Лепеница – екстремна пещерна красота

Не съм сред най-големите фенове на социалните мрежи, но има една функция във Facebook, която ми е особено любима. Тя дава възможност да преживеем отново някои моменти, като ни показва чрез виртуални спомени какво сме правили и къде сме били в дадения ден. Ето така се върнах и към едно мое преживяване – посещението на пещерата Лепеница. Чували ли сте за нея? 

Ако не сте запознати с този природен феномен, тук ще ви разкажа повече за него. Пещерата се намира в Западни Родопи, в района на Ракитово и на Велинград. Тя има три етажа, но за посетители са достъпни само два тях от. Или поне така беше до преди 2 години, по време на моето посещение. Пътят от главното шосе до пещерата е сравнително лек, около 2-километров. Ако сте с лек автомобил, съветвам ви да спрете на някое от уширенията. Пътят е приятен за разходка, но с кола ще се поизмъчите. 

Не смятам да обръщам текста на информационно табло, затова спирам до тук. Искам да споделя с вас емоциите и чувствата, които изпитах от преживяването. 

Лепеница със сигурност се отличава от всички други пещери, които съм посетил. Интересното при нея е, че не е облагородена, няма осветление, няма помощни перила и влизането става само със специална екипировка – ботуши, каска и челник. Всъщност това също се приема като атракция от страна на посетителите. В коя друга пещера ви посрещат така на входа и ви карат да се върнете много назад във времето, за да видите какво е да си истински пещерняк?

Вътре ви очаква красиво, мистично и екстремно преживяване. Ще ходите, ще се изкачвате с помощта на въже или ще пълзите като патета, за да достигнете до следващото ниво. Емоцията е незабравима, красотата на пещерата също. Гарантирам ви, че няма да съжалявате и ще бъдете като преродени след посещението си. 

Правилото за успешно семейно бюджетиране и ЕОС Матрикс

 

Планирането на семейния бюджет в първите месеци на годината е сериозно предизвикателство, но и сред най-важните задачи, които не търпят отлагане. От личен опит научих, че темата с финансите не е за подценяване и подходиш ли нехайно, много скоро ще се окажеш с пресрочени кредиторски задължения и с никакви спестявания. 

Именно това положение ме срещна и със специалистите от ЕОС Матрикс – колекторска агенция с дългогодишен опит в България. Тя е част от EOS Group и прилага едни от най-добрите международни практики за изкупуване и събиране на вземания. Оказа се, че да получиш обаждане от тях не е най-лошото нещо на света. Напротив, служителят, с когото разговарях, подходи към мен с внимание и уважение, като се опита да установи  причината за забавянето на плащането. На база моя отговор, той предложи различни варианти за изплащане, съобразени с индивидуалните ми възможности. Също така ми помогна и с много ценни съвети за правилно бюджетиране. 

Един от тях е обвързан с правилото 50/30/20, което споделям с вас и което смятам, че ще бъде от полза в много домакинства. То представлява начин да разпределим бюджета си според три категории: нужди, желания и финансови цели (спестявания). 

Пояснявам, че до 50% от доходите ни трябва да спадат към нашите потребности. Това включва наем или ипотека, сметки за ток и вода, лекарства, храна, транспорт. Следващите 30% от доходите ни са в графа желания, която съдържа месечни разноски, но не за основни нужди. Тук се включват почивки и пътувания, хобита, различни цифрови услуги и абонаменти. Оставащите 20% трябва да отнесем към финансовите си цели. Тази категория обхваща две основни области. Първата е спестявания за пенсионни вноски, за жилище, за курсове за повишаване на квалификацията и други, а втората - за заделяне на финанси за непредвидени разходи. 

Планирайки бюджета си около тези цифри, трябва да мислим за категориите като за празни съдове, които може да напълним с месечни разходи. Проследявайки харчовете си всеки месец, ние правим промени, когато е необходимо, за да се придържаме към праговете на разходите си занапред.

Повечето хора спестяват твърде малко и несъзнателно харчат твърде много. Основното правило 50/30/20 е начин да осъзнаем финансовите си навици и да ограничим преразхода и недостатъчното спестяване. Като харчим по-малко за нещата, които не са толкова важни за нас, може да спестим повече за нещата, от които наистина имаме нужда.

Живот по план (част 2)

 

Здравейте, приятели! За много години! Как прекарахте празниците? Намислихте ли си новогодишните обещания или отдавна вече имате план, който се стремите да изпълните? А трябва ли животът да се случва по точно определен план?

Не се отчайвайте и не се поддавайте на паника, ако нещата не се случват така, както искате или във времето, което сте си представяли. Може би сте минали възрастта, която според другите е била време да създадете семейство или да завършите образованието си. Но какво от това. Смятам, че животът наистина е една шарена бъркотия и плановете са излишни. Защото Съдбата си знае работата и колкото и клиширано да звучи – всяко нещо си има точно място и време. Освободете се от страха и премахнете товара, наречен чуждо мнение. 

В случай че изпаднете в паника, първо намерете разковничето за нея. Защо не се отпуснете и да отговорите, ама честно, сами за себе си:  Какво ми трябва, за да съм щастлив/а? Искате ли да имате деца и готови ли сте да бъдете родители или вашите близки ви внушават, че моментът е дошъл?

Какво трябва да се случи, за да бъде изпълнен планът на живота ви? Дали той всъщност още е актуален и приложим? Сама по себе си романтичната ви връзка достатъчна ли е или задължително трябва да бъде цялостна програма със собствена къща, деца и куче?

След като си отговорите на тези въпроси, ще погледнете по-ясно на нещата и ще знаете кой път да поемете. Може би това е този, който сте следвали цял живот, но може да е и друг, което означава смелост и промяна. Не пропускайте да слушате сърцето си. Никой живот не трябва да върви по план, ако ви прави нещастни и вече не ви устройва.

Живот по план (част 1)

 

Всички имаме някакъв план за това как трябва да протече живота ни. Да завършим образованието си, когато трябва, да започнем желаната работа по специалността ни, да открием мъжа на мечтите си и да създадем семейство. До 30 например? 

Може би не всички, но все пак много хора носят този класически образ на успешен живот като пожелание за бъдещето. Но какво, ако всичко се окаже различно от очакваното? Как бихте се справили с разбитите очаквания и паниката от случващото се или не случващото се?

Каква е причината за паниката в последния момент? Главно тя се свързва с възрастта или с други думи - отразяването на това, което сме постигнали или не в определен етап от живота. При жените това отражение обикновено върви ръка за ръка с 30-тата годишнина, когато биологичният часовник започва да тиктака и мислим повече за възможността да имаме бебе, отколкото за това къде е най-доброто място за парти. При мъжете започва около 40-годишна възраст. Ако дотогава не са създали семейство, паниката започва лека-полека да настъпва. 

Между другото, не само необвързаните са загрижени за това кога ще станат родители. Биологичният часовник се обажда и при тези, които са във връзка, особено когато партньорът има различни идеи за планиране на семейство. Какво ще стане, ако другият не иска деца? Често такива двойки се разделят и след кратко време започват нова връзка, отново от паника, че иначе никога няма да създадат истинско семейство. В такъв случай, не е изключено да осъзнаете на 50, че не сте намерили голямата си любов.

Иконата като феномен на вярата

 

Всички имаме в дома си икони. Те се приемат като връзка на настоящия живот с бъдещите векове. Това сподели с мен един иконописец, с който имах възможността да се запозная наскоро. Казва се Лука, също като апостола и ученик на Христос. Той е потомствен иконописец, наследил занаята и любовта към него от своя баща. Според Лука, душевната красота на иконата е синоним и на външната красота. За да се занимаваш с нещо подобно обаче, трябва да почиташ и обичаш християнската култура. 

След тази среща се замислих дали познаваме и оценяваме всъщност това изкуство или често то остава в сянка – неоценено или подценено. Да се занимаваш с иконопис е изкуство, но е малко по-специфично. Трябва да носиш вярата в душата си и да я вградиш в светите образи, които създаваш, за да достигне и до останалите хора. 

Защото иконите, независимо дали в църковните храмове или в домовете ни, са феномен и синоним на вярата. А съгласете се, че ние българите сме вярващи хора. Именно вярата ни е спасявала и крепила толкова години. Дори сега, когато почувства нужда, всеки тайничко се обръща към иконата и споделя най-съкровените си желания и надежди. След такава своебразна изповед чувстваш надежда и знаеш, че някъде някой чува молитвата ти и ще се погрижи за теб. 

Спортът като навик (Част 2)

 

Здравейте! В предната статия започнах темата за мотивацията и как да я използваме, за да превърнем спортуването в наш навик. Споделих за моя опит с 10-минутните всекидневни упражнения, а сега продължавам с останалите методи, които използвам.

Образно казано, всеки навик има спусък. Това значи, че трябва да се случи нещо, за да започнем автоматично да действаме. Ако вярвате, че тренировките ви ще са най-ефективни веднага щом се приберете вечерта, тогава това е спусъкът.

Аз се бях настроил за ранната сутрин. Веднага щом станех от леглото, започвах упражненията си. Без оправдания. След няколко седмици това стана нещо съвсем естествено и част от рутината ми. Не исках да отлагам тренировките за вечеерта, защото знаех, че мога да си намеря оправдание и това да ми попречи.

Тъй като правя упражненията си вкъщи, не беше нужно да посещавам фитнес или да ползвам специално оборудване. В началото използвах ластици за фитнес. Те са толкова удобни и компактни, че можех да ги нося със себе си дори когато пътувах.

Друг подход беше, че се научих да адаптирам упражненията си спрямо времето си. Случвало се е да не успея винаги да изпълня програмата си, поради някакъв вид заетост и да скъся времето, но на следващия ден си наваксвах. 

Има и една тънка граница, когато правим едно и също нещо, тренировките стават еднообразни, а омръзват. За себе си мога да кажа, че не ми е проблем, защото правейки едно и също нещо, знам какво да очаквам, а и задобрявам все повече. Но си направих експеримет, при който се оказа, че като пробвам нови неща от време на време, след това съм по-мотивиран. 

За мотивацията действа и груповият спорт от любители и професионалисти. Пък и знаете, че заедно, нещата се случват по-лесно. Нямам толкова добри спомени от времето си във фитнеса. Повечето от хората там седяха около уредите също толкова летаргично, колкото и аз. Но може би с приятелите е различно. Тренирайте заедно с партньора си. Тренирайте у дома, тренирайте и като част от организиран курс. Забавно е, мотивиращо е и най-вече ефективно.