Тази вечер гледах постановка, която очаквах от доста време. Залата на театъра беше препълнена, атмосферата страхотно артистична, както се и предполага. Прекарах чудесно. След два часа съпреживяване ситуациите на героите се чувствах вдъхновен, озарен, с пробудено съзнание. Мисля, че това е истинската храна за душата. Изкуството, което те докосва повече от което и да е друго.
Театърът
– съчетава повече от един човешки таланти. За да си добър
актьор трябва да си паметлив, да имаш сценично поведение, да пееш, да се движиш,
да импровизираш, да си опериран от срам и да имаш находчиво чувство за
самоирония.
Казват, че истински добрият актьор се разпознава именно на сцената, пред кулисите, където няма специални ефекти, няма дубли и оператор, който да
променя фокуса на обекта, за да засили ефекта. Киното излъчва само най-доброто,
театърът показва истинското - дори и при липса на декори талантливият актьор
да принесе публиката си на друго място, в друго време.
Затова се радвам, когато виждам колко популярен напоследък е
станал театърът. А доказателството ми е – недостига на места. Миналата седмица
исках да закупя билети за постановка след 14 дни и ми казаха, че билетите са
изчерпани. Постановката се играе в голяма зала, а не в някоя камерна. И това напоследък ми се случва доста често. За постановката, която гледах тази вечер, имах билети от месец насам.
