Мотивация за спорт (Част 1)

 

Лятото е към своя край, но това не означава, че трябва да излизаме от форма. Разбира се, както в много други аспекти от живота ни, при спорта мотивацията играе ключова роля. За много хора това все още е най-трудната част. Ако сте от тях, то тази статия е за вас, за да ви мотивира, надъха и покаже, че всичко е възможно с правилния подход. 

През последните години мотивацията да спортувам не е никакъв проблем за мен, но не винаги е било така. Днес тичам не само за здраве, но и за удоволствие. Това не ми коства много усилия, но при тренировките в зала с тежести нещата стояха малко по-различно.

Тренировките с тежести и до днес ми напомнят за загубените часове във фитнес залите, където сякаш не използвах времето си напълно ефективно. По мои наблюдения много хора изпитваха същото чувство. Ходенето на фитнес не беше нищо повече от оправдание: „Ето, аз ходя на фитнес и така спортувам“. Може би не всички ще се съгласите с мен, но това е моето мнение и усещане, затова не ме съдете. 

Воден от това чувство, миналото лято подходих съвсем различно. Вместо отново да отида в залата и да вдигам тежести, се замислих това ли искам и чувствам ли се добре. Отговорът беше ясен и се мотивирах да променя нещата. Планът ми не беше много ясен от самото начало, но след дълги разговори с мои познати, които са активно спортуващи, изградих свой метод на тренировки, който споделям и тук. 

Всеки ден по десет минути

Първото ми решение беше да правя тренировки с тежести всеки ден. Не веднъж седмично, не на всеки два дни, не когато ми се иска, а всеки ден. Знаех, че не е много ефективно, защото мускулите се нуждаят от почивка, но не ми беше интересно да намеря най-ефективното решение веднага. Ставаше въпрос за създаване на навик от нулата. Исках да започна и да се придържам към него.

Всекидневното спортуване отнема време и усилия, няма да ви лъжа.  Следователно препятствието трябва да бъде възможно най-ниско. Правих упражненията си само за десет минути. Това е постижимо за всеки, а и не отнема много от свободното време. Ако все пак ви се вижда много, започнете с пет минути. Няма проблем.

Без значение колко дълго тренирате, това време се брои. Беше ли лесно да се тренира по десет минути всеки ден? Разбира се, че не. Дразнеше ме. Мина поне месец, преди това действие да се превърне в навик. Но все пак използвах и няколко трика.

Да се избавим от лошите навици

Всеки от нас има придобити лоши навици, с които е трудно да се справи. Такива например са нервното потупване с крак, бързото хранене, прекалената употреба на алкохол, тютюнопушенето и още много други. Съществуват обаче и редица начини да се избавим от тях.

Най-важното е да се замислим върху това, което правим и да го осъзнаем. Ако съзнателно започнем да възпираме един лош навик, има голяма вероятност и да го овладеем. Всичко е въпрос на воля и дисциплина. 

Стресът е един от най-големите генератори на лоши навици. Трябва да открием персоналните си причинители на това състояние и да се отървем от тях. Не е лесно, но не е и невъзможно. 

Начинът на хранене също е показателен, защото ако не е умерен и здравословен, се превръща в наш враг. Опитайте се да не посягате към вафлите или чипса, които често надничат зад ъгъла в офиса или вкъщи. Вместо тях консумирайте повече плодове и зеленчуци. А вместо каничка кафе на ден, пийте повече вода или билков чай, който ще успокои нервите ви и ще ви хидратира.

Спортът е един от най-добрите начини за справяне с лошите навици, тъй като ни дисциплинира и държи с бистър ум. Щом започнете да спортувате, веднага ще започнете да се храните правилно, неминуем процес е. 

Когато искаме да се отървем от някой навик, не е правилно просто да стоим и да се измъчваме, защото ни е трудно да го превъзмогнем. Най-добре би било да заменим съществуващия лош навик с нов – положителен. Трябва да помислим как минава един наш ден. Ако забелязваме, че правим всичко автомотично, това е показател, че нещо не е наред. Ако вързката ни, работата ни, срещите с приятели и ежедневието ни вървят монотонно, то ние трябва да разберем как да променим това. Добър похват е да напишем навиците, които искаме да променим, на лист и да го залепим на видно място вкъщи, за да ни напомня каква цел гоним и да работим за нейното постигане. 

Урок по смелост и любов от 6-годишно момче

Истинската смелост не е липсата на страх, а победата над него в името на най-чистата любов. В това се убедих, след като прочетох за 6-годишния Бриджър Уокър. От известно време в медийното пространство и социалните мрежи се върти историята на малкия герой, който рискува живота си, за да спаси сестричката си. Момиченцето щяло да бъде нападнато от куче, но брат ѝ застанал на пътя на животното. Кучето нахапало сериозно Бриджър по лицето и врата и се наложило момчето да получи над 90 шева от пластичен хирург. 

Цялата история звучи като сценарий от филм на ужасите, но, мен ме изуми друго – думите на Бриджър след нападението – помислил, че ако някой трябва да умре, по-добре да бъде той. Първоначално ми прозвуча нереално толкова силни думи да излязат от устата на 6-годишно дете. Факт е обаче, че малкият супергерой ги е подплатил и с действия. 

Подобна смелост и осъзната жертвоготовност са добродетели, които трудно се намират в наши дни и малко хора биха проявили. Едно 6-годишно момченце обаче, ни даде ценен урок и което е по-важно – надежда, че доброто го има, че не е мит силната и безкористна детска любов. При смелостта има мотивация, нелогична за механизма ни за самосъхранение и Бриджър го доказа. 

Неговата история докосна целия свят, а идолите му от „Отмъстителите“ се превърнаха в негови фенове. Момченцето не остана незабелязано и от президента на Световния боксов съвет, който го обяви за „най-смелия човек на планетата“, връчвайки му пояс на световния боксов шампион. 

Браво, Бриджър! Ти си истинският герой!

Футболът се завръща

Нямам търпение да започне българското футболно първенство и отново да се порадвам на любимите ми мачове. По принцип предпочитам английски, испански или италиански футбол, но в такива моменти всяка среща на терена ми е като глътка свеж въздух.

Ще излъжа ако каже, че не са ми липсвали футболните срещи по време на пандемията. Даже напротив. Случвало се е да си пускам стари мачове, които знам, че са наситени с много емоции, положения и адреналин. Причината – за да задоволя потребността си от съревнование, изненада и победа.

Всъщност аз обичам да усещам на живо емоцията от футбола и затова преди често посещавах стадиона. Тениската, шалчето на любимия отбор и разбира се, талисманите за късмет. Само така съм готов да отида на мач, иначе не бих рискувал. Нищо не е случайно, имам си и история за доказателство  – не носих със себе си всички неща, които ви описах по-горе, и от сигурна победа, резултатът се обърна. Затова съм си обещал, че неподготвен няма да отида.

Сега обаче с всичките късметлийски итеми пък няма къде да отида и да се порадвам на футбола отблизо. Жалко е, че се стигна до подобна ситуация и се отмениха Олимпийски игри, Европейското по футбол и редица първенства в други държави. Освен пагубно за феновете, е и за клубовете, и за спортистите, и за спорта. Но както всички трудности – и това ще мине.

Все пак трябва да се радваме на малките моменти, които ни се дават. Затова с няколко приятели се организирахме да гледаме заедно първия мач от обновеното българско футболно първенство. Подготвени сме както емоционално, така и физически – с бира и чипс, разбира се.

Четиридесетият рожден ден

С наближаването на четвъртата ми кръгла годишнина започнаха терзания в мен. Преди година не бих си и помислил, че един рожден ден може да ми повлияе по този начин. Оказа се обаче, че животът има с какво да ме изненада и да ми даде нови теми за размисъл.

Винаги съм вярвал, че годините са просто едно число. Като дете се радвах на отбелязването на деня, в който съм се родил. Винаги имаше големи детски забави и веселби. После започнах да отбелязвам повода с приятели и близки, а сега ми се иска да съм само със семейството си.

Тази година се замислих, че половината от живота ми на земята е изминал, и то в най-добрия случай. Направих равносметка за постигнатото, за изгубеното, за грешките и се отправих към несигурното бъдеще. Някак си не мога да кажа дали съм напълно доволен, но съм щастлив от човека, в който съм се превърнал. Странното ми чувство идва от факта, че аз още се усещам на 25 – имам силата, енергията и заряда. Но не мога да приема факта, че годините отлетяха толкова бързо, а аз исках да превзема света. Вече имам друго съзнание, все още съм пъргав и мога да направя каквото си поискам. Но разликата от младежкото ми аз и сега, е опитът.

Получи се така, че изведнъж се събуждам и осъзнавам, че вече не съм просто голям, а възрастен. Навремето четиридесет годишните ми се виждаха като старци. Днес обаче съм на друго мнение. Постепенно започвам да разбирам, че сега идва моментът на жътва, на обирането на плодовете от труда, който неусетно съм положил през годините. Предстоят ми хиляди позитивни моменти и емоции, но хубави по своя си отлежал начин.

Към днешна дата се радвам на семейството, което създадох. Това е най-голямата ми награда. Продължавам смело по пътя напред и се надявам, че най-хубавото предстои. Духът ми е здрав и вярвам, че именно затова ме очакват светли дни. На всички вас, които също навършвате четиридесет – не се предавайте, не се депресирайте, просто живейте за мига и се оповивайте на знанията си от годините!

Символът на любовта и надеждата

Живеем във времена, за които даже не сме и предполагали, че могат да се превърнат в реалност. Едва ли в началото на 2020 бихме предположили, че само няколко месеца по-късно светът ще бъде прихванат в примката на опасен вирус. Гледали сме по филмите хиляди подобни сюжети, но когато се случи в действителност – не можехме да повярваме.

Затворени вкъщи, далеч от светския живот, от суетата, останали най-накрая сами със себе си, преоткрихме света. Със сигурност вече ще обръщаме повече внимание на малките неща, на любимите хора и на споделените моменти заедно. В навечерието на един от най-светлите християнски празници – Великден, искам да споделя с вас едно видео, което за мен се превърна в символ на надежда и любов.

По покана на кмета на Милано великият тенор Андреа Бочели пя в катедралата Дуомо, като отправи мощна препратка за силата на човека и способността му да се справи с всяка ситуация. Красотата е в живота, нека му се насладим и да вярваме, че всичко ще оправи съвсем скоро!