Неволята учи

Мисля, че като болшинството мъже и аз харесвам колите. Обичам да карам, разглеждам сайтове, свързани с автомобили, гледам предавания на такава тематика и често след това ги обсъждам с приятели. Една от любимите ни теми за разговор е именно тази.

Да, но аз си падам освен всичко и малко разсеян като човек. Ако не ми се напомня за нещо по-маловажно, по-вероятно е да забравя да го направя. Не е нарочно. Просто съм такъв, ще се сетя, но най-вероятно ще бъде твърде късно. Като случката от миналата седмица, за която сега ще ви разкажа.

Съвсем бях забравил, че преди три месеца спуках гума и използвах резервната. След това животът ме погълна, впуснах се в задачки и съвсем се отнесох. До миналата седмица... когато не спуках друга гума на колата. Явно съм голям карък. Сега обаче нямах и резервна, защото бях забравил да си взема друга след като използвах предишната. И какво да правя сега? Да викам неволята като в онази народна приказка ли?

Е, виках я, виках (на шега, разбира се), но накрая извиках един приятел, който да ми донесе една гума, с която да мога да отида до сервиза. Оставете другото, ами и джантата ми се беше изкривила, та трябваше да плащам и за нея да ми я изправят. Не че е много, но можех да си  спестя тези разходи. Вече си взех хубава резервна гума и смених всички останали с надеждата да не пукам скоро друга. Но "след дъжд качулка", както се казва.