Утре – вълшебният остров, на който живеят всички наши отложени задължения, обещания, задачки и прочие. Познато ви е, нали? Не е задължително обаче отлагането да става поради мързел, а в някои редки случаи не е задължително дори да бъде лошо. Какво имам предвид ли? Ще ви обясня.
Всеки от нас всекидневно има рутинни и задължителни задачки, които трябва да изпълнява. Нормално е в един момент просто да поискаме да ги захвърлим и да се отдадем на любими занимания или просто „нищоправне“.
Забелязали ли сте, че всичко, което трябва задължително да направим, например да станем рано, да отидем на работа, да приключим в срок даден проект или дори да изхвърлим боклука, винаги е толкова натоварващо и предпочитаме просто … да отложим. За утре, може би. Само че, в даден момент това отлагане започва да ни прави недоволни. Защото искаме или не, списъкът със задачи си стои и чака да бъде свършен.
Отлагането напряга. Знам, че ви се е случвало поне веднъж. Например трябва да представим в работа презентация, която е чак след месец. Но дните се нижат и ние започваме да се подготвяме едва няколко дни преди това. Това е чисто и просто напрежение, защото знаем, че времето ни притиска и може би няма да ни стигне. Ставаме раздразнителни, стресирани, неспокойни и разбира се – обземат ни мислите за неуспех. Въпреки това, познавам и хора, които се нуждаят от този натиск, за да се активизират и покажат креативност. За съжаление, аз не съм от тях.
Може би, чисто човешки ни е заложено, че ако отложим някое задължение и вместо него направим нещо хубаво за себе си, ще се насладим на спечелено време и удоволствие. Но не е ли същото и дори по-добре, ако просто спрем да отлагаме всичко, свършим го и след това на спокойствие да се радваме на свободното си време и как сме „победили“ себе си. Замислете се.
