Разшири културния си поглед

Какво знаеш за света? Нищо. Но като казвам нищо, имам предвид съвсем нищо. Растем в стереотипите на средата си и не можем да се измъкнем извън познатия ни свят. Малко познаваме културата и нравите на азиатците, южноамериканците или африканците. Следваме изключително само западната култура като образец и смятаме, че единствено от нея имаме какво да научим.

Това е така, тъй като сме много далеч от другите споменати. За тях мислим стереотипно, поради телевизионните предаванията и емисиите новини, които следим. Всъщност те се правят по западен образец и в най-чести случаи са манипулативни. Ако се замислите сами ще се уверите, че Африка свързвате с болести, Азия с китайските стоки, а Южна Америка с карнавала в Рио или подобно... В такъв случай колко ли интересно би ви било да гледате и разбирате някоя местна телевизионна продукция. Аз лично съм гледал корейска, ЮРС-ка и мексиканска. Сблъсках се с начин на поведение, мислене, каквито не бях си и представял. Особено впечатлен останах от корейците, южно корейците, които имат такава семейна йерархия, толкова чест, гордост и висок морал, какъвто ние днес рядко срещаме по нашите ширини.  При тях уважението между хората е издигнато на пиедестал. Ако го имаше и при нас, щяхме да сме къде-къде напред в бъдещето. Мексиканците пък са толкова топли и сърдечни хора, при това набожни, че чак драго да ти стане. По една или друга причина голяма част от населението изобилства от простовати, но сърцати мъже и жени. При тях сергийните площади са все още местата, откъдето можеш да пазаруваш. А интересното е, че сред по-заможните пластичните операции са нещо много, много разпространено. При африканците трудолюбието, нравите, изцяло културните им разбирания са коренно различни. Те живеят сякаш на друга планета, където семейната клетка е в основата на ежедневното мислене. Интересно е да проследиш отношението им към белите... малцинства.

Светът е шарен. Познатата ни частица от него е нищожна сравнение с пъстрата палитра от нрави, културни обичай, обществени порядки, които дори не можем да си представим. След като се запознаете с всичко това, ще разширите мирогледа си и сигурно ще имате отговор на въпроса защо някои страни остават в Третия свят, а други бележат прогрес. Следете новини от местни телевизии и оригинални сериали.

Прецедентът - всеки знае... или не?

Прецедент - още една думичка, за която малко знаят, а много употребяват. При това от грешно по-грешно. Намесваме тази благозвучна дума винаги, когато искаме да кажем, че сме направили нещо забележително или пък слагаме едно (без) за допълнително подсилване на значението. Е, сега вече ще изглеждаме много умни в очите на околните.

Всъщност това е си е чиста проба налучкване! Ако си изразите така пред някой разбиращ ще получите въпрос за поясняване, защото най-вероятно разбиращият няма да е разбрал какво искате да му кажете. А вие пък на свой ред ще се почувствате неловко, защото в желанието си да употребявате толкова сложни думички, всъщност ще изглеждате глупаво.

С прецедент се белязва събитие от обществена, социална или политическа значимост, което може да се изведе като юридически случаи в миналото, за който до този момент не е е имало правило за разрешаването му. След като това правило е било създадено със съдебно решение по даден казус, то влиза в сила за всички последващи случаи от подобно естество. На прецедента се позовава англо-саксонската правна система, а ние, част от континенталната, в повечето случаи - не

Затова във вашата разговорна реч много внимавайте кога ще се направите на много знаещи в какъв метафоричен смисъл ще използвате претенциозната думичка. Лично аз не веднъж съм ставал свидетел на изказвания, които правят човека да изглежда смешен в очите на останалите. Има една много хубава приказка на Марк Твен, която е добре да запомнят онези, които обичат да се самоизтъкват. Тя гласи следното - ако не знаеш нещо по-добре замълчи, за да те смятат за глупав, вместо да си отвориш устата и да разсееш всякакво съмнение.

Благородните кестени спасители

Не зная дали ви е направило впечатление, че покрай много малки населени места в България се вият малки междуселищни стари пътища. Покай тях редовно растат кестенови дървета.

Това никак не е случайно, а е остатък от стара римска традиция. Всъщност за кестеновите дървета трябва да мислим с благодарност и да ги зачитаме като особено благородни растения. Причината е в тяхната спасителна за много пътешествениците функция. В онези древни римски времена и много след тях превозът от селище до селище е отнемал дни, дори седмици. Натоварените на впрегатните коли пътници са носели хранителните си запаси, но за едно дълго пътешествие е трудно да предвидиш чували с хляб, сирене, лук и осолено месо. Тогава не е имало консерви, а и консерваторите не са били измислени ;) , така че продуктите са се разваляли бързо.

Кестеновите дървета са били съдени покрай пътищата с идеята да хвърлят плътна сянка на изморените пътници, да дават що-годе приличен подслон при дъжд и да утоляват глада с плодовете си. Богати на въглехидрати и мазнини те са удобни за печене на жар. Достатъчно е да се направи почивка и да се накладе лагерен огън. Печенето не отнема много време, така че пътуването може да продължи не след дълго.

И до днес по старите римски пътища са останали кестените. Жалко е, обаче че тази красива традиция да се залесява покрай пътищата не се е запазила и днес. А би било толкова полезно. Вярно е, че покрай магистралите има вече крайпътни заведения, но залесяването би помогнало да се намалят вредните емисии от въглероден двуокис, който се поемат от зелените площи.

Да посадиш едно дърво е лесно и съдейства на природа, но защо не правим това най-елементарно действие? Не мога да ви отговоря на този въпрос. Мисля, че никой не може...

Работник или служител?

Много често сме свикнали да използваме определени думи като синоними на други. Почти не се замисляме дали всъщност те не носят някакъв различен смисъл. Един от най-добрите примери, който може да съществува, е за думите "работник" и "служител". Хората масово ги използват, визирайки едно и също нещо, което е... крайно неправилно.

За онези, които знаят отчасти и по-специлано за онези, които понятие си нямат, ще изасня защото не трябва да се наричате служители, ако работите във фирма за компютърен софтуер, например.

Като цяло понятието "работник" означава човек, нает на длъжност в дадена частна фирма или предприятие на трудов договор. В следствие на него му се трупа трудов стаж, необходим за пенсионно осигуряване. Върху заплатата му се начисляват удръжки за осигуровки.

"Служителят" пък е изпълнител на държавна служба. Той може да работи във ведомства или други отдели от държавната администрация. Не е на трудов договор, а на специално споразумение, което го причислява към държавните служители. Може да бъде самоосигуряващо се лице или не. Зависи от много други фактори.

Да се придържаме към правилната терминология е от съществено значение, както за нас, така и за близките ни и най-вече за децата ни. Младите ще се научат грешно и в резултат на това, ще общуват с хората с невярна представа. Ще се получи неприятно объркване за всички ви, ако имате работа с административен орган, който ви покани да бъдете негов служител или пък ви каже за някакви особености в служба еди-каква си, а вие не го разберете, тъй като си мислите че става въпрос за нещо различно.

Има понятия, които масово се бъркат сред хората. Но това, че масовата грешка е разпространена не е основание и за вашето незнание. Излезте от посредствеността и бъдете над другите. Не забравяйте, че всяко знание е от ваша собствена полза.

Черна дъска или таблет?

В четвъртък бях сюрпризиран на родителска среща. В училището на детето ми училищната управа предложи младото поколение да учи вече, използвайки таблети. Не отичам, че съм ЗА прогреса. Идеята първоначално ми се видя много добра, тъй като така или иначе децата вече са на ТИ с компютрите и смартфоните и ако някой ги научи на хигиена на четено в интернет и култивира в тях любознателност - да си правят справки в мрежата за различна по естество полезна информация, би било от полза за всички.

От друга страна обаче, ако децата използват таблети, как ще се научат да си водят записки. Дали ще им трябват тетрадки? Дали това няма да доведе до отучване да пишат ръкописно. Аз съдя по себе си, че не съм писал нищо на ръка през последите няколко месеца. Ама, наистина нищо. Дори не съм оставял бележка на хладилника, че отивам някъде. И за какво? Нали имам смартфон да се обадя, ако ми трябва да съобщя нещо на някого.

Така че идеята с таблетите според мен е двуостър нож и може да се приеме и като нещо добро, положително, необходимо за развитието на съвременния ни свят и като средство, което ще ни направи още по-лениви в културно отношение.

На родителската среща избухна доста бурен дебат, в който надделяваше мнението ЗА. Но то бързо мина на противоположния полюс, когато класната ръководителка накрая каза, че ние, родителите, ще трябва да платим за таблетите на децата си. Това щяло да бъде дарение на випуска и ще се събират средства от цялото училище за тази дългосрочна инвестиция!

Тогава станах и теглих една реч за учителската хитрост и за това, че училищата вече са се превърнали в машини за пране на пари, вместо в институции за просветата... За това ще ви пиша друг път. Вчера просто станах и си тръгнах.

Годината си отиде със слаба реколта

Когато си на 34, като мен, ти се ще да се захванеш с много неща, за които досега не си имал време. Може би защото годините напредват проумяваш, че времето отлита невероятно бързо, особено когато сутрин отиваш в офиса и го напускаш чак вечер... по тъмно. Замисляш се, че животът си изтича между пръстите ти, а би могъл да направиш толкова много.

Ето, например аз винаги съм искал да се занимавам с лозарство. Имам къща в едно село, тук, наблизо, и често се занимава с асмата. Изрязвам, пръскам, заривах даже преди два дни. Тази година обаче не беше благодатна... Дъждовете донесоха болести по листата и с очите си видях как зърната просто се свиваха и съсухряха като стафиди. Малкото здрави гроздове не успях да опазя от косовете. (По този повод мисля догодина да си взема мрежа за защита на лозите.)

Говорейки със съседи и роднини споделихме, че като цяло липсата на мнопго слънчеви дни и постоянните валежи през лятото са причината за слабата продукция. Аз съм нов в лозарството, признавам. Исках вино да си направя сам за пръв път тази година, но не успях.

Но покрай малкото ми хоби в градината научих много за неволите на земеделците. Трябва да се грижат за напоителни системи, да водят постоянна борба с всички онези малки животинки, които се опитват да похапнат от отглежданото от тях с толкова любов. Да не говорим за средствата, които се отделят за пестициди, торове и инструменти за обработка.

Но има и нещо много хубаво в земеделието. Когато се отдадеш на дейност, която е близо до земята, когато си сред природата и полагаш грижи за растенията, когато видиш как този твой труд роди плодове, то тогава удовлетворението е толкова пълно, че не може да бъде описано с думи.

Но когато реколтата е лоша, както тази година, те обзема едно много мъчно чувство на жал и тъга. Не мислех, че някога ще го кажа, но едва сега разбирам произведението на Елин Пелин "Градишка". Странно... учим се, докато сме живи.

Имената на децата

Много пъти съм се чудил с какви идеи, такива мъдри, толкова дълбокомислени, родители кръщават децата си (?!)

В България по традиция е прието новата рожба да носи имената на бабата и дядото по мъжка линия, а след това на същите тези хора по женска, Така, ако бащата на младия татко носи името Христо, то новороденият син също ще се казва така.  Разбира се, рискът да се повтарят две имена в един род е доста голям, но какво пък - и в това има някакъв чар. А и нали родът се разнообразява и от названията на родители на младата майка. :)

Моите деца са кръстени традиционно. Но познавам много млади семейства, които търсят различни комбинации. За да не обидят собствените си родители, взимат първите букви, първите или последните срички и общо взето си кръщават децата както те си решат. Обаче, не дай си боже питаш на кого е кръстено малкото започват едни обяснения - от седем кладенеца вода се налива и накрая губиш нишката. Най-абсурдното, което съм чувал е как цялото име Калина било сбор от буквите на имената на всичките роднини  - Дядо Камен, баба Ани, сестрата Лора, брата Иван и съответно другите баба и дядо... не ги запомних техните, ама май бяха Надка и Асен ли, Антон ли... такова. Гледай ти какво голямо уважение!

Третите родители най-добре си правят. Ако не искаш да кръщаваш детето си на никого, просто кажи, че сте избрали име, което ви харесва. няма нужда от нагласяния. Аз лично много си мислих, вместо на родителите ми дали да не кръстя детето си на някой български хан, например. Името Калоян много ми допада...

Но в никакъв случай не одобрявам родители, които смятат, че избирайки някакво униклано име, което идва от чужди думи или е симбиоза между някави европейски имена ще е много страхотно. Всъщност не е, защото децата са жестоки и когато някой от тях е различен му се подиграват. Игор е красиво руско име на принц, но децата в детската градина до знаят от анимация, в която въпросния герой Игор е доста дебилно същество. Хели е име, което съм срещал и чесно казано се получи много неловко, когато попитах за 100-тен път момичето как всъщност се казва. Имена като Майкъл, Стивън и Денис са ми непонятни. Все едно не сме в България. Я впегнете Стивън Петров Кочев, например. Абсурдно е! И последното шантаво име, което съм чувал е Боржуана. Него няма какво да го коментирам... Жената е на 40 години и още иска да й викат Жужа...

Айде, лека вечер от мене и... младите... умната!