Коледните традиции

 

Коледа е един от най-почитаните празници в българската традиция, съчетаващ християнска вяра и дълбоко вкоренени народни обичаи. Празничният цикъл започва на Бъдни вечер (24 декември) – ден на смирение и очакване на Рождество Христово. Трапезата тогава е постна и по традиция включва нечетен брой ястия, като броят и съставът им варират по региони. Често присъстват боб, сарми с ориз, пълнени чушки, варено жито, орехи, сушени плодове и обредна пита с пара.

Централно място заема бъдникът – голямо дърво или пън, който се пали в огнището като символ на светлина, плодородие и продължение на рода.

В нощта срещу Коледа се изпълнява обичаят коледуване. Групи коледари – традиционно млади мъже – обикалят домовете, пеят обредни песни и благославят за здраве и берекет. Стопаните ги даряват с хляб, месо и вино.

На Коледа (25 декември) постът приключва и семейството се събира на празнична трапеза с месни ястия. Така българската Коледа остава празник на вярата, семейството и приемствеността между поколенията.

Щастлива Коледа

 

Коледа е времето от годината, когато сърцата ни са изпълнени с топлина, домът блести в светлини, а въздухът ухае на канела, джинджифил и трепетно очакване на чудеса. Този празник е повече от подаръци и украса – той е символ на надеждата, любовта и споделените моменти.

Независимо дали я празнуваме с голямо семейство, с близки приятели или в уюта на собствения си дом, Коледа ни напомня за най-важните неща в живота – да сме заедно, да сме по-добри, да се обичаме и да се подкрепяме.

Щастлива Коледа! Нека магията на празника озари дните ви с щастие и благоденствие!

Весели празници!

 

Е, приятели, краят на годината наближава и е време за най-красивите и най-светлите празници, които чукат на вратата ни. Аз лично ще ги прекарам в уюта на дома си и в компанията на семейството си. Обичам този период, защото наша неписана традиция е, да се съберем и да бъдем заедно. Защото само така истински усещаме магията и духа на празничните дни.

Искам да пожелая и на вас весели и благословени коледно-новогодишни празници! Отпуснете се, забравете грижите и се наслаждавайте на всеки един момент с близките си. Защото това са най-скъпите подаръци, които няма да намерите под елхата и това ще бъдат най-ценните моменти, които ще ви топлят цял живот.

По-малко снимки и повече моменти

 

Здравейте, приятели. Ето, че пак е декември – най-вълшебното време от годината. Време, което да прекараме със семействата си, да се наслаждаваме на домашния уют и празничните украси. Звучи чудесно, нали? Знаете ли обаче какво ми направи впечатление? Манията за снимки. Не ме разбирайте погрешно – и аз обичам да снимам и често го правя, но тук става дума за дигиталната лудост. Разхождайки се навън все повече забелязвам, че единственото, което вълнува хората е, да направят снимки на всевъзможни места – пред всяка елха, на всеки коледен базар, на всичко, което ги заобикаля, за да могат да качват в социалните мрежи. Грешното тук е, че не го правят, за да имат спомени, а за … показност. 

След като снимките са направени, хората просто продължават по пътя си, забили поглед в цветния дисплей. Телефонът изглежда се е превърнал в дигитална протеза, а камерата - заместител на очите и мозъка. Вместо да се насладят на момента, съвременните хора се опитват да го задържат в телефона си. Това привидно надхитряване на времето обаче се проваля в два аспекта: моментът не е съзнателно преживян чрез дейността на фотографията и създадените от нея образи не отразяват момента по задоволителен начин.

Затова, мили хора, за да не завършвам годината с негативен материал, искам само да ви помоля – обръщайте време на близките си. Ценете всеки момент заедно, създавайте моменти, запазете ги в ума си и в сърцето си, защото снимки се изтриват, но спомените остават. Насладете се на една вълшебна зимна приказка и посрещнете празниците с надежда, любов и топлина. 

Ще си пишем пак … догодина. 

Живот по план (част 2)

 

Здравейте, приятели! За много години! Как прекарахте празниците? Намислихте ли си новогодишните обещания или отдавна вече имате план, който се стремите да изпълните? А трябва ли животът да се случва по точно определен план?

Не се отчайвайте и не се поддавайте на паника, ако нещата не се случват така, както искате или във времето, което сте си представяли. Може би сте минали възрастта, която според другите е била време да създадете семейство или да завършите образованието си. Но какво от това. Смятам, че животът наистина е една шарена бъркотия и плановете са излишни. Защото Съдбата си знае работата и колкото и клиширано да звучи – всяко нещо си има точно място и време. Освободете се от страха и премахнете товара, наречен чуждо мнение. 

В случай че изпаднете в паника, първо намерете разковничето за нея. Защо не се отпуснете и да отговорите, ама честно, сами за себе си:  Какво ми трябва, за да съм щастлив/а? Искате ли да имате деца и готови ли сте да бъдете родители или вашите близки ви внушават, че моментът е дошъл?

Какво трябва да се случи, за да бъде изпълнен планът на живота ви? Дали той всъщност още е актуален и приложим? Сама по себе си романтичната ви връзка достатъчна ли е или задължително трябва да бъде цялостна програма със собствена къща, деца и куче?

След като си отговорите на тези въпроси, ще погледнете по-ясно на нещата и ще знаете кой път да поемете. Може би това е този, който сте следвали цял живот, но може да е и друг, което означава смелост и промяна. Не пропускайте да слушате сърцето си. Никой живот не трябва да върви по план, ако ви прави нещастни и вече не ви устройва.

Живот по план (част 1)

 

Всички имаме някакъв план за това как трябва да протече живота ни. Да завършим образованието си, когато трябва, да започнем желаната работа по специалността ни, да открием мъжа на мечтите си и да създадем семейство. До 30 например? 

Може би не всички, но все пак много хора носят този класически образ на успешен живот като пожелание за бъдещето. Но какво, ако всичко се окаже различно от очакваното? Как бихте се справили с разбитите очаквания и паниката от случващото се или не случващото се?

Каква е причината за паниката в последния момент? Главно тя се свързва с възрастта или с други думи - отразяването на това, което сме постигнали или не в определен етап от живота. При жените това отражение обикновено върви ръка за ръка с 30-тата годишнина, когато биологичният часовник започва да тиктака и мислим повече за възможността да имаме бебе, отколкото за това къде е най-доброто място за парти. При мъжете започва около 40-годишна възраст. Ако дотогава не са създали семейство, паниката започва лека-полека да настъпва. 

Между другото, не само необвързаните са загрижени за това кога ще станат родители. Биологичният часовник се обажда и при тези, които са във връзка, особено когато партньорът има различни идеи за планиране на семейство. Какво ще стане, ако другият не иска деца? Често такива двойки се разделят и след кратко време започват нова връзка, отново от паника, че иначе никога няма да създадат истинско семейство. В такъв случай, не е изключено да осъзнаете на 50, че не сте намерили голямата си любов.

Четиридесетият рожден ден

С наближаването на четвъртата ми кръгла годишнина започнаха терзания в мен. Преди година не бих си и помислил, че един рожден ден може да ми повлияе по този начин. Оказа се обаче, че животът има с какво да ме изненада и да ми даде нови теми за размисъл.

Винаги съм вярвал, че годините са просто едно число. Като дете се радвах на отбелязването на деня, в който съм се родил. Винаги имаше големи детски забави и веселби. После започнах да отбелязвам повода с приятели и близки, а сега ми се иска да съм само със семейството си.

Тази година се замислих, че половината от живота ми на земята е изминал, и то в най-добрия случай. Направих равносметка за постигнатото, за изгубеното, за грешките и се отправих към несигурното бъдеще. Някак си не мога да кажа дали съм напълно доволен, но съм щастлив от човека, в който съм се превърнал. Странното ми чувство идва от факта, че аз още се усещам на 25 – имам силата, енергията и заряда. Но не мога да приема факта, че годините отлетяха толкова бързо, а аз исках да превзема света. Вече имам друго съзнание, все още съм пъргав и мога да направя каквото си поискам. Но разликата от младежкото ми аз и сега, е опитът.

Получи се така, че изведнъж се събуждам и осъзнавам, че вече не съм просто голям, а възрастен. Навремето четиридесет годишните ми се виждаха като старци. Днес обаче съм на друго мнение. Постепенно започвам да разбирам, че сега идва моментът на жътва, на обирането на плодовете от труда, който неусетно съм положил през годините. Предстоят ми хиляди позитивни моменти и емоции, но хубави по своя си отлежал начин.

Към днешна дата се радвам на семейството, което създадох. Това е най-голямата ми награда. Продължавам смело по пътя напред и се надявам, че най-хубавото предстои. Духът ми е здрав и вярвам, че именно затова ме очакват светли дни. На всички вас, които също навършвате четиридесет – не се предавайте, не се депресирайте, просто живейте за мига и се оповивайте на знанията си от годините!

За мъжествеността на днешните мъже?

Отговорът на този въпрос не е еднозначен, защото и дефиницията за мъжественост не е такава каквото е била през 50-те например. Всъщност много неща са се променили, обществото е поело в друга посока, едни професии са станали по-модерни от други, ценностната система също се е изменила и като цяло целият свят е друг, така че и съвременният мъж не е това, което е бил някога.

Тогава той е изкарвал прехраната за семейството си с двете си ръце, сега като че ли се интересува повече от себе и не иска да си цапа костюма. Нито в едното, нито в другото няма нищо лошо. С израстването на обществото израства и образът на мъжът в него, но все пак някои правила са си останали класика – да отвориш врата на жена, да й отстъпиш място и т.н. Някога готвенето беше женска работа, сега обаче не е така. Това, че готвите, прави ли ви по-малко мъжествен? Не, това е още едно полезно умение, което сте придобили. Един мъж вече може се поддържа, защото иска да изглежда добре, когато общува с други хора, независимо от какъв пол са те. 

В заключение мога да добавя, че образът на мъжа постоянно ще се променя и израства в крак с човешката еволюция, така че дефиницията за мъжественост също ще се развива през годините, тя няма да остане статична.

Моето семейство

Както вече писах, аз имам прекрасно и сплотено семейство. Днес искам да Ви споделя нещо именно за него. Когато се запознахме с моята съпруга много се харесахме, може да се каже че беше любов от пръв поглед. Това се случи в една дискотека. След тази вечер нищо не беше същото. Макар и да я познавах от кратко време с всеки изминал ден осъзнавах, че това е моята истинска половинка. В началото имаше силна страст помежду ни, която в последствие се превърна в по-улегнала любов. С течение на толкова години именно обичта ни един към друг ни сплотяваше. Силната страст отстъпи място на огромно разбирателство, уважение и допълване на характерите ни. Не мога да кажа, че всичко е минало по мед и масло, и че сме нямали конфликти. Благодарение на компромиси и от едната, и от другата страна запазихме здрава нашата връзка. В момента я няма тази силна ревност, тъй като многократно сме си доказали, че се обичаме и си вярваме. Не че въобще не я ревнувам, все пак тя е красива жена. Обаче едно време бях готов да се нахвърля с юмруци на всеки, които си позволи да я ухажва. Дори на няколко пъти съм се бил заради нея. Това се случваше, когато сме били на нощен бар и някои натрапник я заговореше - направо откачах. Днешното поколение обаче е с по-различно отношение към връзките и любовта. Те често са мимолетни или за една нощ. Забелязал съм, че младите девойки търсят финансово обезпечение и изгода от връзките си. А пък мъжете само използват наивните девойчета. Е, все пак нека всеки живее своя живот както си реши, нали?