Влюбеният българин

Много често сме чували, че оприличават българина като суров, груб и дори простоват. Казват за нас, че третираме съпругите си като прислужници и само чакаме на готово. Казват, че не уважаваме и не подкрепяме жените си и по никакъв начин не им помагаме с домакинството.

Не бих казал, че това е вярно. Да, не може да поставяме всички под общ знаменател, сигурно има и от този тип мъже, но смея да твърдя, че аз и моите приятели в никакъв случай не сме от тях. Баща ми също не е бил от тях, общо взето моето обкръжение не е съставено от този тип. Смятам, че това са някакви стари, заучени фрази от Байганьово време. Модерния мъж и съпруг всъщност се стреми да помага на половинката си и да се разделят задачите в дома или грижата за децата, все пак не случайно салоните за красота са пълни, ако не помагахме на жените си, кога щяха да намират време за това? Ние, модерните мъже обичаме и уважаваме половинките си, може да не го показваме често, но го правим както трябва. Веднага мога да дам пример за това, един влюбен българин, обичащ съпругата си, изобретява робот, благодарение на който тя може да ходи. Съпругата му претърпява инцидент, заради който остава парализирана, а този мъж прави този невероятен жест в името на това, тя отново да може да се почувства пълноценен човек. Какво по-голямо доказателство, за това че българите сме любящи и инициативни. Този човек, доказва, че в любовта няма граници и няма невъзможни неща, искаш ли нещо силно, постигаш го. Вдъхновяваща история, която се надявам да докосне всеки мъж и ако скоро не сте показвали на жените си, че ги обичате и цените, направете го сега, защото живота е твърде кратък, а и съдбата обича да си прави шеги.

Жените са нашето наказание и нашата благословия. Без тях няма живот, няма радост, няма и болка, а как да се почувстваш жив, без да изпиташ болка? Та колкото и да ни е трудно да си го признаем без жените сме за никъде.

Младите българи

Много често ние българите обичаме да игнорираме добрите примери и да обръщаме внимание само на лошите неща, които се случват в нашата родина. За нас в повечето случаи чашата е наполовина празна. Наистина, понякога и аз се обезверявам, когато чета новини или слушам радиото в колата на път за работа. Медиите ни заливат с купища негативна информация. Всъщност, не е точно така. Съществуват редица млади българи, които с работата и знанията си показват, че всъщност не сме калпав народ. Все още има млади, упорити българи, които мечтаят да живеят и да работят за една по-добра България. Пример за това е един млад българин, които е от Ямбол, а зад гърба си вече има дизайни за автомобилните гиганти "Ферари", "Форд", " Бентли" и други. Следващата българска следа е при най-бързата кола в света, а именно модел на "Макларън". Александър Алексиев проектира дизайна на този автомобил и пръв го тества. Една млада студентка печели конкурс за проектиране на детски център в Италия и парична сума. Симона Хаджиева успява да пребори над 400 проекта. Тя споделя, че иска да пътува, за да разгледа още нови и интересни архитектури, за да може да се върне в България и да даде най-доброто от себе си за нейното развитие. Има още толкова много талантливи и кадърни българи, които няма как един, по един да опиша, но с постиженията си те вдъхват надежда и воля на мен, че един ден тези прекрасни хора ще се завърнат в нашата родина и заедно ще се опитваме да я направим едно по-добро място за нашите деца. Тъжно е, че са принудени да търсят развитие в чужбина, в България никой не им дава шанс и поле за изява. В повечето случаи на хубавите работни позиции са поставени я някой братовчед, я някой син. Факт е, че България е малка страна и няма потенциала за развитие като останалите европейски страни, но все пак би могло да се направи нещо, за да задържим нашите млади и кадърни сънародници. Все пак аз съм оптимист и вярвам, че един ден няма да се налага да избираме родина или кариера. Вярвам, че ще съумеем да запазим ценностите си и един ден децата ни ще живеят, учат, работят и развиват не в чужбина, а тук по родните си места.

Детски площадки от ново поколение

Живея в малък град в северна България. През последните години не спирам да чувам как нашият регион е особено изостанал икономически, а заплатите и възможностите за развитие са далеч под средното ниво за страната. И като цяло съм свикнала с това твърдение, не поради друга причина, а защото в голяма степен е вярно. Със сигурност условията на работа са далеч по-различни от тези в по-големите градове в България, а също така и заплащането. Но останах особено удивена, когато отидохме със съпруга ми и дъщеря ни, на гости на наши роднини в София. Времето беше хубаво и го използвахме, за да се разходим, а децата да имат възможност да поиграят на детските площадки в парка.

Аз лично останах изключително впечатлена от съоръженията, които бяха предназначени за играта на най-малките представители на нашето общество. Нови, боядисани в ярки цветове, снабдени със специални гумени плочки, за да не се нараняват децата. Прекрасни и привлекателни катерушки, които никога не съм виждала в нашия град.

Дъщеря ми си прекара изключително добре и в продължение на седмици ме питаше кога отново ще ходим до София, за да може да си поиграе на хубавите катерушки.

Запитах се какво по-различно прави Столична община, за да осигури подобен тип съоръжения за децата, на територията си. Проучвайки въпроса, намерих и точния отговор – Специализираният общински приватизационен фонд (СОПФ).

Това е агенция, чиято функция е да събира и разпределя средствата от приватизация в София. А средствата, които са придобити от приватизация, трябва да се използват за инвестиции и реализация на проекти, които подобряват облика на столичния град. Фондът е създаден през 1994-а година с решение на Столичния общински съвет. Като основния принцип, върху който се гради дейността на СОПФ, е приходите от приватизация да се използват с инвестиционни цели за конкретни проекти, без да се допуска размиването им в бюджета.

Така според последните данни, предоставени от председателя на Съвета за управление на СОПФ Орлин Алексиев, за период 2015-2019 СОПФ е отпуснал средства в размер на 94 600 000 лева, разпределени в няколко направления – образование, здравеопазване, транспорт, екология и зелени системи, социална сфера и достъпна среда, култура, спорт и младежки дейности, електронно управление, сигурност и административни сгради.

А за изграждане на нови и реновирането на вече съществуващите  детски и спортни площадки, така че да покриват европейските стандарти за качество и безопасност, са отделени 9,8 млн. лева от средствата на СОПФ, пояснява Орлин Алексиев – общински съветник за трети пореден мандат.

Четейки всичко това, нямаше как да не си помисля, че това е изключително добре структурирана местна политика, благодарение на която успяват да се предоставят значителни подобрения в определените направления.  

Още няколко общини в страната осигурявали финансиране на проектите си по този начин, което се оказва доста ползотворно.

Тъжното в конкретния случай е, че в нашето малко градче не се знае кога ще има възможността да даде такива средства за ремонтирането на детските площадки. А до тогава децата ни ще се чувстват като в Страната на чудесата всеки път когато посещаваме София и си играят на площадка, на каквато би трябвало да си играят.