Спомняте ли си Чернобил? Страхът и паниката, когато се случи катастрофата? Винаги свързваме Чернобил с нещо зловещо, е, поне аз съм така… В съзнанието ми изниква мрак, разрушени сгради, пустош и страх. Като сцена от филм на ужасите.
Гледах скоро едно предаване , в което тестваха автомобили и трябваше с определено количество гориво да преминат огромно разстояние, като част от маршрута им беше именно Чернобил и уловката беше, че почти на 100 % горивото щеше да свърши точно там. Така и стана. Бяха интересни кадри, същите като в съзнанието ми, доста зловещо. Водещите на предаването бяха ужасени, че имено там се наложи да нощуват. Оказва се обаче, че към днешна дата, всъщност на това място природата е разцъфтяла, могат да се видят множество диви животни като лосове, вълци, диви свине. Според учените, природата се оказва изключително устойчива, особено ако няма човешка намеса. Явно ние хората пречим много повече на природата, отколкото радиацията. Ако това, което учените казват е наистина вярно, честно казано доста бих се разстроил. Но е и факт как природата загива от човешка ръка, море, дюни, природни забележителности. Ние хората наистина трябва да се замислим, затова как се отнасяме с богатствата, които ни предоставя природата. Няма да забравя никога, как едно лято си организирахме екскурзия до връх Вихрен. Невероятно място, изключителна природа и красота. По пътя си нагоре към върха, сред зелени поля и диви кози имаше опаковки от вафли и бонбони. Това беше наистина потресаващо и грозно. Заради подобни прояви, ние хората сме по-опасни и зловещи дори от радиационна катастрофа.
Прекрасно е когато видиш, че природата се възстановява и преражда след унищожителни инциденти. Дано това накара хората да помислят малко и да променят отношението си не само към нея, но и към околните. Нека не бъдем унищожители, а създатели.
