Театърът

Тази вечер гледах постановка, която очаквах от доста време. Залата на театъра беше препълнена, атмосферата страхотно артистична, както се и предполага. Прекарах чудесно. След два часа съпреживяване ситуациите на героите се чувствах вдъхновен, озарен, с пробудено съзнание. Мисля, че това е истинската храна за душата. Изкуството, което те докосва повече от което и да е друго.

Театърът – съчетава повече от един човешки таланти. За да си добър актьор трябва да си паметлив, да имаш сценично поведение, да пееш, да се движиш, да импровизираш, да си опериран от срам и да имаш находчиво чувство за самоирония.

Казват, че истински добрият актьор се разпознава именно на сцената, пред кулисите, където няма специални ефекти, няма дубли и оператор, който да променя фокуса на обекта, за да засили ефекта. Киното излъчва само най-доброто, театърът показва истинското - дори и при липса на декори талантливият актьор да принесе публиката си на друго място, в друго време.

Затова се радвам, когато виждам колко популярен напоследък е станал театърът. А доказателството ми е – недостига на места. Миналата седмица исках да закупя билети за постановка след 14 дни и ми казаха, че билетите са изчерпани. Постановката се играе в голяма зала, а не в някоя камерна. И това напоследък ми се случва доста често. За постановката, която гледах тази вечер, имах билети от месец насам.

Природата срещу Мексико Сити

Тъй като се интересувам и от туризъм, реших да впиша няколко реда за една любима моя дестинация, която, надявам се, някой ден ще имам възможността да посетя. А именно Мексико сити. Вдъхнових се от научнопопулярно предаване и реших да споделя. Та...

Теночтитлан и Тлателолко – двата стари града Мексико, но в умален вариант, разположени на изкуствено създадени полуострови в солено езеро Текскако, са основоположниците на най-голямата столица в Латинска Америка. Както разбрах, Теночтитлан е старият център на прочутата ацтекска империя от 1325 г. до 1521 г. Столицата се издига на няколко острова, в близост до по-старото селище Тлателоко. Двата града се сливат и след  100 години живеещото в тях  населението е около 100 000 души, 200 години по-късно е 250 000. Днес Мексико Сити е 9-милионен мегаполис, разположен  на площ от  1485 кв. км.

Ако се чудите какво е станало с водата от езерото – тя започнала да се източва още през 17 век. Резултатът е почва - нестабилна основа за строителство – мека и постепенно пропадаща, за беда на местните жители, поради непрестанното извличане на подземните води.  Обяснимо защо Мексико Сити събира най-добрите архитекти  в света в борба срещу естествения ход на природата да си възвърне своето. Повечето административни учреждения и големи жилищни квартали се състоят от постройки със сложно изградена подпочвена конструкция.

Градът е стратегически разположен, естествено природно защитен, но и естествено застрашен.  От всички страни Мексиканската долина е обградена от планини и вулкани. Най-големи са Истаксиуатъл и Попокатепетъл.  Първият на стария индиански език нахуатъл означава „Бала дама‟, заради облечените в преспи  върхове. Той е неактивен, за разлика от по-големия си брат Попокатепетъл, или Пушещата планина, който през 2000 година регистрира едно от най-мощните изригвания за последните няколко хиляди години. Вследствие са евакуирани няколко хиляди души. И двата са част от дългия 900 километра Трансмексикански вулканичен пояс.  

Заобикалящи Мексиканската долина планини също представляват опасност за града, тъй като  стичащата се от склоновете им вода заплашва от наводнения.  Взети са мерки още през  17 век със строежа на система от канали и тунели за оттичане на водата. Въпреки това борбата с природата продължава. За капак към общата картинка на няколко километра от мегаполиса се срещат Карибската и Северноамериканската тектонски плочи, които повишават риска от земетресения в региона.

След всичко изброено дотук,  някои могат да се учудят как градът е оцелял на фона на  природните капризи. Мексико обаче е не само една от най-посещаваните туристически дестинации, но и център на холивудски кинопродукции. 

Днес в Мексико Сити са запазени едно от най-старите ацтекски паметници на културата, символът на града е известната статуя „Ангел на независимостта‟, а на няколко метра от нея е издигнат първият небостъргач с амортисьори - желанието на хората да запазят дома си надхвърля границите на човешката креативност.

Няколко думи за българските медии

Реших да пиша по тази тема, защото вчера един мой познат, интелигентен човек, професор в университет, избълва следната мисъл: „Ако и политиката, и икономиката ни се развиваха като българските медии, сега щяхме да сме далеч по-добре‟. Да споря с него нямаше смисъл. Той отстоява своето, моето виждане е друго. И причината е следната: съдържанието на българските медии. Включваш сутрешните блокове и гледаш тенденциозно подбрани теми (според политиката на телевизията). Усмихнати журналисти чакат някой да влезе в студиото – добър, лош, няма значение, за словесно членовредене. Не рядко попадам на репортажи на не добре подготвени журналисти на теми медицина, право, история, промишленост и др., с нелепи коментари по специфични въпроси. Тенденциозно подготвени интервюта искат да ни внушат определена нагласа към дадено нещо, като излъчват анкети с негативно настроени по въпроса хора или позитивни такива.  Къде е обективността? Разбира се, не навсякъде е така, но в повечето случаи се случва и прави впечатление.

„Любимите‟ ми моменти от интервютата, които по-често гледаме са букетите от въпроси. То не е едно, или две, а три питания едновременно. Докато осъзнаеш последното, забравяш първото. А още по-любими са ми въпроси тип „а не мислите ли, че‟. Посмей сега да кажеш, че мислиш, или не,  да ти да видиш  какво ще последва.

Така че драги ми познайнико, и професор в университет да си, няма единно мнение по който и да е въпрос. Ти забелязваш едно, аз като обикновен зрител, който се старае да чете колкото се може повече и да се опитва да има предвид повече гледни точки, виждам друго.

Но си прав в едно – властта, която имат медиите върху хората е много по-голяма, от тази на политиците. И докато медиите трупат приходи и създават допълнителни програми, работни места и излъчват за средностатистическия зрител любими лица, вдъхващи доверие, то в политиката, уви, не се случва така.

Останали коментари по темата са излишни!

Светльо Кантарджиев: Децата имат нужда да им бъдат четени приказки

Наша приятелка сподели на съпругата ми за издателството Ню Медиа Груп, което се е специализирало в издаването на литература за деца и вече има няколко поредици и стотици издадени книжки специално за най-малките. Наскоро нови пет книжки с народни приказки от Италия, Англия и Чехия, както и на известни детски автори, видяха бял свят у нас, и то илюстрирани така, че веднага да грабнат вниманието на малчуганите и те да искат да научат историята, естествено веднага си ги купихме.

Светльо Кантарджиев твърди, че още когато в издателството са взели решението да се захванат с книжките за най-малките, са знаели, че се захващат със задача от обществено значение. Според издателя книжките в голяма степен формират малкия човек и му позволяват да погледне въображаемо отвъд своя дом, приятели, родители и изобщо среда, в която се е появил на този свят. Освен това, те възпитават у детето чувство за правилно и грешно, доброта и злина, герой и злодей и не на последно място – развиват въображението на децата и ги привличат към четенето. И аз смятам, че днешната тенденция децата да играят компютърни игри още преди да са тръгнали на училище далеч не е здравословна за тяхната психика, а и за формирането им на подсъзнателна интелигентност. Както е казал Айнщайн „Ако искате децата ви да бъдат умни – четете им приказки. Ако искате децата ви да бъдат по-умни, четете им повече приказки.“

Последните книги, издадени от Ню Медиа Груп са част от поредицата „Детство мое: Вълшебни приказки в картинки“, която можете да откриете в по-големите книжарници.

Съвременният Сизиф

Живеем в страната на абсурдите. При нас, българите, контрастите са все по-силно изразени не само по отношение на икономически и политически белези, а все по-често на чисто психологическо ниво. Често сме роби не толкова на средата, но действителните ни окови са страхът от неуспехите, неверието в собствените способности, депресиите и неврозите, родени от  вярването,  че сме подвластни на една определена кауза. Често загубваме чувството си за логичност и рационалност, обличайки социалната кожа на общността, поддавайки се на масовото промиване на мозъци. Но в основата на нашето съществуване е не друго, а абсолютният и предумишлен бунт срещу нормите, порядките,... срещу себе си.  За това се сетих за едно есе на всепризнатия френски писател Албер Камю.  Наскоро ми попадна „Митът за Сизиф‟ - интересни разсъждения върху човешкия живот с герой от древногръцката митология.

И българинът, според мен, е един съвременен Сизиф.  Всеки ден всеки от нас търкаля своята съдба по нанагорнището на живота, за да може метри преди върха, прокълнат,  трудът му да се изтъркаля обратно до изходна позиция.

Абсурдността на ситуацията се крие в това, че независимо отчаянието и обречеността на неуспех, ние продължаваме да се борим, противопоставяйки се на абсурдността на живота и дори започваме още по-силно да я ценим, подемайки  с още повече плам новия, също толкова обречен, опит да надделеем над нея.

Но във всичко това има малък лъч надежда. Самият Камю казва, че бунтът е единственият начин да се живее в един такъв свят и именно този бунт е важен сам по себе си. Защитаваните каузи, позиции, мнения са маловажни. Може би защото в основата си виждането му се състои в абстрактното понятие за целта, която осмисля живота ни.

Bulgarian magazines and Biograph

Hello, dear friends! Today, while practicing my written English skills, I’d like to talk to you about the magazines on Bulgarian market and especially about my favorite one – Biograph. The reason I’m picking up this subject is that I recently fell in love with that magazine, and I am so excited that there is absolutely no way not to share it :) There are many magazines on the Bulgarian paper market. Most of them are lifestyle magazines, for women, like Cosmopolitan, About the woman, Eva and others, featuring tips and tricks about men, make-up, weight-loss, cooking, etc.
There are also magazines for men, featuring mostly erotic pictures of beautiful girls, cars and everything else, which is considered masculine.
The magazines are ok, full of pictures, they often have something that is useful, they are fun, but… they are not the best thing you could read. I mean, I don’t expect them to write about science, but the contents of magazines today are so shallow, so consumer-oriented, that if you are a little bit more intelligent person, you might stop buying them at all.

That’s not the case with Biograph, definitely. I learned about the magazine from an interview of its marketing director – Svetlyo Kantardjiev, where he explained its contents. I bought the magazine next day, because I was fascinated with what he said. It didn’t seem that this magazine is in any other way like the others. Yes, there’s a lot of information from mixed areas, but that is it. It is not the normal tips&tricks information for idiots you are used to read, but something much more advanced.
I love the biographies of famous people, for instance. There are at least three in every issue of the magazine, telling the life stories of artists, musicians, politicians, etc. who in any way influenced a lot of people, and thus became important. All in all, Biograph magazine is a wonderful monthly gift for any more intelligent person, and as Kantardjiev said in his interview, you can always find something inside it, that is exactly for yourself, because the accent of the magazine is quality content for the refined taste.

Спестяваме ли?

 Въпреки че имам хубава работа, която ми носи добри доходи, да си призная, не мога да спестя нищо. Не помня от кога не съм отделял лев настрани, т.нар. „бели пари за черни дни”. Едно време, когато бях малък, родителите ми даваха пари за закуска, а аз отделях от тях. Не успявах да събера кой знае колко, но стигаха, за да си купя харесаната от мен вещ. Дори се е случвало да гладувам, за да я имам. Разбира се, че моите родители не знаеха това, защото щяха много да ми се карат. Докато бях под един покрив с тях и работех, заплата ми стигаше и дори малко оставаше. Положението се промени, след като се ожених, тогава отговорностите се увеличиха и парите едва стигаха. Да отделя нещо беше почти невъзможно. Когато имаш семейство вече мислиш по друг начин и се стремиш да му осигуриш всичко необходимо. Не знам как се справят семейства, при които единият е безработен. Относно спестяванията едва ли има много семейства, на които парите им стигат и дори остават. В момента положението е такова, че караме от заплата до заплата. Ако се случи така, че да изникне непредвиден разход, дори не можем да изкараме до следващата заплата. Има и хора, които са от другата страна на барикадата. Такива, които имат частен бизнес и мислят само как да увеличат състоянието си. За тях няма проблем да отделят и хиляди левове за месец. Въпреки тежкото положение на народа, аз вярвам че не всичко на света се измерва с пари. Още повече, че щастие с пари не се купува.

Да плащаш чужд заем

Днес е почти невъзможно да имаш доверие на хората около себе си. Без значение дали са приятели, роднини или познати винаги могат да те подведат. Забелязал съм, че най-често в живота страдат добрите хора. Тези, които помагат на другите и дават всичко от себе си. Не че съм песимист към приятелските отношения, но все пак внимавам. Случката, която ме провокира да говоря така е с мой приятел. Той е голям добряк, винаги подава ръка на човек в нужда. Ако може да помогне с нещо го прави, но да навреди никога. Негов съсед се нуждаеше от средства за да направи основен ремонт на апартамента си. Сумата не беше никак малка и трябваше поръчител. Познайте кой стана такъв? Моят приятел, разбира се. Съседът му си плащаше вноските редовно в продължение на няколко месеца. Да, но в един момент започнаха да търсят приятеля ми. Казваха, че вноските закъсняват, а плащане няма. При търсене на въпросния платец се оказа, че се е изнесъл от блока, а телефона му е изключен. Предполагате кой плаща в такъв случай - поръчителят. Нали все пак той гарантира със своя подпис за редовното внасяне на сумите. Вече две години той плаща чужд заем. Това за мен е показателен случай, че не винаги трябва да правим добро, тъй като някои хора не го заслужават. Естествено, че това е само пример и не се отнася за всички хора. Но, нека имаме едно наум, че има и такива лоши, и несъвестни хора.

Foster homes and children in institutions in Bulgaria

Among its many other problems, one of the most serious social ones in Bulgaria are the children in institutional care. It has been proven very long ago how destructive it can be to a child’s developing psyche. Maybe the economic and national minorities problems cause so many children to be abandoned and forced to live in an institution.

Nevertheless, we have to deal with this. Bulgarian state already has a plan to close the institutions one by one in stages. But in order this to happen, the children should be adopted or allocated in foster families, which, by itself, is not an easy task. Foster parenting and families are endorsed and stimulated by the State, but mostly because of financial reasons many of the volunteers to receive a child, don’t have the opportunity. Fortunately, there are many people and firms who are willing to donate for this noble cause. The largest mobile operator , for example, supports the new foster families nationwide with a sum, which should help them cover their initial expenses when the child comes in. There are also many people like the publisher Svetlyo Kantardzhiev, who donate for foster families. All this gives a hope, that we might not only solve this horrible social problem and help the children to develop naturally, growing in a family environment, but that we can also open our hearts for other human beings in need.
If you want to help, you don’t need to give money if you do not have enough. You might give clothes, toys or anything else that the children might need. I know one foster family and from time to time, I try to help them in any way possible – even by mowing the lawn and playing with the kids for instance. Sometimes to those people it is even enough to know that they are not in this alone and there people who care and who they can count on.

Спор между роднини

Питам се, защо винаги най-големите спорове са с роднините ? При мен нещата не стоят така, но познавам семейства, които се превръщат във врагове за някакъв имот или за пари. Чудя се, как може хора от един и същи род да развалят добрите си отношения, само да вземат нещо материално. На мой приятел родителите починаха и след това трябваше да разделят едни земи. Не мога да Ви опиша каква война се разрази заради тях. Още повече, че къщата на родителите беше преписана на един от братята, а на другия беше по-малкия апартамент. Те недоволстваха и се караха постоянно. А жените им от първи приятелки се превърнаха в кръвни врагове. Жалните родители сигурно се обръщаха в гроба от мъка и срам. Цял живот са ги гледали и са им помагали, а сега вместо двамата да се подкрепят, те едва се понасят. И всичко това за какво - за пари. Струва ли си да загърбиш брат си, само за да имаш по-голямо жилище от него ? При мен положението е коренно различно. Имам голяма рода и всички много се разбираме. От край време поддържаме топли отношения и се подкрепяме в трудни моменти. Помагаме си кой с каквото може и държим на приятелството си. Обичаме на празници да се събираме, да хапваме и пийваме на воля. До сега в родата ни е нямало проблеми заради подялба на пари, земи, имоти или друго. Вярвам, че няма да дойде момент, в който да предпочетем парите пред топлината и любовта помежду ни.