Не отлагай (част 2)

Здравейте! В предния си блог започнах темата за отлагането. Интересно ми е дали по някакъв начин ви е повлияло и започнахте ли да водите живот без отлагане? Ако не е било достатъчно, надявам се след следващите редове нещата да поемат в друга посока.

Ако отложим нещо и направим нещо хубаво през това време, може да се насладим на „спечелено“ време. Но отлагащите рядко се радват на отлагането. В крайна сметка отлагането обикновено не е съзнателно решение, а неволно „Не сега!“, мотивирано от недоволство.

Важно е да проумеем, че отлагането да свършим нещо основно ни пречи да постигнем най-важните си цели. Хората с дълги списъци със задачи често се оплакват, че нямат време. Или че искат повече свободно време за себе си. През повечето моменти обаче, те пренебрегват факта, че всеки ден предоставя тази възможност, просто трябва да се научат да го използват правилно и съобразно.

Аз съм на мнение, че ако човек е недоволен от нещо, трябва да работи за неговото подобряване. Например ако искаме свободно време, то трябва първо да приключим със задълженията си и след това спокойно да се насладим на остатъка от деня си, като го прекараме както си поискаме.

Свободно време (част 2)

 

Здравейте, приятели. Как сте? Успявате ли да си починете пълноценно или след уикенда се чувствате по-изморени? В тази връзка в предишния си блог започнах темата за свободното време и как да го оползотворим. Смятам, че темата е обширна, не искам да налагам мнението си, защото всеки има индивидуални начини и предпочитания за почивка. Искам обаче да споделя с вас моето виждане, да ви дам безплатен съвет и ще се радвам, ако се възползвате от него. 

Един от моите начини за релаксация е, театърът. Знам, че обстановката в момента е обтегната заради епидемичните мерки, но ако бъдем внимателни, може и да не се лишаваме от изкуството. Просто проврете програмата, изберете някой спектакъл по вкуса си и се насладете на атмосферата. Да видите актьорите в действие на сцената е емоция, която по никакъв начин не може да се сравни с гледането на телевизия например. 

Друг съвет, който искам да ви дам, е да забравите умишлено за телефона си. По този начин може да се включите по-добре с хората, природата и преживяванията през този ден. Пък и ще видите, че не сте толкова зависими от технологиите, колкото си мислите. 

Разбира се, може и да комбинирате няколко развлекателни дейности. Например сутрин да направите хубава извънградска разходка и да завършите деня в театъра. Но преди всичко е важно да не събирате твърде много действия в един ден. В края на краищата свободното време е, за да се отпуснете и да му се насладите. Щастието не се увеличава пропорционално с броя на дейностите.

Свободно време (част 1)

 

86 400 секунди ни се дават всеки ден. Ако разполагаме с тази времева сметка в почивен ден, хормоните на щастието всъщност трябва да са във вихъра си. Въпреки това, такава свобода често завършва с разочарование. Това е особено вярно, когато сме сами и никой не споделя времето с нас. 

Знаете ли например, че особено в неработни дни, има непропорционално висок процент на хора, изпитващи разочарование и гняв, тъй като очакват свободното си време с прекомерни изисквания. Все пак цяла седмица работим. Ето защо почивният ден трябва да е превъзходен и да ни възнаграждава за упоритата работа. От страх да не пропуснем нещо и да не пропилеем безцелно свободното време, денят е изцяло претоварен с изтощителни дейности. Втурваме се към тях и накрая се чудим защо не се чувстваме отпочинали. 

А забавлението, почивката и удовлетворението се крият в простите неща. И през октомври има слънчеви дни, защо тогава не се възползваме от тях? Просто да използваме слънчевите лъчи, за да си набавим хормона на щастието, но избягвайки масовите развлечения. По-добре да се оттеглим на уединена горска разходка. След като открием частния си Рай, той винаги може да се превърне в познато убежище. Между другото, на такова място се чете най-добре, казвам ви го от опит. А и уединението със себе си, понякога е всичко, от което се нуждаем. 

Да спрем с отлагането

 

Утре – вълшебният остров, на който живеят всички наши отложени задължения, обещания, задачки и прочие. Познато ви е, нали? Не е задължително обаче отлагането да става поради мързел, а в някои редки случаи не е задължително дори да бъде лошо. Какво имам предвид ли? Ще ви обясня. 

Всеки от нас всекидневно има рутинни и задължителни задачки, които трябва да изпълнява. Нормално е в един момент просто да поискаме да ги захвърлим и да се отдадем на любими занимания или просто „нищоправне“. 

Забелязали ли сте, че всичко, което трябва задължително да направим, например да станем рано, да отидем на работа, да приключим в срок даден проект или дори да изхвърлим боклука, винаги е толкова натоварващо и предпочитаме просто … да отложим. За утре, може би. Само че, в даден момент това отлагане започва да ни прави недоволни. Защото искаме или не, списъкът със задачи си стои и чака да бъде свършен. 

Отлагането напряга. Знам, че ви се е случвало поне веднъж. Например трябва да представим в работа презентация, която е чак след месец. Но дните се нижат и ние започваме да се подготвяме едва няколко дни преди това. Това е чисто и просто напрежение, защото знаем, че времето ни притиска и може би няма да ни стигне. Ставаме раздразнителни, стресирани, неспокойни и разбира се – обземат ни мислите за неуспех. Въпреки това, познавам и хора, които се нуждаят от този натиск, за да се активизират и покажат креативност. За съжаление, аз не съм от тях. 

Може би, чисто човешки ни е заложено, че ако отложим някое задължение и вместо него направим нещо хубаво за себе си, ще се насладим на спечелено време и удоволствие. Но не е ли същото и дори по-добре, ако просто спрем да отлагаме всичко, свършим го и след това на спокойствие да се радваме на свободното си време и как сме „победили“ себе си. Замислете се. 

За фентъзито и други книги

Четенето е здраве. Здраве за мозъка, ако трябва да съм по-конкретен. Затова днес ще отделя малко време и кликове по клавиатурата, които ще посветя на книгите и на един много противоречив жанр – фентъзито и фантастиката.

Първо, искам да отбележа, че като всяко изкуство и писателското има творби, които са с различна степен на качество. Това не е учудващо и всеки има правото да си чете, каквито книги му харесват. Както всеки си има любими филми, сериали или изпълнители, така е логично да предпочита един автор или жанр пред друг.

И да ви кажа моите наблюдения са, че към фентъзито по-специално винаги има противоречиви мнение. Едни хора го харесват страшно много и не четат (почти) нищо от останалите жанрове, докато други хора отявлено твърдят, че това със сигурност не е техния стил и не могат да четат подобни книги. Не съм сигурен защо се получава така, но мога да изложа собствените си наблюдения по темата. Според мен, за да харесаш една фентъзи книга, трябва да имаш поне малко по-отворено и разкрепостено съзнание. Да не отричаш, че може да има такива неща като магии, дракони, елфи, джуджета и какви ли не още същества. А дори да не вярваш в тях да приемеш, че в съзнанието на автора те съществуват. Хората, които не мога да настроят съзнанията си по този начин, са именно тези, които предпочитат по-реалистичните жанрове като историческите романи или биографиите например.

Аз пък съм от тези, които могат да четат всичко, стига да е добре написано. Склонен съм да приема каквито и да са изписани странности сред страниците на книгата, стига да ми ангажират вниманието качествено.