Показват се публикациите с етикет книги. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет книги. Показване на всички публикации

сряда, 8 октомври 2014 г.

За фентъзито и други книги



Четенето е здраве. Здраве за мозъка, ако трябва да съм по-конкретен. Затова днес ще отделя малко време и кликове по клавиатурата, които ще посветя на книгите и на един много противоречив жанр – фентъзито и фантастиката.

Първо, искам да отбележа, че като всяко изкуство и писателското има творби, които са с различна степен на качество. Това не е учудващо и всеки има правото да си чете, каквито книги му харесват. Както всеки си има любими филми, сериали или изпълнители, така е логично да предпочита един автор или жанр пред друг.

И да ви кажа моите наблюдения са, че към фентъзито по-специално винаги има противоречиви мнение. Едни хора го харесват страшно много и не четат (почти) нищо от останалите жанрове, докато други хора отявлено твърдят, че това със сигурност не е техния стил и не могат да четат подобни книги. Не съм сигурен защо се получава така, но мога да изложа собствените си наблюдения по темата. Според мен, за да харесаш една фентъзи книга, трябва да имаш поне малко по-отворено и разкрепостено съзнание. Да не отричаш, че може да има такива неща като магии, дракони, елфи, джуджета и какви ли не още същества. А дори да не вярваш в тях да приемеш, че в съзнанието на автора те съществуват. Хората, които не мога да настроят съзнанията си по този начин, са именно тези, които предпочитат по-реалистичните жанрове като историческите романи или биографиите например.

Аз пък съм от тези, които могат да четат всичко, стига да е добре написано. Склонен съм да приема каквито и да са изписани странности сред страниците на книгата, стига да ми ангажират вниманието качествено.

неделя, 2 март 2014 г.

-451 F в държавата

Здравейте! Днес, в навечерието на празника на Освобождението, искам да обърна внимание на идеята да се регистрират културните ценности, с възраст над 50 години.

Сещам се за една книга на Рей Бредбъри – 451 градуса по Фаренхайт. Историята разказва как всеки, който бива заловен като притежател на книга бива санкциониран за тази своя дързост. Намерените книги се конфискуват и изгарят, а хората преживяват в своеобразна културна нищета. Романът е един страхотен пример за антиутопия. И страхотен образец, който можем да вземем предвид по темата днес.

Питате ли се какво би станало, ако се приеме новият проектозакон за регистриране на обектите на културното наследство. В дома на абсолютно всеки човек има старинни вещи, останали от прадядовци и баби. Някои от тях - вази, часовници, останала сабя от войните, книги, са именно вещи, подлежащи на регистрация, според предложението на закона. А ако баба ви или дядо са събирали библиотека, то тогава ще трябва да платите за всяка регистрация, за което ви съветвам да извадите дълбоките финансови запаси. Идеята определено звучи безумно! Ако включа в това число и картините и сребърните прибори от Възрожденския период, мисля, че положението става страшно...

Като се има предвид колко хора притежават подобни вещи, то ще задам логичния въпрос - има ли система, която би издържала такъв обем от информация.

Законопроектът ми се струва не само неприложим в България, но неприложим изобщо, за която и да е европейската страна. Представете си например австрийския народ да започне да регистрира всякакви вещи тип културно наследство – ще трябва всеки втори австриец да изнесе имуществото си на улицата.

Според мен подобни закони са срам за политическата активност на Народното събрание- нашият законотворчески орган. Мисля, че подобен закон ще предизвика множество съдебни спорове, неразбории и главно недоволството на ред институции и видни културни дейци. Толкова от мен!