Спортът като навик (Част 2)

 

Здравейте! В предната статия започнах темата за мотивацията и как да я използваме, за да превърнем спортуването в наш навик. Споделих за моя опит с 10-минутните всекидневни упражнения, а сега продължавам с останалите методи, които използвам.

Образно казано, всеки навик има спусък. Това значи, че трябва да се случи нещо, за да започнем автоматично да действаме. Ако вярвате, че тренировките ви ще са най-ефективни веднага щом се приберете вечерта, тогава това е спусъкът.

Аз се бях настроил за ранната сутрин. Веднага щом станех от леглото, започвах упражненията си. Без оправдания. След няколко седмици това стана нещо съвсем естествено и част от рутината ми. Не исках да отлагам тренировките за вечеерта, защото знаех, че мога да си намеря оправдание и това да ми попречи.

Тъй като правя упражненията си вкъщи, не беше нужно да посещавам фитнес или да ползвам специално оборудване. В началото използвах ластици за фитнес. Те са толкова удобни и компактни, че можех да ги нося със себе си дори когато пътувах.

Друг подход беше, че се научих да адаптирам упражненията си спрямо времето си. Случвало се е да не успея винаги да изпълня програмата си, поради някакъв вид заетост и да скъся времето, но на следващия ден си наваксвах. 

Има и една тънка граница, когато правим едно и също нещо, тренировките стават еднообразни, а омръзват. За себе си мога да кажа, че не ми е проблем, защото правейки едно и също нещо, знам какво да очаквам, а и задобрявам все повече. Но си направих експеримет, при който се оказа, че като пробвам нови неща от време на време, след това съм по-мотивиран. 

За мотивацията действа и груповият спорт от любители и професионалисти. Пък и знаете, че заедно, нещата се случват по-лесно. Нямам толкова добри спомени от времето си във фитнеса. Повечето от хората там седяха около уредите също толкова летаргично, колкото и аз. Но може би с приятелите е различно. Тренирайте заедно с партньора си. Тренирайте у дома, тренирайте и като част от организиран курс. Забавно е, мотивиращо е и най-вече ефективно.

Мотивация за спорт (Част 1)

 

Лятото е към своя край, но това не означава, че трябва да излизаме от форма. Разбира се, както в много други аспекти от живота ни, при спорта мотивацията играе ключова роля. За много хора това все още е най-трудната част. Ако сте от тях, то тази статия е за вас, за да ви мотивира, надъха и покаже, че всичко е възможно с правилния подход. 

През последните години мотивацията да спортувам не е никакъв проблем за мен, но не винаги е било така. Днес тичам не само за здраве, но и за удоволствие. Това не ми коства много усилия, но при тренировките в зала с тежести нещата стояха малко по-различно.

Тренировките с тежести и до днес ми напомнят за загубените часове във фитнес залите, където сякаш не използвах времето си напълно ефективно. По мои наблюдения много хора изпитваха същото чувство. Ходенето на фитнес не беше нищо повече от оправдание: „Ето, аз ходя на фитнес и така спортувам“. Може би не всички ще се съгласите с мен, но това е моето мнение и усещане, затова не ме съдете. 

Воден от това чувство, миналото лято подходих съвсем различно. Вместо отново да отида в залата и да вдигам тежести, се замислих това ли искам и чувствам ли се добре. Отговорът беше ясен и се мотивирах да променя нещата. Планът ми не беше много ясен от самото начало, но след дълги разговори с мои познати, които са активно спортуващи, изградих свой метод на тренировки, който споделям и тук. 

Всеки ден по десет минути

Първото ми решение беше да правя тренировки с тежести всеки ден. Не веднъж седмично, не на всеки два дни, не когато ми се иска, а всеки ден. Знаех, че не е много ефективно, защото мускулите се нуждаят от почивка, но не ми беше интересно да намеря най-ефективното решение веднага. Ставаше въпрос за създаване на навик от нулата. Исках да започна и да се придържам към него.

Всекидневното спортуване отнема време и усилия, няма да ви лъжа.  Следователно препятствието трябва да бъде възможно най-ниско. Правих упражненията си само за десет минути. Това е постижимо за всеки, а и не отнема много от свободното време. Ако все пак ви се вижда много, започнете с пет минути. Няма проблем.

Без значение колко дълго тренирате, това време се брои. Беше ли лесно да се тренира по десет минути всеки ден? Разбира се, че не. Дразнеше ме. Мина поне месец, преди това действие да се превърне в навик. Но все пак използвах и няколко трика.

Да се избавим от лошите навици

Всеки от нас има придобити лоши навици, с които е трудно да се справи. Такива например са нервното потупване с крак, бързото хранене, прекалената употреба на алкохол, тютюнопушенето и още много други. Съществуват обаче и редица начини да се избавим от тях.

Най-важното е да се замислим върху това, което правим и да го осъзнаем. Ако съзнателно започнем да възпираме един лош навик, има голяма вероятност и да го овладеем. Всичко е въпрос на воля и дисциплина. 

Стресът е един от най-големите генератори на лоши навици. Трябва да открием персоналните си причинители на това състояние и да се отървем от тях. Не е лесно, но не е и невъзможно. 

Начинът на хранене също е показателен, защото ако не е умерен и здравословен, се превръща в наш враг. Опитайте се да не посягате към вафлите или чипса, които често надничат зад ъгъла в офиса или вкъщи. Вместо тях консумирайте повече плодове и зеленчуци. А вместо каничка кафе на ден, пийте повече вода или билков чай, който ще успокои нервите ви и ще ви хидратира.

Спортът е един от най-добрите начини за справяне с лошите навици, тъй като ни дисциплинира и държи с бистър ум. Щом започнете да спортувате, веднага ще започнете да се храните правилно, неминуем процес е. 

Когато искаме да се отървем от някой навик, не е правилно просто да стоим и да се измъчваме, защото ни е трудно да го превъзмогнем. Най-добре би било да заменим съществуващия лош навик с нов – положителен. Трябва да помислим как минава един наш ден. Ако забелязваме, че правим всичко автомотично, това е показател, че нещо не е наред. Ако вързката ни, работата ни, срещите с приятели и ежедневието ни вървят монотонно, то ние трябва да разберем как да променим това. Добър похват е да напишем навиците, които искаме да променим, на лист и да го залепим на видно място вкъщи, за да ни напомня каква цел гоним и да работим за нейното постигане. 

Футболът се завръща

Нямам търпение да започне българското футболно първенство и отново да се порадвам на любимите ми мачове. По принцип предпочитам английски, испански или италиански футбол, но в такива моменти всяка среща на терена ми е като глътка свеж въздух.

Ще излъжа ако каже, че не са ми липсвали футболните срещи по време на пандемията. Даже напротив. Случвало се е да си пускам стари мачове, които знам, че са наситени с много емоции, положения и адреналин. Причината – за да задоволя потребността си от съревнование, изненада и победа.

Всъщност аз обичам да усещам на живо емоцията от футбола и затова преди често посещавах стадиона. Тениската, шалчето на любимия отбор и разбира се, талисманите за късмет. Само така съм готов да отида на мач, иначе не бих рискувал. Нищо не е случайно, имам си и история за доказателство  – не носих със себе си всички неща, които ви описах по-горе, и от сигурна победа, резултатът се обърна. Затова съм си обещал, че неподготвен няма да отида.

Сега обаче с всичките късметлийски итеми пък няма къде да отида и да се порадвам на футбола отблизо. Жалко е, че се стигна до подобна ситуация и се отмениха Олимпийски игри, Европейското по футбол и редица първенства в други държави. Освен пагубно за феновете, е и за клубовете, и за спортистите, и за спорта. Но както всички трудности – и това ще мине.

Все пак трябва да се радваме на малките моменти, които ни се дават. Затова с няколко приятели се организирахме да гледаме заедно първия мач от обновеното българско футболно първенство. Подготвени сме както емоционално, така и физически – с бира и чипс, разбира се.

Малко футбол

На път съм пак да споделям личен опит. И защо не? Нали това е основната цел на личните блогове. Да ви запознавам с преживелиците и размислите на един средностатистически човек, че да се учим един от друг.

По този повод имам една любима мисъл: „Учи се от грешките на другите, животът не е достатъчно дълъг, за да ги направиш всичките свои.”

И така, какво ще ви разкажа днес ли? Малко спортни истории. Няма да засяга темата за български футбол и по-специално един наш отбор, който набра широка популярност и се превърна в тема за дискусии и полярни мнения.

Ще споделя личния си спортен опит от вчерашния ден. За първи път от много време насам успяхме да си съберем псевдо футболен отбор и да излезем да ритаме в квартала. Учениците ни гледаха малко странно, все пак никой то нас не беше 20-годишен, но какво от това. Щом все още можеш, защо да не тичаш? Да ви кажа честно бая се поизпотихме, всичко ме болеше след това, а днес едва си чувствам краката... Но по-жизнен и енергизиран не съм бил от много време насам. Бях забравил колко добре се отразява движението, когато водиш по-застоял начин на живот. И колко много живва тялото ти, когато ускориш сърдечния си ритъм.

Ако случайно се чудите какво да правите следващия уикенд и времето е хубаво, не се колебайте. Спортът винаги е добро решение.