Всички имаме в дома си икони. Те се приемат като връзка на настоящия живот с бъдещите векове. Това сподели с мен един иконописец, с който имах възможността да се запозная наскоро. Казва се Лука, също като апостола и ученик на Христос. Той е потомствен иконописец, наследил занаята и любовта към него от своя баща. Според Лука, душевната красота на иконата е синоним и на външната красота. За да се занимаваш с нещо подобно обаче, трябва да почиташ и обичаш християнската култура.
След тази среща се замислих дали познаваме и оценяваме всъщност това изкуство или често то остава в сянка – неоценено или подценено. Да се занимаваш с иконопис е изкуство, но е малко по-специфично. Трябва да носиш вярата в душата си и да я вградиш в светите образи, които създаваш, за да достигне и до останалите хора.
Защото иконите, независимо дали в църковните храмове или в домовете ни, са феномен и синоним на вярата. А съгласете се, че ние българите сме вярващи хора. Именно вярата ни е спасявала и крепила толкова години. Дори сега, когато почувства нужда, всеки тайничко се обръща към иконата и споделя най-съкровените си желания и надежди. След такава своебразна изповед чувстваш надежда и знаеш, че някъде някой чува молитвата ти и ще се погрижи за теб.
