Не съм сред най-големите фенове на социалните мрежи, но има една функция във Facebook, която ми е особено любима. Тя дава възможност да преживеем отново някои моменти, като ни показва чрез виртуални спомени какво сме правили и къде сме били в дадения ден. Ето така се върнах и към едно мое преживяване – посещението на пещерата Лепеница. Чували ли сте за нея?
Ако не сте запознати с този природен феномен, тук ще ви разкажа повече за него. Пещерата се намира в Западни Родопи, в района на Ракитово и на Велинград. Тя има три етажа, но за посетители са достъпни само два тях от. Или поне така беше до преди 2 години, по време на моето посещение. Пътят от главното шосе до пещерата е сравнително лек, около 2-километров. Ако сте с лек автомобил, съветвам ви да спрете на някое от уширенията. Пътят е приятен за разходка, но с кола ще се поизмъчите.
Не смятам да обръщам текста на информационно табло, затова спирам до тук. Искам да споделя с вас емоциите и чувствата, които изпитах от преживяването.
Лепеница със сигурност се отличава от всички други пещери, които съм посетил. Интересното при нея е, че не е облагородена, няма осветление, няма помощни перила и влизането става само със специална екипировка – ботуши, каска и челник. Всъщност това също се приема като атракция от страна на посетителите. В коя друга пещера ви посрещат така на входа и ви карат да се върнете много назад във времето, за да видите какво е да си истински пещерняк?
Вътре ви очаква красиво, мистично и екстремно преживяване. Ще ходите, ще се изкачвате с помощта на въже или ще пълзите като патета, за да достигнете до следващото ниво. Емоцията е незабравима, красотата на пещерата също. Гарантирам ви, че няма да съжалявате и ще бъдете като преродени след посещението си.
