Живот по план (част 2)

 

Здравейте, приятели! За много години! Как прекарахте празниците? Намислихте ли си новогодишните обещания или отдавна вече имате план, който се стремите да изпълните? А трябва ли животът да се случва по точно определен план?

Не се отчайвайте и не се поддавайте на паника, ако нещата не се случват така, както искате или във времето, което сте си представяли. Може би сте минали възрастта, която според другите е била време да създадете семейство или да завършите образованието си. Но какво от това. Смятам, че животът наистина е една шарена бъркотия и плановете са излишни. Защото Съдбата си знае работата и колкото и клиширано да звучи – всяко нещо си има точно място и време. Освободете се от страха и премахнете товара, наречен чуждо мнение. 

В случай че изпаднете в паника, първо намерете разковничето за нея. Защо не се отпуснете и да отговорите, ама честно, сами за себе си:  Какво ми трябва, за да съм щастлив/а? Искате ли да имате деца и готови ли сте да бъдете родители или вашите близки ви внушават, че моментът е дошъл?

Какво трябва да се случи, за да бъде изпълнен планът на живота ви? Дали той всъщност още е актуален и приложим? Сама по себе си романтичната ви връзка достатъчна ли е или задължително трябва да бъде цялостна програма със собствена къща, деца и куче?

След като си отговорите на тези въпроси, ще погледнете по-ясно на нещата и ще знаете кой път да поемете. Може би това е този, който сте следвали цял живот, но може да е и друг, което означава смелост и промяна. Не пропускайте да слушате сърцето си. Никой живот не трябва да върви по план, ако ви прави нещастни и вече не ви устройва.

Живот по план (част 1)

 

Всички имаме някакъв план за това как трябва да протече живота ни. Да завършим образованието си, когато трябва, да започнем желаната работа по специалността ни, да открием мъжа на мечтите си и да създадем семейство. До 30 например? 

Може би не всички, но все пак много хора носят този класически образ на успешен живот като пожелание за бъдещето. Но какво, ако всичко се окаже различно от очакваното? Как бихте се справили с разбитите очаквания и паниката от случващото се или не случващото се?

Каква е причината за паниката в последния момент? Главно тя се свързва с възрастта или с други думи - отразяването на това, което сме постигнали или не в определен етап от живота. При жените това отражение обикновено върви ръка за ръка с 30-тата годишнина, когато биологичният часовник започва да тиктака и мислим повече за възможността да имаме бебе, отколкото за това къде е най-доброто място за парти. При мъжете започва около 40-годишна възраст. Ако дотогава не са създали семейство, паниката започва лека-полека да настъпва. 

Между другото, не само необвързаните са загрижени за това кога ще станат родители. Биологичният часовник се обажда и при тези, които са във връзка, особено когато партньорът има различни идеи за планиране на семейство. Какво ще стане, ако другият не иска деца? Често такива двойки се разделят и след кратко време започват нова връзка, отново от паника, че иначе никога няма да създадат истинско семейство. В такъв случай, не е изключено да осъзнаете на 50, че не сте намерили голямата си любов.

Иконата като феномен на вярата

 

Всички имаме в дома си икони. Те се приемат като връзка на настоящия живот с бъдещите векове. Това сподели с мен един иконописец, с който имах възможността да се запозная наскоро. Казва се Лука, също като апостола и ученик на Христос. Той е потомствен иконописец, наследил занаята и любовта към него от своя баща. Според Лука, душевната красота на иконата е синоним и на външната красота. За да се занимаваш с нещо подобно обаче, трябва да почиташ и обичаш християнската култура. 

След тази среща се замислих дали познаваме и оценяваме всъщност това изкуство или често то остава в сянка – неоценено или подценено. Да се занимаваш с иконопис е изкуство, но е малко по-специфично. Трябва да носиш вярата в душата си и да я вградиш в светите образи, които създаваш, за да достигне и до останалите хора. 

Защото иконите, независимо дали в църковните храмове или в домовете ни, са феномен и синоним на вярата. А съгласете се, че ние българите сме вярващи хора. Именно вярата ни е спасявала и крепила толкова години. Дори сега, когато почувства нужда, всеки тайничко се обръща към иконата и споделя най-съкровените си желания и надежди. След такава своебразна изповед чувстваш надежда и знаеш, че някъде някой чува молитвата ти и ще се погрижи за теб. 

Спортът като навик (Част 2)

 

Здравейте! В предната статия започнах темата за мотивацията и как да я използваме, за да превърнем спортуването в наш навик. Споделих за моя опит с 10-минутните всекидневни упражнения, а сега продължавам с останалите методи, които използвам.

Образно казано, всеки навик има спусък. Това значи, че трябва да се случи нещо, за да започнем автоматично да действаме. Ако вярвате, че тренировките ви ще са най-ефективни веднага щом се приберете вечерта, тогава това е спусъкът.

Аз се бях настроил за ранната сутрин. Веднага щом станех от леглото, започвах упражненията си. Без оправдания. След няколко седмици това стана нещо съвсем естествено и част от рутината ми. Не исках да отлагам тренировките за вечеерта, защото знаех, че мога да си намеря оправдание и това да ми попречи.

Тъй като правя упражненията си вкъщи, не беше нужно да посещавам фитнес или да ползвам специално оборудване. В началото използвах ластици за фитнес. Те са толкова удобни и компактни, че можех да ги нося със себе си дори когато пътувах.

Друг подход беше, че се научих да адаптирам упражненията си спрямо времето си. Случвало се е да не успея винаги да изпълня програмата си, поради някакъв вид заетост и да скъся времето, но на следващия ден си наваксвах. 

Има и една тънка граница, когато правим едно и също нещо, тренировките стават еднообразни, а омръзват. За себе си мога да кажа, че не ми е проблем, защото правейки едно и също нещо, знам какво да очаквам, а и задобрявам все повече. Но си направих експеримет, при който се оказа, че като пробвам нови неща от време на време, след това съм по-мотивиран. 

За мотивацията действа и груповият спорт от любители и професионалисти. Пък и знаете, че заедно, нещата се случват по-лесно. Нямам толкова добри спомени от времето си във фитнеса. Повечето от хората там седяха около уредите също толкова летаргично, колкото и аз. Но може би с приятелите е различно. Тренирайте заедно с партньора си. Тренирайте у дома, тренирайте и като част от организиран курс. Забавно е, мотивиращо е и най-вече ефективно.

Мотивация за спорт (Част 1)

 

Лятото е към своя край, но това не означава, че трябва да излизаме от форма. Разбира се, както в много други аспекти от живота ни, при спорта мотивацията играе ключова роля. За много хора това все още е най-трудната част. Ако сте от тях, то тази статия е за вас, за да ви мотивира, надъха и покаже, че всичко е възможно с правилния подход. 

През последните години мотивацията да спортувам не е никакъв проблем за мен, но не винаги е било така. Днес тичам не само за здраве, но и за удоволствие. Това не ми коства много усилия, но при тренировките в зала с тежести нещата стояха малко по-различно.

Тренировките с тежести и до днес ми напомнят за загубените часове във фитнес залите, където сякаш не използвах времето си напълно ефективно. По мои наблюдения много хора изпитваха същото чувство. Ходенето на фитнес не беше нищо повече от оправдание: „Ето, аз ходя на фитнес и така спортувам“. Може би не всички ще се съгласите с мен, но това е моето мнение и усещане, затова не ме съдете. 

Воден от това чувство, миналото лято подходих съвсем различно. Вместо отново да отида в залата и да вдигам тежести, се замислих това ли искам и чувствам ли се добре. Отговорът беше ясен и се мотивирах да променя нещата. Планът ми не беше много ясен от самото начало, но след дълги разговори с мои познати, които са активно спортуващи, изградих свой метод на тренировки, който споделям и тук. 

Всеки ден по десет минути

Първото ми решение беше да правя тренировки с тежести всеки ден. Не веднъж седмично, не на всеки два дни, не когато ми се иска, а всеки ден. Знаех, че не е много ефективно, защото мускулите се нуждаят от почивка, но не ми беше интересно да намеря най-ефективното решение веднага. Ставаше въпрос за създаване на навик от нулата. Исках да започна и да се придържам към него.

Всекидневното спортуване отнема време и усилия, няма да ви лъжа.  Следователно препятствието трябва да бъде възможно най-ниско. Правих упражненията си само за десет минути. Това е постижимо за всеки, а и не отнема много от свободното време. Ако все пак ви се вижда много, започнете с пет минути. Няма проблем.

Без значение колко дълго тренирате, това време се брои. Беше ли лесно да се тренира по десет минути всеки ден? Разбира се, че не. Дразнеше ме. Мина поне месец, преди това действие да се превърне в навик. Но все пак използвах и няколко трика.

Да се избавим от лошите навици

Всеки от нас има придобити лоши навици, с които е трудно да се справи. Такива например са нервното потупване с крак, бързото хранене, прекалената употреба на алкохол, тютюнопушенето и още много други. Съществуват обаче и редица начини да се избавим от тях.

Най-важното е да се замислим върху това, което правим и да го осъзнаем. Ако съзнателно започнем да възпираме един лош навик, има голяма вероятност и да го овладеем. Всичко е въпрос на воля и дисциплина. 

Стресът е един от най-големите генератори на лоши навици. Трябва да открием персоналните си причинители на това състояние и да се отървем от тях. Не е лесно, но не е и невъзможно. 

Начинът на хранене също е показателен, защото ако не е умерен и здравословен, се превръща в наш враг. Опитайте се да не посягате към вафлите или чипса, които често надничат зад ъгъла в офиса или вкъщи. Вместо тях консумирайте повече плодове и зеленчуци. А вместо каничка кафе на ден, пийте повече вода или билков чай, който ще успокои нервите ви и ще ви хидратира.

Спортът е един от най-добрите начини за справяне с лошите навици, тъй като ни дисциплинира и държи с бистър ум. Щом започнете да спортувате, веднага ще започнете да се храните правилно, неминуем процес е. 

Когато искаме да се отървем от някой навик, не е правилно просто да стоим и да се измъчваме, защото ни е трудно да го превъзмогнем. Най-добре би било да заменим съществуващия лош навик с нов – положителен. Трябва да помислим как минава един наш ден. Ако забелязваме, че правим всичко автомотично, това е показател, че нещо не е наред. Ако вързката ни, работата ни, срещите с приятели и ежедневието ни вървят монотонно, то ние трябва да разберем как да променим това. Добър похват е да напишем навиците, които искаме да променим, на лист и да го залепим на видно място вкъщи, за да ни напомня каква цел гоним и да работим за нейното постигане.