Кога е настъпил моментът да се съсредоточим върху работата

Професионалното развитие е важен момент за всеки един човек. Иска ни се да сме шефчета, да сме на върха, заплатата ни да расте постоянно и същевременно да не влагаме повече усилия от обикновено в ежедневните си задачи. Но в истинския живот малко са нещата, които се получават точно така, както ни се иска.

Когато аз бях по-млад и все още ученик си мислех кога е най-удачно да положа здравите основи на професионалното си развитие. Не бързах да се потапям в света на зрелите и работещи хора, защото знаех, че започна ли веднъж, няма връщане назад. Същевременно обаче не исках и да губя прекалено много време. Още докато следвах висшето си образование, си бях наумил да изкарам стаж в интересна за мен област и малко по малко да си търся местенце в пазара на труда. Но не можех да отделям целодневно усилия, защото не желаех да пропускам от лекциите си...

Сега, като поглеждам назад в миналото, успявам да "свържа точките", както се изразява Стив Джобс в онази известна реч, която изнася пред завършващите студенти в Станфордския университет. Осъзнавам, че паралелното ми учене и работене са ми помогнали да се приспособя по-лесно към живота и безболезнено да стъпя в света на възрастните. Не ми се наложи изведнъж да сменя начина си на живот и да се потопя в света на целодневно работещите хора. Напротив. При мен всичко стана плавно и постепенно. Когато се изучих, вече имах натрупан трудов стаж, практически опит и полезни умения. Бях изцяло подготвен да се отдам на целодневната трудова ангажираност и в мига, в който започнах, не се сблъсках с умората, с която се сблъскаха много мои познати тогава.

Така че, ако трябва да направя равносметка, кога е най-подходящият момент да се съсредоточим върху работата, то той е, докато сте още млади. Действайте постепенно и премерено. Не се впускайте изведнъж, а се подгответе за промените, защото целодневната трудова ангажираност наистина е промяна, с която физически организмът привиква трудно.

Успехът идва с времето

Всички се стремим към различно, но същевременно еднотипни мечти. Изпитваме желание за постигане на резултати, за придобиване на нови знания, за запознанства с нови хора, за професионално развитие, за пътуване, по-добре бъдеще и т.н. Каквото и да желаем обаче, най-важно е да не спираме пред трудностите и да не позволяваме да загубим желанието, стремежа и визията си за ясна цел.

Желанието ни за каквото и да е обаче неизбежно намалява в течение на времето... Може би вече не ни се учи и затова не сме дописали дипломната си работа, за да вземем дипломата си за висше образование. Може би тази книга ни е омръзнала и не сме я дочели въпреки, че би ни била полезна. А онзи сериал просто така ли ни доскуча, че спряхме да го гледаме? Колкото и да ни харесва едно занимание, дадена професия или хоби, интересът ни към него не може да продължи вечно. Или греша?

Когато човек е млад и не е достатъчно ориентиран за живота си, винаги му се иска събитията около него да се развиват по-бързо, с по-високи темпове и едва ли не веднага да вижда резултатът от своите усилия. Не става така... нужно е време, а понякога са необходими години, докато бъдем оценени подобаващо. Колкото по-млад си, толкова повече трябва да се доказваш, но докажеш ли се веднъж, след това си направо незаменим. Ще ви дам пример с един приятел, който от седем години работи в една и съща фирма. Започна на минимална заплата като общ работник, докато беше 19-годишен. Сега е на 26, но заплатата му е нараснала поне четирикратно оттогава и се води оперативен мениджър за компанията. Не звучи зле нали? Но ключът за неговия успех не беше само късмет (макар и той да не му е в излишък). Паралелно с работата моят приятел учеше, изкара не една, а две бакалавърски степени. Втората беше сходна на първата и с много общи дисциплини, така че я взе само за една година. В момента учи за магистър и устройва живота си доста добре, докато повечето хора на неговата възраст тепърва се ориентират накъде да поемат.

Различеното е, че този ми приятел винаги е имал желание да се развива и при него това желание така и не угасна. Беше му трудно на моменти, но трудностите никога не са го спирали, докато много други хора се предават при някоя по-тежка задача и може би точно тогава губят желание за развитие... Не бива да се предаваме. Стремим ли се винаги към нещо по-добро, няма да загубим желанието си. Успехът в крайна сметка едва с времето и никога изведнъж.

Университетът – институт за просвета или революция

Следвал съм 5 години  в Софийския университет и макар отдавана,  достатъчно дълго бях част от  студентския живот. Когато си там  забелязваш целите, моделите на поведение и терзанията на колегите си, ставаш част от тях, подкрепяш ги, хейтваш ги или ги даряваш с безразличието си.  Това не е хомогенна група, а общност на контрасти, в която едни имат желание да учат, други да се забавляват, а трети да угодят на активистката си природа.

Нашумялата напоследък тема с окупацията на СУ от „Ранобудните студенти‟ ме върна обратно към студентските години и ме накара да се замисля за няколко неща. Първото: Защо? – Омразата към продължителното статукво нормално води до желание за промяна, борба с олигархията и смяна  на системата с друга. Тогава разбираемо е търсенето на нови шансове за развитие и своеобразна трибуна  за гласност. Второ:  Университетът ли е мястото за подобни изяви? Доколко окупацията на учебно заведение е ефективен метод за разрешаване на въпросите на цяло едно общество. Основният проблем на демокрацията е, че преотстъпва право на волеизлиянието, на действието, но докъде се простират тези права и може ли да конфронтират с правото на образование и развитие.

Мнозина смятат, че са само актьори в прилежно подготвена пиеса, на която друг дърпа конците зад колисите на пъстрата сцена на живота ни. Всеки декор е част от някакъв грандиозен политически, икономически или социален замисъл, поднесен красиво и увлекателно на насъбралата се публика. Ето до това води либерализма!

Но всяко действие има равно по сила противодействие, гласи закон на Нютон. Затова и проф. Илчев заплаши младите с Прокуратурата. Има ли правото? Има го! Редно ли е? Тук всеки е свободен да изкаже личното си мнение.  Моето че, че университетът е място за образование, нужно  всекиму, за да постигне индивидуалната си реализация в живота. А революцията – тя идва, когато народът е съзрял за това, и има много пътища за действие, не задължително окупация на институцията, която малко или много се грижи за бъдещето ти.