Малко са символите в света, които се използват толкова често, колкото сърцето. Прието е, че то символизира любовта. И едно нарисувано сърце е достатъчно, за да кажете на някого, че го харесвате или обичате. Но защо точно формата на сърце, оцветено в червено? Попаднах на интересен материал, който ще ви преразкажа.
Когато сме влюбени, сърцето ни бие по-бързо. Дори нещо да ни трогне, зарадва, натъжи или раздразни, ние го усещаме със сърцето си. Дори в Каменната ера сърцето се е смятало за център на емоциите в тялото и е било по-важно от мозъка. В древен Египет органът е бил балсамиран и поставян при мумията.
Дори в Библията сърцето е по-важно от ума, защото вярата извира от сърцето. В един от най-известните библейски пасажи за сърцето, Бог променя коравото, вкаменено сърце в сърце от плът. Между другото, думата сърце се среща почти хиляда пъти в Библията! Нищо чудно, защото най-важното послание от Исус е: Бог е любов.
Формата на символа сърце се открива за първи път през третото хилядолетие пр.н.е. А през 8 век художници от Коринт украсяват вази с бръшлянови листа и гроздове във формата на сърце. В гръцката, римската и раннохристиянските култури бръшлянът е бил знак за вечна любов, тъй като растението се смята за дълголетно.
Но цветът на любовта е червен. И така, през 12-ти век, стилизираните бръшлянови листа изведнъж са боядисани в червено: знакът на сърцето, както го познаваме днес.
Всъщност символът на сърцето става известен по целия свят чрез църквата. Християните са използвали символа, за да опишат Сърцето на Исус. Фактът, че Исус дойде на този свят с любов и умря на кръста от любов към хората, трогна хората. Фактът, че човек може да стане Божие дете от любов и че Божието сърце бие за хората, направи сърцето световен символ на любовта.
