Телевизията и ежедневието

Имам един приятел, който няма телевизор в апартамента си. Казва, че не му пречи и че така даже му е много по-добре. В интерес на истината, склонен съм да му вярвам .

Аз обаче до такава степен съм свикнал с телевизията у нас, че нищо не може да ме накара да се откажа от нея. Дали е навик, дали вече не съм стигнал степен на пристрастеност, не мога да кажа.

Фактите говорят сами за себе си.

Ако трябва да съм честен обаче и на мен понякога ми се иска да се отърва от телевизора. Превключвам каналите един по един, сменям програми и се надявам да изникне нещо свястно за гледане. Заглеждам се или се ядосвам, че не си избирам нищо хубаво за гледане. Лошото е, че лесно се разсейвам от нещата, които трябва или имам да свърша. Е, разбира се, хубаво е да пуснеш нещо "да шуми", докато миеш чиниите или приготвяш  хапването за вечерта. В днешно време до такава степен сме свикнали с шумотевицата, какофонията и какво ли не, че понякога тишината ни изнервя. Може би заради това аз не съм готов да се разделя със своя телевизор. Бях свидетел как тези нововъведения се появяват в живота ни и как се развиват. Не мога да захвърля този екзистенциален опит току така. Или поне не искам...

Едно обаче признавам на моя приятел. Пести доста време, като не се заплесва по разни предавания, а да не споменавам и рекламите, които пускат през пет минути. Приятелят ми, обаче си има други разсейващи занимания като компютърните игри например.

И в крайна сметка, като се замисля, може би всеки от нас има нужда от нещо неангажиращо, което да ни разсейва и да внася „шум” в ежедневието ни. За мен това е телевизията, за вас – може да е нещо друго.