Годината си отиде със слаба реколта

Когато си на 34, като мен, ти се ще да се захванеш с много неща, за които досега не си имал време. Може би защото годините напредват проумяваш, че времето отлита невероятно бързо, особено когато сутрин отиваш в офиса и го напускаш чак вечер... по тъмно. Замисляш се, че животът си изтича между пръстите ти, а би могъл да направиш толкова много.

Ето, например аз винаги съм искал да се занимавам с лозарство. Имам къща в едно село, тук, наблизо, и често се занимава с асмата. Изрязвам, пръскам, заривах даже преди два дни. Тази година обаче не беше благодатна... Дъждовете донесоха болести по листата и с очите си видях как зърната просто се свиваха и съсухряха като стафиди. Малкото здрави гроздове не успях да опазя от косовете. (По този повод мисля догодина да си взема мрежа за защита на лозите.)

Говорейки със съседи и роднини споделихме, че като цяло липсата на мнопго слънчеви дни и постоянните валежи през лятото са причината за слабата продукция. Аз съм нов в лозарството, признавам. Исках вино да си направя сам за пръв път тази година, но не успях.

Но покрай малкото ми хоби в градината научих много за неволите на земеделците. Трябва да се грижат за напоителни системи, да водят постоянна борба с всички онези малки животинки, които се опитват да похапнат от отглежданото от тях с толкова любов. Да не говорим за средствата, които се отделят за пестициди, торове и инструменти за обработка.

Но има и нещо много хубаво в земеделието. Когато се отдадеш на дейност, която е близо до земята, когато си сред природата и полагаш грижи за растенията, когато видиш как този твой труд роди плодове, то тогава удовлетворението е толкова пълно, че не може да бъде описано с думи.

Но когато реколтата е лоша, както тази година, те обзема едно много мъчно чувство на жал и тъга. Не мислех, че някога ще го кажа, но едва сега разбирам произведението на Елин Пелин "Градишка". Странно... учим се, докато сме живи.