Благородните кестени спасители

Не зная дали ви е направило впечатление, че покрай много малки населени места в България се вият малки междуселищни стари пътища. Покай тях редовно растат кестенови дървета.

Това никак не е случайно, а е остатък от стара римска традиция. Всъщност за кестеновите дървета трябва да мислим с благодарност и да ги зачитаме като особено благородни растения. Причината е в тяхната спасителна за много пътешествениците функция. В онези древни римски времена и много след тях превозът от селище до селище е отнемал дни, дори седмици. Натоварените на впрегатните коли пътници са носели хранителните си запаси, но за едно дълго пътешествие е трудно да предвидиш чували с хляб, сирене, лук и осолено месо. Тогава не е имало консерви, а и консерваторите не са били измислени ;) , така че продуктите са се разваляли бързо.

Кестеновите дървета са били съдени покрай пътищата с идеята да хвърлят плътна сянка на изморените пътници, да дават що-годе приличен подслон при дъжд и да утоляват глада с плодовете си. Богати на въглехидрати и мазнини те са удобни за печене на жар. Достатъчно е да се направи почивка и да се накладе лагерен огън. Печенето не отнема много време, така че пътуването може да продължи не след дълго.

И до днес по старите римски пътища са останали кестените. Жалко е, обаче че тази красива традиция да се залесява покрай пътищата не се е запазила и днес. А би било толкова полезно. Вярно е, че покрай магистралите има вече крайпътни заведения, но залесяването би помогнало да се намалят вредните емисии от въглероден двуокис, който се поемат от зелените площи.

Да посадиш едно дърво е лесно и съдейства на природа, но защо не правим това най-елементарно действие? Не мога да ви отговоря на този въпрос. Мисля, че никой не може...