Коледата идва. А ти плати ли своя дълг?

В навечерието на един от най-светлите празници има много за какво да си говорим. Темата е още по-обширна не за празника, а за неговата подготовка. Като цяло ми е направило впечатление, че са малко хората, които могат да си позволят пътуване, скъпи подаръци и богата трапеза наведнъж.

Истината е, че българинът се е свил в черупката си и ако гледа да пазарува хранителни стоки  ще е на промоция, ще направи полезни подаръци за многократна употреба и ако ще пътува – ще е до роднини с осигурено преспиване. В това няма нищо лошо всъщност. Даже е доказателство, че независимо всичко средностатистическият нашенец може да си подари едно доста прилично коледно прекарване.

Не са малко обаче и хората, които трябва със свити финанси да структурират празника. Предимството е, че на Бъдни вечер се пости.  По традиция се яде месо на следващия ден. Едни приятели не са в цветущо финансово положение – живеят под наем, плащат сметки и малко могат да си позволят по празниците. Миналата седмица допълнително се стреснаха, след като получиха писмо с адресант ЕОС Сървисис. На плика беше адресът и фамилия на моя приятел. Притеснил се да не би нещо в отношенията му с банката да не е наред и неусетно да се е превърнал в длъжник. В последствие видял, че собственото и презимето на документа са други и му олекнало. Сметнал, че става въпрос за предишния живущ в квартирата. Потърсил в мрежата контактите на ЕОС Сървисис и им се обадил, за да съобщи за промяната на наемателя. За жалост не бил в състояние да им даде никаква информация за въпросния длъжник, за когото било насочено съобщението, просто защото не го познавал.

По този повод в събота се разприказвахме, колко лошо е да посрещнеш празниците с вестта, че дължиш пари. Но пък е голямо облекчението да попаднеш точно на фирма като ЕОС Сървисис и ЕОС Матрикс. И дамата бяхме чували добро за нея. Работи по европейски образец, тъй като е част от немската EOS Group. Не веднъж сме чели и слушали в новинарски статии и емисии изказванията на управителя Райна Миткова-Тодорова. Нали когато става дума за длъжници и кредитори все нея търсят за коментар, тъй като е председател на Асоциацията на колекторите в България. Утешението не е голямо, но определено е едно да си имаш работа с мутри и съвсем различно с консултанти, които се стремят да намерят подходящо решение на твоя случай. Те ще се съобразят, че нямаш възможност да изплатиш цялата сума наведнъж и ще ти предложат приемливо споразумение.

Така и празниците ще са весели с питка и месо на трапезата, и тревогата по дълга ще е наполовина.

Да мислиш извън кутията

Какво означава да мислим извън кутията и от къде идва този чудат израз. Всъщност историята за "кутията" датира още от далечната 1914 година, когато е създадена и станала изключително популярна логическа задача. По-късно - в края на 60-те на изминалия век, изразът се налага от известен математик, а метафоричното му значение се разпространява в бизнес средите.

Логическата задача се състои от визуално елементарно изображение - квадрат, за който  е казано, че е кутия, със симетрично разположени 9 точки. Условието изисква да се свържат и деветте с 4 прави непрекъснати линии. Мнозина не успяват да се справят, тъй като мислят само върху площта вътре В кутията. Онези, които визуализират без ограничения биха  могли да видят отговора без проблем. Аз ви го давам наготово ;)

Логически извън кутията, означава да преодолеете границите. Разговорно изразът започва да означава "мислене НЕ като другите" - да имате широк поглед на нещата над формата и в перспектива... с една дума да сте различни и креативни.

В бизнеса тази способност е особено търсена, тъй като се смята, че на нея се дължи прогреса в свят, в който всичко кажи-речи е измислено и на пръв поглед няма накъде повече да се разширява. Но как да мислите извън кутията? За това правило няма. Или го носите в себе си и се досещате, или не. Единствено, което аз бих ви посъветвал от собствен опит, е да се опитвате да мислите асоциативно. Когато аз правя асоциации на задачите и ги решавам не по дефолт, в повечето случаи постигам по-добри резултати.

Умеете ли да блъфирате?

В играта на живота често успяват тези, които могат да разчитат езика на тялото и да дават фалшиви знаци за заблуда на противника; казано накратко – да блъфират. Блъфирането включва в себе си техники за подвеждане при постигането на дадена цел. Най-ясният пример би бил да отидете при шефа си с молба за повишение и да го заплашите, че ако не го получите, ще напуснете. Обаче вие нямате такова намерение в действителност.

Първо трябва добре да опознаете противника си, защото ултиматумът ви може да мине при някои, но не и при други. Преценете си шансовете добре. Ако сте важен за компанията и достатъчно ценен от шефа си, блъфът ви би проработил, но това вие трябва да го знаете най-добре.

Много е важно да не издавате, че блъфирате. Трябва да сте твърди, решителни и категорични щом сте стигнали дотук. Трябва вие да държите ситуацията под контрол през цялото време, без да показвате слабост и несигурност. Това допълнително ще засили позицията ви.

Оставете си вратичка. Отново ползвам примера с повишението – преди да го поискате, направете си труда да проучите пазара на труда, да актуализирате CV-то си и да го изпратите в няколко фирми, за да видите дали ще ви се обадят за интервю. Това ще значи, че шансовете ви да си намерите бързо нова работа са големи. Вие може да нямате намерение да напуснете, но трябва да сте сигурни, че ако това все пак се случи, ще имате резервен вариант.

За мъжествеността на днешните мъже?

Отговорът на този въпрос не е еднозначен, защото и дефиницията за мъжественост не е такава каквото е била през 50-те например. Всъщност много неща са се променили, обществото е поело в друга посока, едни професии са станали по-модерни от други, ценностната система също се е изменила и като цяло целият свят е друг, така че и съвременният мъж не е това, което е бил някога.

Тогава той е изкарвал прехраната за семейството си с двете си ръце, сега като че ли се интересува повече от себе и не иска да си цапа костюма. Нито в едното, нито в другото няма нищо лошо. С израстването на обществото израства и образът на мъжът в него, но все пак някои правила са си останали класика – да отвориш врата на жена, да й отстъпиш място и т.н. Някога готвенето беше женска работа, сега обаче не е така. Това, че готвите, прави ли ви по-малко мъжествен? Не, това е още едно полезно умение, което сте придобили. Един мъж вече може се поддържа, защото иска да изглежда добре, когато общува с други хора, независимо от какъв пол са те. 

В заключение мога да добавя, че образът на мъжа постоянно ще се променя и израства в крак с човешката еволюция, така че дефиницията за мъжественост също ще се развива през годините, тя няма да остане статична.

Разшири културния си поглед

Какво знаеш за света? Нищо. Но като казвам нищо, имам предвид съвсем нищо. Растем в стереотипите на средата си и не можем да се измъкнем извън познатия ни свят. Малко познаваме културата и нравите на азиатците, южноамериканците или африканците. Следваме изключително само западната култура като образец и смятаме, че единствено от нея имаме какво да научим.

Това е така, тъй като сме много далеч от другите споменати. За тях мислим стереотипно, поради телевизионните предаванията и емисиите новини, които следим. Всъщност те се правят по западен образец и в най-чести случаи са манипулативни. Ако се замислите сами ще се уверите, че Африка свързвате с болести, Азия с китайските стоки, а Южна Америка с карнавала в Рио или подобно... В такъв случай колко ли интересно би ви било да гледате и разбирате някоя местна телевизионна продукция. Аз лично съм гледал корейска, ЮРС-ка и мексиканска. Сблъсках се с начин на поведение, мислене, каквито не бях си и представял. Особено впечатлен останах от корейците, южно корейците, които имат такава семейна йерархия, толкова чест, гордост и висок морал, какъвто ние днес рядко срещаме по нашите ширини.  При тях уважението между хората е издигнато на пиедестал. Ако го имаше и при нас, щяхме да сме къде-къде напред в бъдещето. Мексиканците пък са толкова топли и сърдечни хора, при това набожни, че чак драго да ти стане. По една или друга причина голяма част от населението изобилства от простовати, но сърцати мъже и жени. При тях сергийните площади са все още местата, откъдето можеш да пазаруваш. А интересното е, че сред по-заможните пластичните операции са нещо много, много разпространено. При африканците трудолюбието, нравите, изцяло културните им разбирания са коренно различни. Те живеят сякаш на друга планета, където семейната клетка е в основата на ежедневното мислене. Интересно е да проследиш отношението им към белите... малцинства.

Светът е шарен. Познатата ни частица от него е нищожна сравнение с пъстрата палитра от нрави, културни обичай, обществени порядки, които дори не можем да си представим. След като се запознаете с всичко това, ще разширите мирогледа си и сигурно ще имате отговор на въпроса защо някои страни остават в Третия свят, а други бележат прогрес. Следете новини от местни телевизии и оригинални сериали.

Прецедентът - всеки знае... или не?

Прецедент - още една думичка, за която малко знаят, а много употребяват. При това от грешно по-грешно. Намесваме тази благозвучна дума винаги, когато искаме да кажем, че сме направили нещо забележително или пък слагаме едно (без) за допълнително подсилване на значението. Е, сега вече ще изглеждаме много умни в очите на околните.

Всъщност това е си е чиста проба налучкване! Ако си изразите така пред някой разбиращ ще получите въпрос за поясняване, защото най-вероятно разбиращият няма да е разбрал какво искате да му кажете. А вие пък на свой ред ще се почувствате неловко, защото в желанието си да употребявате толкова сложни думички, всъщност ще изглеждате глупаво.

С прецедент се белязва събитие от обществена, социална или политическа значимост, което може да се изведе като юридически случаи в миналото, за който до този момент не е е имало правило за разрешаването му. След като това правило е било създадено със съдебно решение по даден казус, то влиза в сила за всички последващи случаи от подобно естество. На прецедента се позовава англо-саксонската правна система, а ние, част от континенталната, в повечето случаи - не

Затова във вашата разговорна реч много внимавайте кога ще се направите на много знаещи в какъв метафоричен смисъл ще използвате претенциозната думичка. Лично аз не веднъж съм ставал свидетел на изказвания, които правят човека да изглежда смешен в очите на останалите. Има една много хубава приказка на Марк Твен, която е добре да запомнят онези, които обичат да се самоизтъкват. Тя гласи следното - ако не знаеш нещо по-добре замълчи, за да те смятат за глупав, вместо да си отвориш устата и да разсееш всякакво съмнение.

Благородните кестени спасители

Не зная дали ви е направило впечатление, че покрай много малки населени места в България се вият малки междуселищни стари пътища. Покай тях редовно растат кестенови дървета.

Това никак не е случайно, а е остатък от стара римска традиция. Всъщност за кестеновите дървета трябва да мислим с благодарност и да ги зачитаме като особено благородни растения. Причината е в тяхната спасителна за много пътешествениците функция. В онези древни римски времена и много след тях превозът от селище до селище е отнемал дни, дори седмици. Натоварените на впрегатните коли пътници са носели хранителните си запаси, но за едно дълго пътешествие е трудно да предвидиш чували с хляб, сирене, лук и осолено месо. Тогава не е имало консерви, а и консерваторите не са били измислени ;) , така че продуктите са се разваляли бързо.

Кестеновите дървета са били съдени покрай пътищата с идеята да хвърлят плътна сянка на изморените пътници, да дават що-годе приличен подслон при дъжд и да утоляват глада с плодовете си. Богати на въглехидрати и мазнини те са удобни за печене на жар. Достатъчно е да се направи почивка и да се накладе лагерен огън. Печенето не отнема много време, така че пътуването може да продължи не след дълго.

И до днес по старите римски пътища са останали кестените. Жалко е, обаче че тази красива традиция да се залесява покрай пътищата не се е запазила и днес. А би било толкова полезно. Вярно е, че покрай магистралите има вече крайпътни заведения, но залесяването би помогнало да се намалят вредните емисии от въглероден двуокис, който се поемат от зелените площи.

Да посадиш едно дърво е лесно и съдейства на природа, но защо не правим това най-елементарно действие? Не мога да ви отговоря на този въпрос. Мисля, че никой не може...

Работник или служител?

Много често сме свикнали да използваме определени думи като синоними на други. Почти не се замисляме дали всъщност те не носят някакъв различен смисъл. Един от най-добрите примери, който може да съществува, е за думите "работник" и "служител". Хората масово ги използват, визирайки едно и също нещо, което е... крайно неправилно.

За онези, които знаят отчасти и по-специлано за онези, които понятие си нямат, ще изасня защото не трябва да се наричате служители, ако работите във фирма за компютърен софтуер, например.

Като цяло понятието "работник" означава човек, нает на длъжност в дадена частна фирма или предприятие на трудов договор. В следствие на него му се трупа трудов стаж, необходим за пенсионно осигуряване. Върху заплатата му се начисляват удръжки за осигуровки.

"Служителят" пък е изпълнител на държавна служба. Той може да работи във ведомства или други отдели от държавната администрация. Не е на трудов договор, а на специално споразумение, което го причислява към държавните служители. Може да бъде самоосигуряващо се лице или не. Зависи от много други фактори.

Да се придържаме към правилната терминология е от съществено значение, както за нас, така и за близките ни и най-вече за децата ни. Младите ще се научат грешно и в резултат на това, ще общуват с хората с невярна представа. Ще се получи неприятно объркване за всички ви, ако имате работа с административен орган, който ви покани да бъдете негов служител или пък ви каже за някакви особености в служба еди-каква си, а вие не го разберете, тъй като си мислите че става въпрос за нещо различно.

Има понятия, които масово се бъркат сред хората. Но това, че масовата грешка е разпространена не е основание и за вашето незнание. Излезте от посредствеността и бъдете над другите. Не забравяйте, че всяко знание е от ваша собствена полза.

Черна дъска или таблет?

В четвъртък бях сюрпризиран на родителска среща. В училището на детето ми училищната управа предложи младото поколение да учи вече, използвайки таблети. Не отичам, че съм ЗА прогреса. Идеята първоначално ми се видя много добра, тъй като така или иначе децата вече са на ТИ с компютрите и смартфоните и ако някой ги научи на хигиена на четено в интернет и култивира в тях любознателност - да си правят справки в мрежата за различна по естество полезна информация, би било от полза за всички.

От друга страна обаче, ако децата използват таблети, как ще се научат да си водят записки. Дали ще им трябват тетрадки? Дали това няма да доведе до отучване да пишат ръкописно. Аз съдя по себе си, че не съм писал нищо на ръка през последите няколко месеца. Ама, наистина нищо. Дори не съм оставял бележка на хладилника, че отивам някъде. И за какво? Нали имам смартфон да се обадя, ако ми трябва да съобщя нещо на някого.

Така че идеята с таблетите според мен е двуостър нож и може да се приеме и като нещо добро, положително, необходимо за развитието на съвременния ни свят и като средство, което ще ни направи още по-лениви в културно отношение.

На родителската среща избухна доста бурен дебат, в който надделяваше мнението ЗА. Но то бързо мина на противоположния полюс, когато класната ръководителка накрая каза, че ние, родителите, ще трябва да платим за таблетите на децата си. Това щяло да бъде дарение на випуска и ще се събират средства от цялото училище за тази дългосрочна инвестиция!

Тогава станах и теглих една реч за учителската хитрост и за това, че училищата вече са се превърнали в машини за пране на пари, вместо в институции за просветата... За това ще ви пиша друг път. Вчера просто станах и си тръгнах.

Годината си отиде със слаба реколта

Когато си на 34, като мен, ти се ще да се захванеш с много неща, за които досега не си имал време. Може би защото годините напредват проумяваш, че времето отлита невероятно бързо, особено когато сутрин отиваш в офиса и го напускаш чак вечер... по тъмно. Замисляш се, че животът си изтича между пръстите ти, а би могъл да направиш толкова много.

Ето, например аз винаги съм искал да се занимавам с лозарство. Имам къща в едно село, тук, наблизо, и често се занимава с асмата. Изрязвам, пръскам, заривах даже преди два дни. Тази година обаче не беше благодатна... Дъждовете донесоха болести по листата и с очите си видях как зърната просто се свиваха и съсухряха като стафиди. Малкото здрави гроздове не успях да опазя от косовете. (По този повод мисля догодина да си взема мрежа за защита на лозите.)

Говорейки със съседи и роднини споделихме, че като цяло липсата на мнопго слънчеви дни и постоянните валежи през лятото са причината за слабата продукция. Аз съм нов в лозарството, признавам. Исках вино да си направя сам за пръв път тази година, но не успях.

Но покрай малкото ми хоби в градината научих много за неволите на земеделците. Трябва да се грижат за напоителни системи, да водят постоянна борба с всички онези малки животинки, които се опитват да похапнат от отглежданото от тях с толкова любов. Да не говорим за средствата, които се отделят за пестициди, торове и инструменти за обработка.

Но има и нещо много хубаво в земеделието. Когато се отдадеш на дейност, която е близо до земята, когато си сред природата и полагаш грижи за растенията, когато видиш как този твой труд роди плодове, то тогава удовлетворението е толкова пълно, че не може да бъде описано с думи.

Но когато реколтата е лоша, както тази година, те обзема едно много мъчно чувство на жал и тъга. Не мислех, че някога ще го кажа, но едва сега разбирам произведението на Елин Пелин "Градишка". Странно... учим се, докато сме живи.

Имената на децата

Много пъти съм се чудил с какви идеи, такива мъдри, толкова дълбокомислени, родители кръщават децата си (?!)

В България по традиция е прието новата рожба да носи имената на бабата и дядото по мъжка линия, а след това на същите тези хора по женска, Така, ако бащата на младия татко носи името Христо, то новороденият син също ще се казва така.  Разбира се, рискът да се повтарят две имена в един род е доста голям, но какво пък - и в това има някакъв чар. А и нали родът се разнообразява и от названията на родители на младата майка. :)

Моите деца са кръстени традиционно. Но познавам много млади семейства, които търсят различни комбинации. За да не обидят собствените си родители, взимат първите букви, първите или последните срички и общо взето си кръщават децата както те си решат. Обаче, не дай си боже питаш на кого е кръстено малкото започват едни обяснения - от седем кладенеца вода се налива и накрая губиш нишката. Най-абсурдното, което съм чувал е как цялото име Калина било сбор от буквите на имената на всичките роднини  - Дядо Камен, баба Ани, сестрата Лора, брата Иван и съответно другите баба и дядо... не ги запомних техните, ама май бяха Надка и Асен ли, Антон ли... такова. Гледай ти какво голямо уважение!

Третите родители най-добре си правят. Ако не искаш да кръщаваш детето си на никого, просто кажи, че сте избрали име, което ви харесва. няма нужда от нагласяния. Аз лично много си мислих, вместо на родителите ми дали да не кръстя детето си на някой български хан, например. Името Калоян много ми допада...

Но в никакъв случай не одобрявам родители, които смятат, че избирайки някакво униклано име, което идва от чужди думи или е симбиоза между някави европейски имена ще е много страхотно. Всъщност не е, защото децата са жестоки и когато някой от тях е различен му се подиграват. Игор е красиво руско име на принц, но децата в детската градина до знаят от анимация, в която въпросния герой Игор е доста дебилно същество. Хели е име, което съм срещал и чесно казано се получи много неловко, когато попитах за 100-тен път момичето как всъщност се казва. Имена като Майкъл, Стивън и Денис са ми непонятни. Все едно не сме в България. Я впегнете Стивън Петров Кочев, например. Абсурдно е! И последното шантаво име, което съм чувал е Боржуана. Него няма какво да го коментирам... Жената е на 40 години и още иска да й викат Жужа...

Айде, лека вечер от мене и... младите... умната!

Знаете ли защо Велинград се нарича „Велинград ”?

Колко често се замисляте за очевидните неща от живота? Хрумвало ви е например да си зададете въпроса: „Хей, защо София се нарича точно София? Защо Пловдив все още не носи името Филипопол? На кого е кръстен Велинград?

Понякога истината е точно толкова очевидна, колкото изглежда, но за да я видим, се нуждаем от малко обща култура. Чували ли сте например за жена на име Вела Пеева? Защото именно на нея е кръстен Велинград, градът на Вела, както е известен от 1946 година насам. Това е годината, в която това населено място официално възниква, такова каквото го познаваме днес. Създадено е от обединението три села: Лъджене, Каменица и Чепино.

В Каменица е родена посочената Вела Пеева, за която можете да научите повече в регионалния исторически музей на Велинград. Ще ви кажа все пак няколко факти за нея. Вела е била партизантка, отдала живота си на идеалите, в които вярва. Активна и амбициозна девойка, която в годините на Втората световна война започва да издава нелегален вестник със заглавие„Просветител“. За негово мото тя избира последните няколко реда от стихотворението „Писмо” на Никола Вапцаров. Участва в редица битки и партизански чети, а през последните две години от живота си е дори в нелегалност, почива през 1944 г. Много хора днес може би не разибрат защо Вела Пеева е посветила живота си на партизанската кауза, но едно е сигурно, жената е била силна и целеустремена. Заслужила е да кръстят град на нейно име.

От какво се вдъхновявате?

Хайде, всеки от нас има своите тайни източници, от които черпи вдъхновение. Замисляли ли сте се кои са вашите и осъзнавате ли ги като ваши музи наистина. Може да са много различни и дори да не ги приемате като източници на вдъхновение, затова нека ви дам няколко примера. Току виж откриете нещо ново за себе си.

Природа?

Хрумвало ли ви е нещо, докато сте гледали небето и сте размишлявали за живота? Или докато сте били някъде в планината и сте вървели часове наред нагоре и надолу? Или сте били някъде за риба и сте се наслаждавали на тишината около вас?

Изкуство? 

Понякога изкуството поражда още изкуство. Можете да четете книги, да слушате музика, да гледате картини, филми и т.н. Вдъхновението ви удря изведнъж, повли          яни от чуждия успех.

Социални мрежи?

Толкова много мисли, идеи, изображения, хиперлинкове и какво ли не се споделя из социалните мрежи, че не е изключено покрай много безсмислици да откриете нещо качествено и вдъхновяващо.

Хората около вас?

Може би близките ви, приятелите, семейството или колегите събуждат креативната ви страна и начин на мислене? 

Случайностите и ежедневието?

Не е изключено да срещнете непознат на улицата и да видите нещо у него, което да ви повлия творчески...

Нещо друго, за което не се сещам в момента...

За фентъзито и други книги

Четенето е здраве. Здраве за мозъка, ако трябва да съм по-конкретен. Затова днес ще отделя малко време и кликове по клавиатурата, които ще посветя на книгите и на един много противоречив жанр – фентъзито и фантастиката.

Първо, искам да отбележа, че като всяко изкуство и писателското има творби, които са с различна степен на качество. Това не е учудващо и всеки има правото да си чете, каквито книги му харесват. Както всеки си има любими филми, сериали или изпълнители, така е логично да предпочита един автор или жанр пред друг.

И да ви кажа моите наблюдения са, че към фентъзито по-специално винаги има противоречиви мнение. Едни хора го харесват страшно много и не четат (почти) нищо от останалите жанрове, докато други хора отявлено твърдят, че това със сигурност не е техния стил и не могат да четат подобни книги. Не съм сигурен защо се получава така, но мога да изложа собствените си наблюдения по темата. Според мен, за да харесаш една фентъзи книга, трябва да имаш поне малко по-отворено и разкрепостено съзнание. Да не отричаш, че може да има такива неща като магии, дракони, елфи, джуджета и какви ли не още същества. А дори да не вярваш в тях да приемеш, че в съзнанието на автора те съществуват. Хората, които не мога да настроят съзнанията си по този начин, са именно тези, които предпочитат по-реалистичните жанрове като историческите романи или биографиите например.

Аз пък съм от тези, които могат да четат всичко, стига да е добре написано. Склонен съм да приема каквито и да са изписани странности сред страниците на книгата, стига да ми ангажират вниманието качествено.

Преди старта

Europe са една от любимите ми групи. Не мога да го крия, след като днес цял ден тази песен ми звучи в главата. Дали е заради предстоящите избори след два дни и "последното отброяване" преди да разберем какви ще са резултатите, или поради друга прични, кой да знае.

Искам обаче да поздравя всички с култовото праче The Final Countdown. Ако някой случайно не го е слушал до сега, нека да запомни, че това е най-добрата песен, която Юръп са издавали до момента и вече е записана като класика в музикалните архиви.Част е от третия студиен албум на групата от далечната (за някои) 1986 г.

Малко футбол

На път съм пак да споделям личен опит. И защо не? Нали това е основната цел на личните блогове. Да ви запознавам с преживелиците и размислите на един средностатистически човек, че да се учим един от друг.

По този повод имам една любима мисъл: „Учи се от грешките на другите, животът не е достатъчно дълъг, за да ги направиш всичките свои.”

И така, какво ще ви разкажа днес ли? Малко спортни истории. Няма да засяга темата за български футбол и по-специално един наш отбор, който набра широка популярност и се превърна в тема за дискусии и полярни мнения.

Ще споделя личния си спортен опит от вчерашния ден. За първи път от много време насам успяхме да си съберем псевдо футболен отбор и да излезем да ритаме в квартала. Учениците ни гледаха малко странно, все пак никой то нас не беше 20-годишен, но какво от това. Щом все още можеш, защо да не тичаш? Да ви кажа честно бая се поизпотихме, всичко ме болеше след това, а днес едва си чувствам краката... Но по-жизнен и енергизиран не съм бил от много време насам. Бях забравил колко добре се отразява движението, когато водиш по-застоял начин на живот. И колко много живва тялото ти, когато ускориш сърдечния си ритъм.

Ако случайно се чудите какво да правите следващия уикенд и времето е хубаво, не се колебайте. Спортът винаги е добро решение.

Телевизията и ежедневието

Имам един приятел, който няма телевизор в апартамента си. Казва, че не му пречи и че така даже му е много по-добре. В интерес на истината, склонен съм да му вярвам .

Аз обаче до такава степен съм свикнал с телевизията у нас, че нищо не може да ме накара да се откажа от нея. Дали е навик, дали вече не съм стигнал степен на пристрастеност, не мога да кажа.

Фактите говорят сами за себе си.

Ако трябва да съм честен обаче и на мен понякога ми се иска да се отърва от телевизора. Превключвам каналите един по един, сменям програми и се надявам да изникне нещо свястно за гледане. Заглеждам се или се ядосвам, че не си избирам нищо хубаво за гледане. Лошото е, че лесно се разсейвам от нещата, които трябва или имам да свърша. Е, разбира се, хубаво е да пуснеш нещо "да шуми", докато миеш чиниите или приготвяш  хапването за вечерта. В днешно време до такава степен сме свикнали с шумотевицата, какофонията и какво ли не, че понякога тишината ни изнервя. Може би заради това аз не съм готов да се разделя със своя телевизор. Бях свидетел как тези нововъведения се появяват в живота ни и как се развиват. Не мога да захвърля този екзистенциален опит току така. Или поне не искам...

Едно обаче признавам на моя приятел. Пести доста време, като не се заплесва по разни предавания, а да не споменавам и рекламите, които пускат през пет минути. Приятелят ми, обаче си има други разсейващи занимания като компютърните игри например.

И в крайна сметка, като се замисля, може би всеки от нас има нужда от нещо неангажиращо, което да ни разсейва и да внася „шум” в ежедневието ни. За мен това е телевизията, за вас – може да е нещо друго.