пак трябва да се радваме на малките моменти, които ни се дават. Затова с няколко приятели се организирахме да гледаме заедно първия мач от обновеното българско футболно първенство. Подготвени сме както емоционално, така и физически – с бира и чипс, разбира се.

Четиридесетият рожден ден

С наближаването на четвъртата ми кръгла годишнина започнаха терзания в мен. Преди година не бих си и помислил, че един рожден ден може да ми повлияе по този начин. Оказа се обаче, че животът има с какво да ме изненада и да ми даде нови теми за размисъл.

Винаги съм вярвал, че годините са просто едно число. Като дете се радвах на отбелязването на деня, в който съм се родил. Винаги имаше големи детски забави и веселби. После започнах да отбелязвам повода с приятели и близки, а сега ми се иска да съм само със семейството си.

Тази година се замислих, че половината от живота ми на земята е изминал, и то в най-добрия случай. Направих равносметка за постигнатото, за изгубеното, за грешките и се отправих към несигурното бъдеще. Някак си не мога да кажа дали съм напълно доволен, но съм щастлив от човека, в който съм се превърнал. Странното ми чувство идва от факта, че аз още се усещам на 25 – имам силата, енергията и заряда. Но не мога да приема факта, че годините отлетяха толкова бързо, а аз исках да превзема света. Вече имам друго съзнание, все още съм пъргав и мога да направя каквото си поискам. Но разликата от младежкото ми аз и сега, е опитът.

Получи се така, че изведнъж се събуждам и осъзнавам, че вече не съм просто голям, а възрастен. Навремето четиридесет годишните ми се виждаха като старци. Днес обаче съм на друго мнение. Постепенно започвам да разбирам, че сега идва моментът на жътва, на обирането на плодовете от труда, който неусетно съм положил през годините. Предстоят ми хиляди позитивни моменти и емоции, но хубави по своя си отлежал начин.

Към днешна дата се радвам на семейството, което създадох. Това е най-голямата ми награда. Продължавам смело по пътя напред и се надявам, че най-хубавото предстои. Духът ми е здрав и вярвам, че именно затова ме очакват светли дни. На всички вас, които също навършвате четиридесет – не се предавайте, не се депресирайте, просто живейте за мига и се оповивайте на знанията си от годините!

Символът на любовта и надеждата

Живеем във времена, за които даже не сме и предполагали, че могат да се превърнат в реалност. Едва ли в началото на 2020 бихме предположили, че само няколко месеца по-късно светът ще бъде прихванат в примката на опасен вирус. Гледали сме по филмите хиляди подобни сюжети, но когато се случи в действителност – не можехме да повярваме.

Затворени вкъщи, далеч от светския живот, от суетата, останали най-накрая сами със себе си, преоткрихме света. Със сигурност вече ще обръщаме повече внимание на малките неща, на любимите хора и на споделените моменти заедно. В навечерието на един от най-светлите християнски празници – Великден, искам да споделя с вас едно видео, което за мен се превърна в символ на надежда и любов.

По покана на кмета на Милано великият тенор Андреа Бочели пя в катедралата Дуомо, като отправи мощна препратка за силата на човека и способността му да се справи с всяка ситуация. Красотата е в живота, нека му се насладим и да вярваме, че всичко ще оправи съвсем скоро!

 

Манията да притежаваме вещи

Повечето от нас си мечтаят да имат хубав телефон, бърза кола, голямо жилище, модерни дрехи. Искаме да имаме скъпи вещи, които да ни осигурят положение и уважение сред обществото. Понякога обаче се стремим само да притежавам, да разполагаме с много, без значение дали е качествено и полезно. Точно на това искам да обърна внимание в тази статия на блога – колко всъщност се нуждаем от вещите, които притежаваме?

Мога да изходя от себе си, тъй като съм типичен пример за човек, който обича да купува дрехи. Когато в даден магазин или пък онлайн бутик видя бяла тениска, просто я искам. И не защото не разполагам с такава, а защото има специфична графика или надпис по нея, който ще придаде допълнителен колорит на визията ми. Абсолютно излишно!

Запитах се каква е причината да копнея, за да купувам. Не ми се искаше да призная, но и аз съм част от това консуматорско общество, създадено да работи и да се обгражда с ненужни материални неща. Причините да достигна до това състояние са няколко. Първата е професията ми, която изисква постоянно да изглеждам добре и да впечатлявам с визия и интелект. Следващата е свързана със схващането ми, че чрез вещите можеш да се изразиш напълно – банално, но пък и вярно. Последната е, че хобито ми е модата и всички, свързани с нея направления.

Погледнато реално това са всички схващания, наложени ни отвън. След лек разчет на месечния бюджет извадих всички разходи, свързани със закупуването на продукти. И знаете ли какво – парите ми отиват там. Работя, за да купува, купувам и работя. Числата малко ме стреснаха и засега смятам да спра с манията си. Време е да оценя това, което разполагам и да насоча усилията и средствата си в проекти, които ще ми дадат повече добавена стойност.

Интересно за Велинград

Днес в блога си реших да ви разкажа интересни факти за Велинград. Наскоро в мен се появи интерес да чета все повече книги относно историята, развитието, хората в Родопите и по-конкретно в този район. Любопитството ми ме отведе към една интригуваща история, която реших да ви споделя.

На територията малко над карстовия извор „Клептуза“ се пресичат 24-ят меридиан и 42-ят паралел. Смята се, че числото 24 е божествено, защото обхваща целия времеви цикъл от денонощието. От своя страна 42 е огледален образ на 24 – символика за двойна сила  и затвърждаване истинността на знак. Точното това място на пресичане на меридиана и паралела е определено и като мястото, от което извира лековита термална вода. Местните от старо време са вярвали, че тук е средата на Земята и затова именно във Велинград има природно чиста и вълшебна вода.

В подкрепа на тази теория попаднах и на друго вярване, според което реката, която пресича града, не случайно получава името си – Чепинска. На времето местните са наричали реката Цепинска, защото тя разцепва и града, и земното кълбо на две равни половини. Но когато турците завладяват територията, малко видоизменили произношението, тъй като в техния език няма звук „ц“. Така реката от Цепинска става Чепинска. Само старата римска крепост, която е в близост запазила името си и до ден днешен се нарича Цепинска.

Дали е легенда, че Велинград е средата на Земята, или местните са създали необикновена история за града, за да бъде по-привлекателен, не мога да определя. Но е полезно да се запознаваме с подобни разкази, които да ни провокират да мислим и да ни дадат една нова перспектива за света.

Ефектът на цветовете в работната среда

Най-използваните цветове в офисите са сиво и бяло заради тяхното удобство. Тези цветове не са смущаващи за работниците, но същевременно не правят нищо да стимулират тяхната креативност.
Ето някои примери за цветове, които са благоприятни за работна среда:
Пастелни цветове: Пастелните цветове в топли тонове, като жълто и сьомга, създават чувство за по-хуманна и по-малко студена среда.
Кафяво и бежово: Земните тонове имат релаксиращ ефект върху човека, така че могат да се използват на места, където трябва да се противодейства на стреса.
Оранжев: Този цвят насърчава общуването с околните и комуникацията в неформална обстановка. Прасковите и теракотовите тонове се препоръчват за работа, при която са необходими комуникация, слушане, договаряне и помирение.
Жълто: Този цвят стимулира дейността на мозъка и благоприятства комуникацията. Препоръчва се за места, които изискват енергичност от работниците.
Синьо: Това е цвят, специално обозначен за офиси и стресови места като медицински чакални, където се търси успокояване на настроението на обитателите. Подходящ е и за хора, които търсят творчество и работят индивидуално, например писатели.
Зелено: Насърчава креативността, концентрацията и релаксацията, главно в индивидуалната работа. Този цвят е особено полезен за рекламни агенции и за места, в които работят дизайнери или музиканти.
Бяло: подпомага обективността и интелектуалната работа. Освен това създава атмосфера на ред, спокойствие и контрол.