След развода: как децата се превръщат в заложници на конфликтите?

 

След развода децата често се оказват в центъра на конфликта между родителите и понякога се превръщат в средство за отмъщение, без да го осъзнават. Те стават невидими свидетели на гнева, болката и разочарованието, което възниква след раздялата, и в този процес често понасят емоционални травми, за които не са подготвени. Родителят, който остава близо до тях, може да види как децата започват да се чувстват виновни, объркани или изолирани, когато другият родител ограничава контактите или използва всяка възможност да ги манипулира. Често ограниченията в срещите или непоявяването на уговорени срещи с другия родител предизвикват у децата чувство, че са причина за ситуацията, че не са достатъчно добри или че някой ги наказва за нещо, което те не могат да контролират. Това объркване и несигурност се натрупват и влияят върху начина, по който детето възприема себе си и връзките с хората около него.

Друга често срещана ситуация е, когато родител започне да въвлича детето в конфликта с другия, като говори негативно за него или я употребява като свидетел на обвинения. Детето може да чуе фрази, които го карат да се чувства съпричастно към битката или да възприеме, че трябва да избира страна. Това създава чувство на вина и страх, нарушава нормалното му емоционално развитие и поставя основи за дългосрочни трудности в общуването и доверието. В такива моменти е изключително важно родителят да показва стабилност и увереност, да обяснява спокойно, че детето не е причина за проблемите между възрастните и че любовта към него остава непроменена, независимо от разногласията.

Децата имат нужда от сигурност и предвидимост, особено след развод. Когато обещанията се спазват, когато срещите се случват както е договорено и когато родителите съумяват да разговарят с тях без да ги въвличат в конфликт, те усещат подкрепа и стабилност. Родителите трябва да пазят границите си и да не използват детето като посредник, като същевременно му дават пространство да изразява емоциите си и да задава въпроси. Професионална подкрепа от психолог или семеен консултант често е необходима, за да се създаде среда, в която децата могат да се адаптират към новата реалност без излишен стрес и вина. Навременната реакция и вниманието към емоционалното състояние на детето са ключови, за да не се превърне раздялата на родителите в травма, която оставя дълготраен отпечатък. 

Имам приятели, които са двойка и двамата са израснали като деца на разведени родители, преживели много драми и конфликти по време на разводите. Когато се събраха, дълго време твърдяха, че не искат свои деца, като обясняваха това с желанието първо да изградят кариера и стабилност. С времето те постигнаха професионален успех и финансово благополучие, но решението им да нямат деца остана непроменено. Интересното е, че те едва ли осъзнават напълно как преживяното в детството влияе на решението им – подсъзнателно страхът и травмата от собствените им детски преживявания ги спират да искат да създадат деца, които биха могли да преминат през подобни трудности. 

Те не говорят за това като за травма, но ясно се вижда, че опитът им от развода на родителите оставя трайни следи и формира отношение към родителството, което се проявява чрез избора да не рискуват детски страдания. Затова е толкова важно с подкрепа и разбиране децата да могат да преодолеят трудностите, да се чувстват обичани и защитени и да развият здравословни отношения както с двамата родители, така и с околните.

Млади надежди

Българина е свикнал винаги да се оплаква. Оплаква се от ниските заплати, от ниското ниво на образование, че е прекалено топло, че е прекалено студено. В началото на месеца имаше поройни валежи, които наводниха много от градовете и тогава също бяхме недоволни. Не че не сме прави, има какво още да се желае от стандартите ни на живот. Някои хора забогатяват на гърба на обикновения гражданин и няма как българина да е доволен.

Естествено, че всички искаме да получаваме по-високи заплати, да можем да си позволяваме почивки в чужбина, а защо не и в собствената ни държава? Нека бъдем честни, понякога тук ни излиза доста по-солено. Но целия този негативизъм ни пречи да видим и положителната страна на живота. Скоро бях писал за един достоен българин, който създаде робот, благодарение на който съпругата му да може да се движи. Според мен няма човек, който да не се е трогнал от жеста, който е направил този мъж към любимата си. Оказва се, че този българин и още няколко негови приятели създават превозни средства и за други хора в неравностойно положение. Помагат и на други българи да се чувстват пълноценни и то без да искат нещо в замяна. Сега искам да споделя вълнението си за още едни велики българи. Въпреки, че мрънкаме заради ниската образователна система, все пак има деца, които са достойни за възхищение и адмирации. Ученици от Бургас създадоха електромобил, който може да измине 160 км с едно зареждане. Този футуристичен автомобил "Batkomobil", преминава успешно и предварителният кръг от "Shell Eco-marathon Challenger Event"във Франция. Всички участници в това събитие са студенти, само нашият отбор е съставен от ученици в 11 клас. Не знам за вас, но аз съм един изключително горд българин. Толкова се радвам, че в нашата малка, но борбена нация има достойни млади хора, това ме кара да се чувствам наистина щастлив. Искам моите деца един ден да имат такъв пример за подражание. Да вярват, че чрез науката и знанието могат да имат светло бъдеще, да са достойни българи и с гордост да го заявяват.

Затова аз няма да съм от хората, който се оплакват, а ще се старая да обръщам внимание само на положителните срани на живота. Защото ние сме народ, който успява да се съвземе дори след робство, който успява да отгледа млади, умни и креативни хора, народ, който когато му писне се обединява и мачка лошото. Благодарение на тези хора мога да се нарека горд българин.

Имената на децата

Много пъти съм се чудил с какви идеи, такива мъдри, толкова дълбокомислени, родители кръщават децата си (?!)

В България по традиция е прието новата рожба да носи имената на бабата и дядото по мъжка линия, а след това на същите тези хора по женска, Така, ако бащата на младия татко носи името Христо, то новороденият син също ще се казва така.  Разбира се, рискът да се повтарят две имена в един род е доста голям, но какво пък - и в това има някакъв чар. А и нали родът се разнообразява и от названията на родители на младата майка. :)

Моите деца са кръстени традиционно. Но познавам много млади семейства, които търсят различни комбинации. За да не обидят собствените си родители, взимат първите букви, първите или последните срички и общо взето си кръщават децата както те си решат. Обаче, не дай си боже питаш на кого е кръстено малкото започват едни обяснения - от седем кладенеца вода се налива и накрая губиш нишката. Най-абсурдното, което съм чувал е как цялото име Калина било сбор от буквите на имената на всичките роднини  - Дядо Камен, баба Ани, сестрата Лора, брата Иван и съответно другите баба и дядо... не ги запомних техните, ама май бяха Надка и Асен ли, Антон ли... такова. Гледай ти какво голямо уважение!

Третите родители най-добре си правят. Ако не искаш да кръщаваш детето си на никого, просто кажи, че сте избрали име, което ви харесва. няма нужда от нагласяния. Аз лично много си мислих, вместо на родителите ми дали да не кръстя детето си на някой български хан, например. Името Калоян много ми допада...

Но в никакъв случай не одобрявам родители, които смятат, че избирайки някакво униклано име, което идва от чужди думи или е симбиоза между някави европейски имена ще е много страхотно. Всъщност не е, защото децата са жестоки и когато някой от тях е различен му се подиграват. Игор е красиво руско име на принц, но децата в детската градина до знаят от анимация, в която въпросния герой Игор е доста дебилно същество. Хели е име, което съм срещал и чесно казано се получи много неловко, когато попитах за 100-тен път момичето как всъщност се казва. Имена като Майкъл, Стивън и Денис са ми непонятни. Все едно не сме в България. Я впегнете Стивън Петров Кочев, например. Абсурдно е! И последното шантаво име, което съм чувал е Боржуана. Него няма какво да го коментирам... Жената е на 40 години и още иска да й викат Жужа...

Айде, лека вечер от мене и... младите... умната!