събота, 10 август 2013 г.

Няколко думи за българските медии



Реших да пиша по тази тема, защото вчера един мой познат, интелигентен човек, професор в университет, избълва следната мисъл: „Ако и политиката, и икономиката ни се развиваха като българските медии, сега щяхме да сме далеч по-добре‟. Да споря с него нямаше смисъл. Той отстоява своето, моето виждане е друго. И причината е следната: съдържанието на българските медии. Включваш сутрешните блокове и гледаш тенденциозно подбрани теми (според политиката на телевизията). Усмихнати журналисти чакат някой да влезе в студиото – добър, лош, няма значение, за словесно членовредене. Не рядко попадам на репортажи на не добре подготвени журналисти на теми медицина, право, история, промишленост и др., с нелепи коментари по специфични въпроси. Тенденциозно подготвени интервюта искат да ни внушат определена нагласа към дадено нещо, като излъчват анкети с негативно настроени по въпроса хора или позитивни такива.  Къде е обективността? Разбира се, не навсякъде е така, но в повечето случаи се случва и прави впечатление.

„Любимите‟ ми моменти от интервютата, които по-често гледаме са букетите от въпроси. То не е едно, или две, а три питания едновременно. Докато осъзнаеш последното, забравяш първото. А още по-любими са ми въпроси тип „а не мислите ли, че‟. Посмей сега да кажеш, че мислиш, или не,  да ти да видиш  какво ще последва.

Така че драги ми познайнико, и професор в университет да си, няма единно мнение по който и да е въпрос. Ти забелязваш едно, аз като обикновен зрител, който се старае да чете колкото се може повече и да се опитва да има предвид повече гледни точки, виждам друго.

Но си прав в едно – властта, която имат медиите върху хората е много по-голяма, от тази на политиците. И докато медиите трупат приходи и създават допълнителни програми, работни места и излъчват за средностатистическия зрител любими лица, вдъхващи доверие, то в политиката, уви, не се случва така.
Останали коментари по темата са излишни!

Няма коментари:

Публикуване на коментар