Малко футбол

На път съм пак да споделям личен опит. И защо не? Нали това е основната цел на личните блогове. Да ви запознавам с преживелиците и размислите на един средностатистически човек, че да се учим един от друг.

По този повод имам една любима мисъл: „Учи се от грешките на другите, животът не е достатъчно дълъг, за да ги направиш всичките свои.”

И така, какво ще ви разкажа днес ли? Малко спортни истории. Няма да засяга темата за български футбол и по-специално един наш отбор, който набра широка популярност и се превърна в тема за дискусии и полярни мнения.

Ще споделя личния си спортен опит от вчерашния ден. За първи път от много време насам успяхме да си съберем псевдо футболен отбор и да излезем да ритаме в квартала. Учениците ни гледаха малко странно, все пак никой то нас не беше 20-годишен, но какво от това. Щом все още можеш, защо да не тичаш? Да ви кажа честно бая се поизпотихме, всичко ме болеше след това, а днес едва си чувствам краката... Но по-жизнен и енергизиран не съм бил от много време насам. Бях забравил колко добре се отразява движението, когато водиш по-застоял начин на живот. И колко много живва тялото ти, когато ускориш сърдечния си ритъм.

Ако случайно се чудите какво да правите следващия уикенд и времето е хубаво, не се колебайте. Спортът винаги е добро решение.

Телевизията и ежедневието

Имам един приятел, който няма телевизор в апартамента си. Казва, че не му пречи и че така даже му е много по-добре. В интерес на истината, склонен съм да му вярвам .

Аз обаче до такава степен съм свикнал с телевизията у нас, че нищо не може да ме накара да се откажа от нея. Дали е навик, дали вече не съм стигнал степен на пристрастеност, не мога да кажа.

Фактите говорят сами за себе си.

Ако трябва да съм честен обаче и на мен понякога ми се иска да се отърва от телевизора. Превключвам каналите един по един, сменям програми и се надявам да изникне нещо свястно за гледане. Заглеждам се или се ядосвам, че не си избирам нищо хубаво за гледане. Лошото е, че лесно се разсейвам от нещата, които трябва или имам да свърша. Е, разбира се, хубаво е да пуснеш нещо "да шуми", докато миеш чиниите или приготвяш  хапването за вечерта. В днешно време до такава степен сме свикнали с шумотевицата, какофонията и какво ли не, че понякога тишината ни изнервя. Може би заради това аз не съм готов да се разделя със своя телевизор. Бях свидетел как тези нововъведения се появяват в живота ни и как се развиват. Не мога да захвърля този екзистенциален опит току така. Или поне не искам...

Едно обаче признавам на моя приятел. Пести доста време, като не се заплесва по разни предавания, а да не споменавам и рекламите, които пускат през пет минути. Приятелят ми, обаче си има други разсейващи занимания като компютърните игри например.

И в крайна сметка, като се замисля, може би всеки от нас има нужда от нещо неангажиращо, което да ни разсейва и да внася „шум” в ежедневието ни. За мен това е телевизията, за вас – може да е нещо друго.

Личното онлайн пространство

Не пускайте нещо онлайн освен ако не желаете целия свят да ви припознава с него... или поне онази част от него, която търси информация за вас в Интернет. И които никога не знаете кои са... нали?

Мисълта ми е следната. Днес много от нас правят проучвания в Интернет преди да предприемат определени действия. И това не се отнася само за някакви стоки ли услуги, за които се чудим дали да платим.

Работодатели преглаждат профилите ни в социалните мрежи и може би прочитат това-онова от блоговете ни. Аз никога не забравям това, когато пиша тук. Знам, че натисна ли веднъж бутона "публикуване", този текст заживява свой живот, който аз не мога да контролирам. Не знам къде се препраща и къде не, кой го чете, кога, къде, на какво устройство. Да, имам някаква статистика, която ми се предоставя, но тя е много оскъдна.

В тази връзка, ето какво искам да кажа за личното онлайн пространство. Пазете го. То е много широко отворена врата, която не можете да заключите и не можете да спрете каквито и да е хора да влизат през нея. Така, както се представяте и каквато информация публикувате, така ще ви вижда светът от другата страна на монитора.