За или против семейните предприятия

Много хора има в нашата родна България, които многократно биха предпочели да работят за себе си и сами да са си шефове, вместо да са служители в дадена компания. Браво на тях и поздравления, ако са успели реално да си разработят собствен бизнес. Не е никак лесно, изисква много труд, старание и енергия. Понеже не ми се ще всички положени усилия да отлетят изведнъж с вятъра, позволете ми да дам няколко съвета на всички български собственици, които ръководят какъвто и да е дребен бизнес.

Именно микропредприятията най-често биват спрягани като семейни фирми. Чудесно, но нека да е до един етап, защото семейството си е семейство, а бизнесът си е бизнес. Роднините са чудесни и неоспорими съдружници, когато имате нужда от временна помощ. В един момент обаче осъзнавате, че ви трябва човек, когото да наемете за постоянно и искрено ви съветвам той да не е част от семейството ви. Когато опираме до работа, тя трябва да се върши, при това качествено. Имате ли близък, роднина, приятел, приятел на роднина или какъвто и да е познат, то ще усетите, че нещо не е както трябва при професионалните ви отношения. Вие ще сте му шеф, но ще се спирате преди да му направите забележка, за да не обидите него сами или еди-кого-си, който ви го е препоръчал. Имате нужда от доверено лице, на което хем да разчитате, хем да си върши работата съвестно, хем да не бяга от отговорности и да можете да му кажете в очите, когато нещо върви правилно или грешно, както и къде бърка. Знам, че не е лесно да попаднете на такъв персонаж, но усилията ще си струват - не се съмнявайте.

От друга страна, неприятното за същия този човек би било следното обстоятелства. Вашата фирма е семейна, следователно семейството ви ще я наследи. Това от своя страна означава, че всяко външно лице, което влезе на нейна територия, може да се издигне до едно основно ниво на професионално развитие, откъдето вече няма мърдане. Но пък това се наблюдава в почти всички компании...

Последното уточнение, на които ще наблегна е следното. Подкрепям семейния бизнес с две ръце, но съм против прекаленото смесване на семейни и бизнес отношения. Това са два различни свята, чието преплитане по-често се оказва неблагоприятно. Винаги едното страда за сметка на другото.

За мъжествеността на днешните мъже?

Отговорът на този въпрос не е еднозначен, защото и дефиницията за мъжественост не е такава каквото е била през 50-те например. Всъщност много неща са се променили, обществото е поело в друга посока, едни професии са станали по-модерни от други, ценностната система също се е изменила и като цяло целият свят е друг, така че и съвременният мъж не е това, което е бил някога.

Тогава той е изкарвал прехраната за семейството си с двете си ръце, сега като че ли се интересува повече от себе и не иска да си цапа костюма. Нито в едното, нито в другото няма нищо лошо. С израстването на обществото израства и образът на мъжът в него, но все пак някои правила са си останали класика – да отвориш врата на жена, да й отстъпиш място и т.н. Някога готвенето беше женска работа, сега обаче не е така. Това, че готвите, прави ли ви по-малко мъжествен? Не, това е още едно полезно умение, което сте придобили. Един мъж вече може се поддържа, защото иска да изглежда добре, когато общува с други хора, независимо от какъв пол са те. 

В заключение мога да добавя, че образът на мъжа постоянно ще се променя и израства в крак с човешката еволюция, така че дефиницията за мъжественост също ще се развива през годините, тя няма да остане статична.