След развода децата често се оказват в центъра на конфликта между родителите и понякога се превръщат в средство за отмъщение, без да го осъзнават. Те стават невидими свидетели на гнева, болката и разочарованието, което възниква след раздялата, и в този процес често понасят емоционални травми, за които не са подготвени. Родителят, който остава близо до тях, може да види как децата започват да се чувстват виновни, объркани или изолирани, когато другият родител ограничава контактите или използва всяка възможност да ги манипулира. Често ограниченията в срещите или непоявяването на уговорени срещи с другия родител предизвикват у децата чувство, че са причина за ситуацията, че не са достатъчно добри или че някой ги наказва за нещо, което те не могат да контролират. Това объркване и несигурност се натрупват и влияят върху начина, по който детето възприема себе си и връзките с хората около него.
Друга често срещана ситуация е, когато родител започне да въвлича детето в конфликта с другия, като говори негативно за него или я употребява като свидетел на обвинения. Детето може да чуе фрази, които го карат да се чувства съпричастно към битката или да възприеме, че трябва да избира страна. Това създава чувство на вина и страх, нарушава нормалното му емоционално развитие и поставя основи за дългосрочни трудности в общуването и доверието. В такива моменти е изключително важно родителят да показва стабилност и увереност, да обяснява спокойно, че детето не е причина за проблемите между възрастните и че любовта към него остава непроменена, независимо от разногласията.
Децата имат нужда от сигурност и
предвидимост, особено след развод. Когато обещанията се спазват, когато срещите
се случват както е договорено и когато родителите съумяват да разговарят с тях
без да ги въвличат в конфликт, те усещат подкрепа и стабилност. Родителите
трябва да пазят границите си и да не използват детето като посредник, като
същевременно му дават пространство да изразява емоциите си и да задава въпроси.
Професионална подкрепа от психолог или семеен консултант често е необходима, за
да се създаде среда, в която децата могат да се адаптират към новата реалност
без излишен стрес и вина. Навременната реакция и вниманието към емоционалното
състояние на детето са ключови, за да не се превърне раздялата на родителите в
травма, която оставя дълготраен отпечатък.
Имам приятели, които са двойка и
двамата са израснали като деца на разведени родители, преживели много драми и
конфликти по време на разводите. Когато се събраха, дълго време твърдяха, че не
искат свои деца, като обясняваха това с желанието първо да изградят кариера и
стабилност. С времето те постигнаха професионален успех и финансово
благополучие, но решението им да нямат деца остана непроменено. Интересното е,
че те едва ли осъзнават напълно как преживяното в детството влияе на решението
им – подсъзнателно страхът и травмата от собствените им детски преживявания ги
спират да искат да създадат деца, които биха могли да преминат през подобни
трудности.
Те не говорят за това като за травма, но ясно се вижда, че опитът им
от развода на родителите оставя трайни следи и формира отношение към
родителството, което се проявява чрез избора да не рискуват детски страдания.
Затова е толкова важно с подкрепа и разбиране децата да могат да преодолеят
трудностите, да се чувстват обичани и защитени и да развият здравословни
отношения както с двамата родители, така и с околните.
