петък, 18 януари 2013 г.

Да пуша или да не пуша?

Здравейте! Искам да споделя с вас един от важните избори, който съм направил в живота си и който смятам за правилен. Идеята за това ми дойде тези дни, когато гледах поредния български сериал, нелош между другото. Тютюнопушенето е световен проблем и дали искрено, или не, но като че ли политиците се опитват да вземат мерки в ограничаването на този порок. В България се пуши много – факт, да не цитирам статистиката, че не ми се рови в нета, но то не е и необходимо – пушачи в невръстна възраст ще видите около всяко българско училище, ако тръгнете по която и да е търговска улица – пред магазините ще видите продавачки с чаша кафе в едната ръка и с цигара в другата и още много мога да продължавам, но това е картинка, която всеки от вас вижда всеки ден. Много пъти съм си задавал въпроса защо това е така. Е, още нямам отговор. Но да си дойдем на думата – защо сериалът ме подсети за проблема тютюнопушене. Ами създателите на тоя сериал явно не са чували за мерките за ограничаване на тютюнопушенето. Главни и второстепенни герои в сериала в трудни и недотам трудни моменти припалват цигари. Та за изборите – авторите са имали избор да натоварят психологически сцените и по друг начин и са избрали по-лесния – с припалването на цигара. От това клише, не само на българското, но и на световното кино, хората остават с убеждение, че през трудностите в живота се преминава по-лесно с цигара в уста. Надявам се, разбрахте какво искам да ви кажа. Иначе авторът на това скромно материалче (аз) отдавна е направил своя избор – НЕПУШАЧ.

четвъртък, 10 януари 2013 г.

Животът във Велинград

Както ви споделих предният път, живея в красивия Велинград, а работата ми е в сферата на туризма. Родом съм от тук и след като завърших висшето си образование, реших отново да се върна. Обичам това място и очарованието му и много ми харесва това, че съм сред природата.

Западните Родопи са наистина красиви през всеки сезон от годината и винаги имам възможност да се разходя някъде, далече от цивилизацията и сред красотата на планината. Градът също се развива със страхотни темпове и е хубаво, че хора има постоянно от всички краища на България, а и света. Основният поминък на хората тук е туризмът и с радост отчитам, че съгражданите ми отбелязват огромен напредък в това да предлагат все по-качествени услуги на посетителите на града и да ги правят доволни. Много е важно наистина да искаш да угодиш на клиента, да се стараеш да му осигуриш най-доброто, а не просто да се опитваш да му вземеш парите, както за съжаление се случва по много от морските ни курорти. Това е една култура в бизнеса, която най-накрая започва да се установява и у нас.

Иначе, Велинград може да се похвали с очарователна природа, известните минерални извори и всевъзможни спа процедури, в хотели, които варират от една до пет звезди и са удачни за всеки джоб. Ще се радвам да чуя какво мислите и вие за моя роден град, дали сте го посещавали и с какво впечатление сте останали от него. Приятен ден!

сряда, 2 януари 2013 г.

Моето представяне


Здравейте, приятели, казвам се Ивайло Павлов и съм на 33 години от спа столицата на България – Велинград. Работя в сферата на туризма и се наслаждавам на живота в този китен български град, намиращ се сред райската красота на Западните Родопи. Обичам спортовете - скиор с дългогодишен стаж съм, понякога се качвам и на сноуборд, освен това от години играя тенис за удоволствие с приятели и не изпускам по-сериозен футболен мач.
Реших  да си направя блог, защото имам какво да кажа и мисля, че съм човек с много интереси – вълнувам се от държавната и участвам в местната политика доколкото имам право, интересуват ме туризма и спорта, а също така съм и голям киноман – често пътувам до Пловдив или София само за да гледам някой по-касов филм на 3D.  Последният филм, който гледах и ми хареса изключително много е Облакът Атлас(Cloud Atlas) по едноименната книга и на именитите режисьори – братята Уашовски, чието дело са небезизвестните Матрицата и В като Вендета.
Какво друго да кажа за себе си? Завършил съм икономическа специалност в Пловдивския университет и сегашната ми работа е тясно свързана и с това, имам прекрасно семейство, и както казах сегашното ми местоживеене и начин на живот са ми много приятни, така че бих могъл да се представя и като един сравнително щастлив човек, напук на световните статистики, че българите сме едни от най-нещастните на планетата :)
Ще се радвам ако четете блога ми и споделяте вашето мнение по темите, по които ще пиша, а ще гледам те да бъдат разнообразни и да не ви отегчавам.