Показват се публикациите с етикет фитнес. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет фитнес. Показване на всички публикации

понеделник, 7 март 2022 г.

Какво не трябва да липсва в домашния фитнес?

 


Фитнес кътче у дома е наистина добро и перспективно решение за много спортуващи хора. Но преди да го проектираме, знаем ли какво трябва да има и как трябва да изглежда?

На първо място ни е нужно подходящо помещение. За да могат различни спортни съоръжения да намерят своето място в стаята безпроблемно, таваните, стените и подът трябва да подходящи. Например предимство е, ако таванът е висок, а подовата настилка достатъчно издръжлива на натоварвания. Препоръчително е и основите на стените да са подсилени. Тези изисквания трябва да бъдат изпълнени по-специално, ако се предвижда да бъдат закачени боксови круши в помещението или лостове за набирания. Освен това е хубаво да има климатична система, или поне достатъчно прозорци, за да се избегне застояването на въздуха.

След като изберем подходящото място, идва ред на оборудването му. В началото е достатъчно да започнем с най-използваните от нас уреди и постепенно да надграждаме според нуждите ни. Ако искаме да запазим и финансите си, покупка на втора ръка уреди също е добра инвестиция.
В допълнение към спортното оборудване не трябва да липсват и рафтове, в които могат да се приберат постелки, малки гири и други неща. За повечето любители спортисти също е важно шкафовете за хавлии да са им под ръка. Малките хладилниците също са идеални за съхранение на напитки и е добре да има един в домашния фитнес кът.

Огледалата, закрепени по стените, също са добра идея, за да могат любителите спортисти да проверяват стойката си по време на упражненията и правилното им изпълнение. Телевизор или стерео система осигурява забавление по време на тренировка.


четвъртък, 15 октомври 2020 г.

Спортът като навик (Част 2)

 


Здравейте! В предната статия започнах темата за мотивацията и как да я използваме, за да превърнем спортуването в наш навик. Споделих за моя опит с 10-минутните всекидневни упражнения, а сега продължавам с останалите методи, които използвам.

Образно казано, всеки навик има спусък. Това значи, че трябва да се случи нещо, за да започнем автоматично да действаме. Ако вярвате, че тренировките ви ще са най-ефективни веднага щом се приберете вечерта, тогава това е спусъкът.

Аз се бях настроил за ранната сутрин. Веднага щом станех от леглото, започвах упражненията си. Без оправдания. След няколко седмици това стана нещо съвсем естествено и част от рутината ми. Не исках да отлагам тренировките за вечеерта, защото знаех, че мога да си намеря оправдание и това да ми попречи.

Тъй като правя упражненията си вкъщи, не беше нужно да посещавам фитнес или да ползвам специално оборудване. В началото използвах ластици за фитнес. Те са толкова удобни и компактни, че можех да ги нося със себе си дори когато пътувах.

Друг подход беше, че се научих да адаптирам упражненията си спрямо времето си. Случвало се е да не успея винаги да изпълня програмата си, поради някакъв вид заетост и да скъся времето, но на следващия ден си наваксвах. 

Има и една тънка граница, когато правим едно и също нещо, тренировките стават еднообразни, а омръзват. За себе си мога да кажа, че не ми е проблем, защото правейки едно и също нещо, знам какво да очаквам, а и задобрявам все повече. Но си направих експеримет, при който се оказа, че като пробвам нови неща от време на време, след това съм по-мотивиран. 

За мотивацията действа и груповият спорт от любители и професионалисти. Пък и знаете, че заедно, нещата се случват по-лесно. Нямам толкова добри спомени от времето си във фитнеса. Повечето от хората там седяха около уредите също толкова летаргично, колкото и аз. Но може би с приятелите е различно. Тренирайте заедно с партньора си. Тренирайте у дома, тренирайте и като част от организиран курс. Забавно е, мотивиращо е и най-вече ефективно.

събота, 26 септември 2020 г.

Мотивация за спорт (Част 1)

 


Лятото е към своя край, но това не означава, че трябва да излизаме от форма. Разбира се, както в много други аспекти от живота ни, при спорта мотивацията играе ключова роля. За много хора това все още е най-трудната част. Ако сте от тях, то тази статия е за вас, за да ви мотивира, надъха и покаже, че всичко е възможно с правилния подход. 

През последните години мотивацията да спортувам не е никакъв проблем за мен, но не винаги е било така. Днес тичам не само за здраве, но и за удоволствие. Това не ми коства много усилия, но при тренировките в зала с тежести нещата стояха малко по-различно.

Тренировките с тежести и до днес ми напомнят за загубените часове във фитнес залите, където сякаш не използвах времето си напълно ефективно. По мои наблюдения много хора изпитваха същото чувство. Ходенето на фитнес не беше нищо повече от оправдание: „Ето, аз ходя на фитнес и така спортувам“. Може би не всички ще се съгласите с мен, но това е моето мнение и усещане, затова не ме съдете. 

Воден от това чувство, миналото лято подходих съвсем различно. Вместо отново да отида в залата и да вдигам тежести, се замислих това ли искам и чувствам ли се добре. Отговорът беше ясен и се мотивирах да променя нещата. Планът ми не беше много ясен от самото начало, но след дълги разговори с мои познати, които са активно спортуващи, изградих свой метод на тренировки, който споделям и тук. 

Всеки ден по десет минути

Първото ми решение беше да правя тренировки с тежести всеки ден. Не веднъж седмично, не на всеки два дни, не когато ми се иска, а всеки ден. Знаех, че не е много ефективно, защото мускулите се нуждаят от почивка, но не ми беше интересно да намеря най-ефективното решение веднага. Ставаше въпрос за създаване на навик от нулата. Исках да започна и да се придържам към него.

Всекидневното спортуване отнема време и усилия, няма да ви лъжа.  Следователно препятствието трябва да бъде възможно най-ниско. Правих упражненията си само за десет минути. Това е постижимо за всеки, а и не отнема много от свободното време. Ако все пак ви се вижда много, започнете с пет минути. Няма проблем.

Без значение колко дълго тренирате, това време се брои. Беше ли лесно да се тренира по десет минути всеки ден? Разбира се, че не. Дразнеше ме. Мина поне месец, преди това действие да се превърне в навик. Но все пак използвах и няколко трика.