Черна дъска или таблет?

В четвъртък бях сюрпризиран на родителска среща. В училището на детето ми училищната управа предложи младото поколение да учи вече, използвайки таблети. Не отичам, че съм ЗА прогреса. Идеята първоначално ми се видя много добра, тъй като така или иначе децата вече са на ТИ с компютрите и смартфоните и ако някой ги научи на хигиена на четено в интернет и култивира в тях любознателност - да си правят справки в мрежата за различна по естество полезна информация, би било от полза за всички.

От друга страна обаче, ако децата използват таблети, как ще се научат да си водят записки. Дали ще им трябват тетрадки? Дали това няма да доведе до отучване да пишат ръкописно. Аз съдя по себе си, че не съм писал нищо на ръка през последите няколко месеца. Ама, наистина нищо. Дори не съм оставял бележка на хладилника, че отивам някъде. И за какво? Нали имам смартфон да се обадя, ако ми трябва да съобщя нещо на някого.

Така че идеята с таблетите според мен е двуостър нож и може да се приеме и като нещо добро, положително, необходимо за развитието на съвременния ни свят и като средство, което ще ни направи още по-лениви в културно отношение.

На родителската среща избухна доста бурен дебат, в който надделяваше мнението ЗА. Но то бързо мина на противоположния полюс, когато класната ръководителка накрая каза, че ние, родителите, ще трябва да платим за таблетите на децата си. Това щяло да бъде дарение на випуска и ще се събират средства от цялото училище за тази дългосрочна инвестиция!

Тогава станах и теглих една реч за учителската хитрост и за това, че училищата вече са се превърнали в машини за пране на пари, вместо в институции за просветата... За това ще ви пиша друг път. Вчера просто станах и си тръгнах.