Да спрем с отлагането

 

Утре – вълшебният остров, на който живеят всички наши отложени задължения, обещания, задачки и прочие. Познато ви е, нали? Не е задължително обаче отлагането да става поради мързел, а в някои редки случаи не е задължително дори да бъде лошо. Какво имам предвид ли? Ще ви обясня. 

Всеки от нас всекидневно има рутинни и задължителни задачки, които трябва да изпълнява. Нормално е в един момент просто да поискаме да ги захвърлим и да се отдадем на любими занимания или просто „нищоправне“. 

Забелязали ли сте, че всичко, което трябва задължително да направим, например да станем рано, да отидем на работа, да приключим в срок даден проект или дори да изхвърлим боклука, винаги е толкова натоварващо и предпочитаме просто … да отложим. За утре, може би. Само че, в даден момент това отлагане започва да ни прави недоволни. Защото искаме или не, списъкът със задачи си стои и чака да бъде свършен. 

Отлагането напряга. Знам, че ви се е случвало поне веднъж. Например трябва да представим в работа презентация, която е чак след месец. Но дните се нижат и ние започваме да се подготвяме едва няколко дни преди това. Това е чисто и просто напрежение, защото знаем, че времето ни притиска и може би няма да ни стигне. Ставаме раздразнителни, стресирани, неспокойни и разбира се – обземат ни мислите за неуспех. Въпреки това, познавам и хора, които се нуждаят от този натиск, за да се активизират и покажат креативност. За съжаление, аз не съм от тях. 

Може би, чисто човешки ни е заложено, че ако отложим някое задължение и вместо него направим нещо хубаво за себе си, ще се насладим на спечелено време и удоволствие. Но не е ли същото и дори по-добре, ако просто спрем да отлагаме всичко, свършим го и след това на спокойствие да се радваме на свободното си време и как сме „победили“ себе си. Замислете се. 

За или против семейните предприятия

Много хора има в нашата родна България, които многократно биха предпочели да работят за себе си и сами да са си шефове, вместо да са служители в дадена компания. Браво на тях и поздравления, ако са успели реално да си разработят собствен бизнес. Не е никак лесно, изисква много труд, старание и енергия. Понеже не ми се ще всички положени усилия да отлетят изведнъж с вятъра, позволете ми да дам няколко съвета на всички български собственици, които ръководят какъвто и да е дребен бизнес.

Именно микропредприятията най-често биват спрягани като семейни фирми. Чудесно, но нека да е до един етап, защото семейството си е семейство, а бизнесът си е бизнес. Роднините са чудесни и неоспорими съдружници, когато имате нужда от временна помощ. В един момент обаче осъзнавате, че ви трябва човек, когото да наемете за постоянно и искрено ви съветвам той да не е част от семейството ви. Когато опираме до работа, тя трябва да се върши, при това качествено. Имате ли близък, роднина, приятел, приятел на роднина или какъвто и да е познат, то ще усетите, че нещо не е както трябва при професионалните ви отношения. Вие ще сте му шеф, но ще се спирате преди да му направите забележка, за да не обидите него сами или еди-кого-си, който ви го е препоръчал. Имате нужда от доверено лице, на което хем да разчитате, хем да си върши работата съвестно, хем да не бяга от отговорности и да можете да му кажете в очите, когато нещо върви правилно или грешно, както и къде бърка. Знам, че не е лесно да попаднете на такъв персонаж, но усилията ще си струват - не се съмнявайте.

От друга страна, неприятното за същия този човек би било следното обстоятелства. Вашата фирма е семейна, следователно семейството ви ще я наследи. Това от своя страна означава, че всяко външно лице, което влезе на нейна територия, може да се издигне до едно основно ниво на професионално развитие, откъдето вече няма мърдане. Но пък това се наблюдава в почти всички компании...

Последното уточнение, на които ще наблегна е следното. Подкрепям семейния бизнес с две ръце, но съм против прекаленото смесване на семейни и бизнес отношения. Това са два различни свята, чието преплитане по-често се оказва неблагоприятно. Винаги едното страда за сметка на другото.

Кога е настъпил моментът да се съсредоточим върху работата

Професионалното развитие е важен момент за всеки един човек. Иска ни се да сме шефчета, да сме на върха, заплатата ни да расте постоянно и същевременно да не влагаме повече усилия от обикновено в ежедневните си задачи. Но в истинския живот малко са нещата, които се получават точно така, както ни се иска.

Когато аз бях по-млад и все още ученик си мислех кога е най-удачно да положа здравите основи на професионалното си развитие. Не бързах да се потапям в света на зрелите и работещи хора, защото знаех, че започна ли веднъж, няма връщане назад. Същевременно обаче не исках и да губя прекалено много време. Още докато следвах висшето си образование, си бях наумил да изкарам стаж в интересна за мен област и малко по малко да си търся местенце в пазара на труда. Но не можех да отделям целодневно усилия, защото не желаех да пропускам от лекциите си...

Сега, като поглеждам назад в миналото, успявам да "свържа точките", както се изразява Стив Джобс в онази известна реч, която изнася пред завършващите студенти в Станфордския университет. Осъзнавам, че паралелното ми учене и работене са ми помогнали да се приспособя по-лесно към живота и безболезнено да стъпя в света на възрастните. Не ми се наложи изведнъж да сменя начина си на живот и да се потопя в света на целодневно работещите хора. Напротив. При мен всичко стана плавно и постепенно. Когато се изучих, вече имах натрупан трудов стаж, практически опит и полезни умения. Бях изцяло подготвен да се отдам на целодневната трудова ангажираност и в мига, в който започнах, не се сблъсках с умората, с която се сблъскаха много мои познати тогава.

Така че, ако трябва да направя равносметка, кога е най-подходящият момент да се съсредоточим върху работата, то той е, докато сте още млади. Действайте постепенно и премерено. Не се впускайте изведнъж, а се подгответе за промените, защото целодневната трудова ангажираност наистина е промяна, с която физически организмът привиква трудно.

Успехът идва с времето

Всички се стремим към различно, но същевременно еднотипни мечти. Изпитваме желание за постигане на резултати, за придобиване на нови знания, за запознанства с нови хора, за професионално развитие, за пътуване, по-добре бъдеще и т.н. Каквото и да желаем обаче, най-важно е да не спираме пред трудностите и да не позволяваме да загубим желанието, стремежа и визията си за ясна цел.

Желанието ни за каквото и да е обаче неизбежно намалява в течение на времето... Може би вече не ни се учи и затова не сме дописали дипломната си работа, за да вземем дипломата си за висше образование. Може би тази книга ни е омръзнала и не сме я дочели въпреки, че би ни била полезна. А онзи сериал просто така ли ни доскуча, че спряхме да го гледаме? Колкото и да ни харесва едно занимание, дадена професия или хоби, интересът ни към него не може да продължи вечно. Или греша?

Когато човек е млад и не е достатъчно ориентиран за живота си, винаги му се иска събитията около него да се развиват по-бързо, с по-високи темпове и едва ли не веднага да вижда резултатът от своите усилия. Не става така... нужно е време, а понякога са необходими години, докато бъдем оценени подобаващо. Колкото по-млад си, толкова повече трябва да се доказваш, но докажеш ли се веднъж, след това си направо незаменим. Ще ви дам пример с един приятел, който от седем години работи в една и съща фирма. Започна на минимална заплата като общ работник, докато беше 19-годишен. Сега е на 26, но заплатата му е нараснала поне четирикратно оттогава и се води оперативен мениджър за компанията. Не звучи зле нали? Но ключът за неговия успех не беше само късмет (макар и той да не му е в излишък). Паралелно с работата моят приятел учеше, изкара не една, а две бакалавърски степени. Втората беше сходна на първата и с много общи дисциплини, така че я взе само за една година. В момента учи за магистър и устройва живота си доста добре, докато повечето хора на неговата възраст тепърва се ориентират накъде да поемат.

Различеното е, че този ми приятел винаги е имал желание да се развива и при него това желание така и не угасна. Беше му трудно на моменти, но трудностите никога не са го спирали, докато много други хора се предават при някоя по-тежка задача и може би точно тогава губят желание за развитие... Не бива да се предаваме. Стремим ли се винаги към нещо по-добро, няма да загубим желанието си. Успехът в крайна сметка едва с времето и никога изведнъж.

За да израствате професионално, учете сходни на вашата професии

Назовете ми един човек, който не желае да получава по-висока заплата и да бъде по-добре финансово осигурен. Аз не мога... хората, които познавам, с удоволствие биха посрещнали възможността да печелят повече отколкото в момента.

За съжаление обаче само с желание нищо не се получава. Нужно е да се полагат усилия периодично, за да израстваме първо личностно и след това професионално. Какво имам предвид ли? Всеки от нас има област, в която се развива, нали така? Може да е същата, върху която сме наблягали в училище или в университета, а може и да е коренно различна. Аз например въобще не обичах да пиша, докато бях ученик, главно защото ни караха да правим литературни анализи на разни стихотворения... но в момента вписвам блога си редовно (или поне се опитвам).

Идеята ми е, че е важно да си изберем област, в която да се развиваме професионално. Ако вие вече сте я избрали, толкова по-добре. Ако не сте, замислете се по въпроса и спрете ли се върху нещо специално, не се отклонявайте от избора си. Когато се усвършенствате в тази професионална област, започнете да разширявате хоризонта си. Ако сте избрали сектора на търговията и сте научили достатъчно за успешното й организиране и осъществяване, в последствие се насочете към изучаване на професионалната бизнес комуникация и може би няма да са ви излишни познания в областта на психологията. Ако сте се ориентирали към сферата на рекламата и маркетинга, едва ли и на вас ще ви навреди да научите малко повече за социалната психология и още повече за графичния и уеб дизайн.

Да предположим и друг сценарии. Може би още по време на следването си сте започнали работа на рецепция във фитнес зала. Постепенно сте се запалили на тази тема и сте започнали да тренирате. Хрумвало ли ви е, че с още малко познания в областта можете да станете фитнес инструктор? Научете още нещо за храненето, видовете упражнения за различни типове хора и професионалната ви кариера може да поеме по съвсем друг път.

Примерите, разбира се, за много, но тук е важен принципът. Непрестанно е нужно да разширяваме хоризонта си, за да се себеусъвършенстваме. Правейки го, ставаме по-добри професионалисти, което рано или късно ще рефлектира в положителна, а вероятно и във финансова насока.