събота, 26 септември 2020 г.

Мотивация за спорт (Част 1)

 


Лятото е към своя край, но това не означава, че трябва да излизаме от форма. Разбира се, както в много други аспекти от живота ни, при спорта мотивацията играе ключова роля. За много хора това все още е най-трудната част. Ако сте от тях, то тази статия е за вас, за да ви мотивира, надъха и покаже, че всичко е възможно с правилния подход. 

През последните години мотивацията да спортувам не е никакъв проблем за мен, но не винаги е било така. Днес тичам не само за здраве, но и за удоволствие. Това не ми коства много усилия, но при тренировките в зала с тежести нещата стояха малко по-различно.

Тренировките с тежести и до днес ми напомнят за загубените часове във фитнес залите, където сякаш не използвах времето си напълно ефективно. По мои наблюдения много хора изпитваха същото чувство. Ходенето на фитнес не беше нищо повече от оправдание: „Ето, аз ходя на фитнес и така спортувам“. Може би не всички ще се съгласите с мен, но това е моето мнение и усещане, затова не ме съдете. 

Воден от това чувство, миналото лято подходих съвсем различно. Вместо отново да отида в залата и да вдигам тежести, се замислих това ли искам и чувствам ли се добре. Отговорът беше ясен и се мотивирах да променя нещата. Планът ми не беше много ясен от самото начало, но след дълги разговори с мои познати, които са активно спортуващи, изградих свой метод на тренировки, който споделям и тук. 

Всеки ден по десет минути

Първото ми решение беше да правя тренировки с тежести всеки ден. Не веднъж седмично, не на всеки два дни, не когато ми се иска, а всеки ден. Знаех, че не е много ефективно, защото мускулите се нуждаят от почивка, но не ми беше интересно да намеря най-ефективното решение веднага. Ставаше въпрос за създаване на навик от нулата. Исках да започна и да се придържам към него.

Всекидневното спортуване отнема време и усилия, няма да ви лъжа.  Следователно препятствието трябва да бъде възможно най-ниско. Правих упражненията си само за десет минути. Това е постижимо за всеки, а и не отнема много от свободното време. Ако все пак ви се вижда много, започнете с пет минути. Няма проблем.

Без значение колко дълго тренирате, това време се брои. Беше ли лесно да се тренира по десет минути всеки ден? Разбира се, че не. Дразнеше ме. Мина поне месец, преди това действие да се превърне в навик. Но все пак използвах и няколко трика.