понеделник, 30 юни 2014 г.

Джей Моделс и кризата в модната индустрия

Световната финансова криза върна България много назад в икономическото й развитие. Не че преди нея нещата бяха розови - поради макроикономически и политически причини, но от кризата, както предупреди и Дянков тогава – ще се възстановяваме много дълго време.
Положението в модния бизнес обаче, се влоши още преди тя да започне. Първите сигнали дойдоха още с преустановяването на дейността си на известната рекламна и модна агенция „Джей Моделс“ преди около десетина години, когато тя беше лидер в модната индустрия и дори държеше правата за провеждането на повечето международни конкурси за красота. От мои приятели разбрах колко много са паднали хонорарите за всички заети в модния бизнес, колко са намалели поръчките, а освен това и как поп фолк изпълнителите започнали да отнемат едно традиционно приходно перо на моделите, а именно – рекламата.

Всичко това доведе до крах в нашенската модна индустрия още преди кризата, а с нейното настъпване затвориха врати и други агенции, много модели и други заети в модния бизнес се принудиха да търсят препитание извън пределите на държавата ни, а някои от тях дори се реализираха добре, което може само да ни радва.

Днес сме на изходна позиция – може би положението на пазара сега е такова, каквото беше през 200 3г. Кризата ни върна много назад, и ще е нужно много време за възстановяване и наваксване, докато българската модна индустрия се изкачи до нивото на тази в Италия, Франция, Австрия и други европейски държави, които диктуват тенденциите на световния подиум. Въпреки всичко обаче, имаме причини да вярваме, че светлината в края на тунела вече се вижда :)

понеделник, 23 юни 2014 г.

5-те П-та, без които не можем

Щастието винаги е свързано с нещата, които ни карат да мислим позитивно, да се усмихваме, радваме, обичаме и гледаме на света с по-ведри очи. Откакто съществуват съвременните дамски списания, че може би и много преди това, са се изписвали десетки статии на тема, какво ни трябва, за да живеем добре, без какво не можем да функционираме като пълноценни единици в този свят.

С моя не малък, но и не много голям, опит реших и аз да драсна един списък, който отговаря на собственото ми виждане за нещата. През изминалите 34 години се научих, че имам точно 5 П-та нужни всеки ден + здраве. Всичко останало е прежалимо.

1. Приятелите - това са хората, които за добро или зло ти отварят очите за света. И за хубавите и за лошите неща. Без обкръжение, които да ни социализира, психически няма да можем да оцелеем. Вижте, дори Даниел Дефо в своя "Робинзон Крузи" показва колко важен е Петкан, за да остане корабокрушенецът социално същество.
2. Партньор - семейството си е семейство. Рано или късно го напускаме и отлитаме да свием свое гнездо. Човек и добре да живее в един момент усеща нуждата да си има някого, с когото да споделя житейския си път и да създадете поколение. С него споделя и физическа, и духовна любов, а без любовта не може.
3. Парите - о, те са крайно необходими. Без тях просто сме за никъде. Лошо е да сме алчни, но ако имаме толкова, колкото да живеем добре и без да се притесняваме от нищо - всичко е наред.
4. Подслон - кажете му още къща, апартамент - място, където ще се чувстваме у дома си.
5. Почивка - в този живот не може само да се работи. Почивката е крайно необходима, за да се чувстваме за малко бели хора и да се насладим на чудото, което ни се е случило - а именно животът.

Ако според вас има нещо, което да се допълни, моля не се стеснявайте.

вторник, 10 юни 2014 г.

Човешката глупост

Има един израз, който гласи, че никога не е късно да станеш за резил. А има един още по-хубав, който според мен е предназначен за всикчи онези устатковци, които много приказват, а всъщност нямат никакво покритие. Той е: По-добре запази мълчание да те смятат за глупак, отколкото да говориш и да разсееш всякакво съмнение.

Така, бедни ми Йорик, читателю мой, често ставам свидетел на хора, загубили ума и дума в присъствието на някой индивид, който демонстрира на яве двете най-стряскащи неща- човешката глупост и човешката съвест. Първо си шокиран от параметрите на първата, събрани у въпросното същество, а след това започваш да се питаш как сам изглеждаш от страни и как сам можеш да се изложиш до степен на всеобщ потрес.

Понякога всички минаваме границите. Понякога в опитите да сме забавни и остроумни изтърсваме нещо не на място. Нека се осмели да драсне един коментар онзи, който е безгрешен и никога не си е казвал "абе, като че ли можеше да си премълча това последното, дето го избълвах" или подобно. Странното е, че  в много отношения всички хора имаме нещо изключително общо, което независимо разликите във възпитанието и средите, в които живеем, не можем да изкореним. То е част от природата ни - а именно желанието за самоизтъкване. Може да бъде изразено в първоначално мълчане, а след това в гласно възмущение, или пък в действие или в характерното хвалене. То е факт.

Мисля си, че именно заради всичко изброено дотук не трябва много строго да се съдят хората, но колкото повече общувам със света, толкова повече се уверявам, че леките човешки грешки са прежалими на фона на великото ломотене без покритие на индивиди с грандиозно самочувствие. Мисля, че най-добре да не обръщаме внимание на такива хора, да си следим за нашите грешки и допуснем ли ги веднъж да се стараем да не ги повтаряме. Да премисляме добре поведението си и постъпките, пък дано ни се получи както трябва...