Спестяваме ли?

 Въпреки че имам хубава работа, която ми носи добри доходи, да си призная, не мога да спестя нищо. Не помня от кога не съм отделял лев настрани, т.нар. „бели пари за черни дни”. Едно време, когато бях малък, родителите ми даваха пари за закуска, а аз отделях от тях. Не успявах да събера кой знае колко, но стигаха, за да си купя харесаната от мен вещ. Дори се е случвало да гладувам, за да я имам. Разбира се, че моите родители не знаеха това, защото щяха много да ми се карат. Докато бях под един покрив с тях и работех, заплата ми стигаше и дори малко оставаше. Положението се промени, след като се ожених, тогава отговорностите се увеличиха и парите едва стигаха. Да отделя нещо беше почти невъзможно. Когато имаш семейство вече мислиш по друг начин и се стремиш да му осигуриш всичко необходимо. Не знам как се справят семейства, при които единият е безработен. Относно спестяванията едва ли има много семейства, на които парите им стигат и дори остават. В момента положението е такова, че караме от заплата до заплата. Ако се случи така, че да изникне непредвиден разход, дори не можем да изкараме до следващата заплата. Има и хора, които са от другата страна на барикадата. Такива, които имат частен бизнес и мислят само как да увеличат състоянието си. За тях няма проблем да отделят и хиляди левове за месец. Въпреки тежкото положение на народа, аз вярвам че не всичко на света се измерва с пари. Още повече, че щастие с пари не се купува.