Турция – най-посещавана от българите

 

Били ли сте в Турция? Наскоро попаднах на интересна статистика, според която през април 2025-а българските туристи се нареждат сред водещите чуждестранни посетители в Турция, заемайки четвъртото място по брой пристигнали. Според данни на турското Министерство на културата и туризма, страната е посрещнала над 3,9 милиона чуждестранни туристи през този месец, което представлява увеличение от 8% спрямо април 2024 година.

В периода януари-април 2025‘ Турция е привлякла общо 10,59 милиона чуждестранни посетители. Сред тях Германия води с 1,14 милиона туристи, следвана от Русия с 977 хиляди и Иран с 946 хиляди. България и Обединеното кралство допълват първите пет страни по брой посетители.

Според мен, привлекателността на Турция за българските туристи се дължи на няколко фактора:

Близост и лесен достъп: Географската близост позволява бързо и удобно пътуване, включително с автомобил.

Достъпни цени: Турция предлага конкурентни цени за настаняване и услуги, което я прави предпочитана дестинация за българите.

Културни и исторически забележителности: Богатото културно наследство и разнообразието от исторически обекти привличат туристи с различни интереси.

Очаква се тази тенденция да се запази и през летните месеци, като Турция продължава да бъде една от най-предпочитаните дестинации за българските туристи през 2025 година.

А вие планирате ли посещение на съседката ни?

Лепеница – екстремна пещерна красота

Не съм сред най-големите фенове на социалните мрежи, но има една функция във Facebook, която ми е особено любима. Тя дава възможност да преживеем отново някои моменти, като ни показва чрез виртуални спомени какво сме правили и къде сме били в дадения ден. Ето така се върнах и към едно мое преживяване – посещението на пещерата Лепеница. Чували ли сте за нея? 

Ако не сте запознати с този природен феномен, тук ще ви разкажа повече за него. Пещерата се намира в Западни Родопи, в района на Ракитово и на Велинград. Тя има три етажа, но за посетители са достъпни само два тях от. Или поне така беше до преди 2 години, по време на моето посещение. Пътят от главното шосе до пещерата е сравнително лек, около 2-километров. Ако сте с лек автомобил, съветвам ви да спрете на някое от уширенията. Пътят е приятен за разходка, но с кола ще се поизмъчите. 

Не смятам да обръщам текста на информационно табло, затова спирам до тук. Искам да споделя с вас емоциите и чувствата, които изпитах от преживяването. 

Лепеница със сигурност се отличава от всички други пещери, които съм посетил. Интересното при нея е, че не е облагородена, няма осветление, няма помощни перила и влизането става само със специална екипировка – ботуши, каска и челник. Всъщност това също се приема като атракция от страна на посетителите. В коя друга пещера ви посрещат така на входа и ви карат да се върнете много назад във времето, за да видите какво е да си истински пещерняк?

Вътре ви очаква красиво, мистично и екстремно преживяване. Ще ходите, ще се изкачвате с помощта на въже или ще пълзите като патета, за да достигнете до следващото ниво. Емоцията е незабравима, красотата на пещерата също. Гарантирам ви, че няма да съжалявате и ще бъдете като преродени след посещението си. 

Природата срещу Мексико Сити

Тъй като се интересувам и от туризъм, реших да впиша няколко реда за една любима моя дестинация, която, надявам се, някой ден ще имам възможността да посетя. А именно Мексико сити. Вдъхнових се от научнопопулярно предаване и реших да споделя. Та...

Теночтитлан и Тлателолко – двата стари града Мексико, но в умален вариант, разположени на изкуствено създадени полуострови в солено езеро Текскако, са основоположниците на най-голямата столица в Латинска Америка. Както разбрах, Теночтитлан е старият център на прочутата ацтекска империя от 1325 г. до 1521 г. Столицата се издига на няколко острова, в близост до по-старото селище Тлателоко. Двата града се сливат и след  100 години живеещото в тях  населението е около 100 000 души, 200 години по-късно е 250 000. Днес Мексико Сити е 9-милионен мегаполис, разположен  на площ от  1485 кв. км.

Ако се чудите какво е станало с водата от езерото – тя започнала да се източва още през 17 век. Резултатът е почва - нестабилна основа за строителство – мека и постепенно пропадаща, за беда на местните жители, поради непрестанното извличане на подземните води.  Обяснимо защо Мексико Сити събира най-добрите архитекти  в света в борба срещу естествения ход на природата да си възвърне своето. Повечето административни учреждения и големи жилищни квартали се състоят от постройки със сложно изградена подпочвена конструкция.

Градът е стратегически разположен, естествено природно защитен, но и естествено застрашен.  От всички страни Мексиканската долина е обградена от планини и вулкани. Най-големи са Истаксиуатъл и Попокатепетъл.  Първият на стария индиански език нахуатъл означава „Бала дама‟, заради облечените в преспи  върхове. Той е неактивен, за разлика от по-големия си брат Попокатепетъл, или Пушещата планина, който през 2000 година регистрира едно от най-мощните изригвания за последните няколко хиляди години. Вследствие са евакуирани няколко хиляди души. И двата са част от дългия 900 километра Трансмексикански вулканичен пояс.  

Заобикалящи Мексиканската долина планини също представляват опасност за града, тъй като  стичащата се от склоновете им вода заплашва от наводнения.  Взети са мерки още през  17 век със строежа на система от канали и тунели за оттичане на водата. Въпреки това борбата с природата продължава. За капак към общата картинка на няколко километра от мегаполиса се срещат Карибската и Северноамериканската тектонски плочи, които повишават риска от земетресения в региона.

След всичко изброено дотук,  някои могат да се учудят как градът е оцелял на фона на  природните капризи. Мексико обаче е не само една от най-посещаваните туристически дестинации, но и център на холивудски кинопродукции. 

Днес в Мексико Сити са запазени едно от най-старите ацтекски паметници на културата, символът на града е известната статуя „Ангел на независимостта‟, а на няколко метра от нея е издигнат първият небостъргач с амортисьори - желанието на хората да запазят дома си надхвърля границите на човешката креативност.

Животът във Велинград

Както ви споделих предният път, живея в красивия Велинград, а работата ми е в сферата на туризма. Родом съм от тук и след като завърших висшето си образование, реших отново да се върна. Обичам това място и очарованието му и много ми харесва това, че съм сред природата.

Западните Родопи са наистина красиви през всеки сезон от годината и винаги имам възможност да се разходя някъде, далече от цивилизацията и сред красотата на планината. Градът също се развива със страхотни темпове и е хубаво, че хора има постоянно от всички краища на България, а и света. Основният поминък на хората тук е туризмът и с радост отчитам, че съгражданите ми отбелязват огромен напредък в това да предлагат все по-качествени услуги на посетителите на града и да ги правят доволни. Много е важно наистина да искаш да угодиш на клиента, да се стараеш да му осигуриш най-доброто, а не просто да се опитваш да му вземеш парите, както за съжаление се случва по много от морските ни курорти. Това е една култура в бизнеса, която най-накрая започва да се установява и у нас.

Иначе, Велинград може да се похвали с очарователна природа, известните минерални извори и всевъзможни спа процедури, в хотели, които варират от една до пет звезди и са удачни за всеки джоб. Ще се радвам да чуя какво мислите и вие за моя роден град, дали сте го посещавали и с какво впечатление сте останали от него. Приятен ден!