Малко футбол

На път съм пак да споделям личен опит. И защо не? Нали това е основната цел на личните блогове. Да ви запознавам с преживелиците и размислите на един средностатистически човек, че да се учим един от друг.

По този повод имам една любима мисъл: „Учи се от грешките на другите, животът не е достатъчно дълъг, за да ги направиш всичките свои.”

И така, какво ще ви разкажа днес ли? Малко спортни истории. Няма да засяга темата за български футбол и по-специално един наш отбор, който набра широка популярност и се превърна в тема за дискусии и полярни мнения.

Ще споделя личния си спортен опит от вчерашния ден. За първи път от много време насам успяхме да си съберем псевдо футболен отбор и да излезем да ритаме в квартала. Учениците ни гледаха малко странно, все пак никой то нас не беше 20-годишен, но какво от това. Щом все още можеш, защо да не тичаш? Да ви кажа честно бая се поизпотихме, всичко ме болеше след това, а днес едва си чувствам краката... Но по-жизнен и енергизиран не съм бил от много време насам. Бях забравил колко добре се отразява движението, когато водиш по-застоял начин на живот. И колко много живва тялото ти, когато ускориш сърдечния си ритъм.

Ако случайно се чудите какво да правите следващия уикенд и времето е хубаво, не се колебайте. Спортът винаги е добро решение.