сряда, 27 август 2014 г.

Мъжете и домакинската работа

Искам да ви разкажа историята на един мой приятел. Той твърдеше, че никога няма да се захване да върши домакинска работа. Казваше, че мъжете, които го правят, са под чехъл, губят си достойнството и се поддават на манипулациите на жените си.
И ще уточня, той разказваше подобни приказки на всеки, но същевременно беше... сам. Нямаше приятелка и ожесточено си търсеше такава. Е, намери я и от три месеца вече живеят заедно. И знаете ли какво? Моят приятел започна да прави всички онези неща, които отричаше, та чак и други отгоре. Например започна да простира дрехи и да прибира прането. Мие чинии, пуска прахосмукачка, бърше пода. Сигурен съм, че след време ще започна да чисти прозорците и да тупа килими.
И ако си мислите, че го прави по принуда, не е така. Приятелката му не го кара зорлем нищо да прави, а тя самата същи се занимава с цялата домакинска работа, че и готви много вкусно.
Къде е тогава разковничето?
Ами, просто вече живеят двамата и приятелят ми споделя, че се чувства виновен, ако не помага. Странно, нали? Преди разказваше как нищо няма никога да прави, а сега промени мнението си генерално, при това доброволно... Както изглежда не само жените са странни в мъжките очи, ами и самите мъже стават нелогично в действията си понякога.

събота, 16 август 2014 г.

Неволята учи

Мисля, че като болшинството мъже и аз харесвам колите. Обичам да карам, разглеждам сайтове, свързани с автомобили, гледам предавания на такава тематика и често след това ги обсъждам с приятели. Една от любимите ни теми за разговор е именно тази.

Да, но аз си падам освен всичко и малко разсеян като човек. Ако не ми се напомня за нещо по-маловажно, по-вероятно е да забравя да го направя. Не е нарочно. Просто съм такъв, ще се сетя, но най-вероятно ще бъде твърде късно. Като случката от миналата седмица, за която сега ще ви разкажа.

Съвсем бях забравил, че преди три месеца спуках гума и използвах резервната. След това животът ме погълна, впуснах се в задачки и съвсем се отнесох. До миналата седмица... когато не спуках друга гума на колата. Явно съм голям карък. Сега обаче нямах и резервна, защото бях забравил да си взема друга след като използвах предишната. И какво да правя сега? Да викам неволята като в онази народна приказка ли?

Е, виках я, виках (на шега, разбира се), но накрая извиках един приятел, който да ми донесе една гума, с която да мога да отида до сервиза. Оставете другото, ами и джантата ми се беше изкривила, та трябваше да плащам и за нея да ми я изправят. Не че е много, но можех да си  спестя тези разходи. Вече си взех хубава резервна гума и смених всички останали с надеждата да не пукам скоро друга. Но "след дъжд качулка", както се казва.

четвъртък, 7 август 2014 г.

Знаете ли какво е лапсус?


Лапсус е термин, който се използва най-често при актьорите, телевизионните водещи и журналисти, публичните личности и т.н. Не за друго, а защото това са хората, които си изкарват прехраната образно казано чрез... говорене. Слушаме ги внимателно, следим всяка тяхна дума и се стараем да не изпуснем нещо съществено. Именно заради това е толкова важно те да не допускат грешки, когато говорят.

Лапсусът е именно това - грешка. Ако е говорна се нарича лапсус лингве, но може да е и писмена. Във всеки случай е допусната неволно, но именно такива грешки могат да са в зародиша на някоя комична ситуация. Понякога с промяна само на една буква се променя значението на цяла дума, а понякога и на изречение.

Не може да не се сещате случаи, в които самите вие сте искали да кажете нещо, но по една или друга причина от устата ви е излязла друга дума, а не желаната. При нас това не е толкова фатално, но за хора, които говорят пред по-голяма публика, е истински кошмар.

Между другото има теории, според които лапсусът е проявление на подсъзнанието ни, което изплува наяве по този начин.