Живот по план (част 2)

 

Здравейте, приятели! За много години! Как прекарахте празниците? Намислихте ли си новогодишните обещания или отдавна вече имате план, който се стремите да изпълните? А трябва ли животът да се случва по точно определен план?

Не се отчайвайте и не се поддавайте на паника, ако нещата не се случват така, както искате или във времето, което сте си представяли. Може би сте минали възрастта, която според другите е била време да създадете семейство или да завършите образованието си. Но какво от това. Смятам, че животът наистина е една шарена бъркотия и плановете са излишни. Защото Съдбата си знае работата и колкото и клиширано да звучи – всяко нещо си има точно място и време. Освободете се от страха и премахнете товара, наречен чуждо мнение. 

В случай че изпаднете в паника, първо намерете разковничето за нея. Защо не се отпуснете и да отговорите, ама честно, сами за себе си:  Какво ми трябва, за да съм щастлив/а? Искате ли да имате деца и готови ли сте да бъдете родители или вашите близки ви внушават, че моментът е дошъл?

Какво трябва да се случи, за да бъде изпълнен планът на живота ви? Дали той всъщност още е актуален и приложим? Сама по себе си романтичната ви връзка достатъчна ли е или задължително трябва да бъде цялостна програма със собствена къща, деца и куче?

След като си отговорите на тези въпроси, ще погледнете по-ясно на нещата и ще знаете кой път да поемете. Може би това е този, който сте следвали цял живот, но може да е и друг, което означава смелост и промяна. Не пропускайте да слушате сърцето си. Никой живот не трябва да върви по план, ако ви прави нещастни и вече не ви устройва.

Кога е настъпил моментът да се съсредоточим върху работата

Професионалното развитие е важен момент за всеки един човек. Иска ни се да сме шефчета, да сме на върха, заплатата ни да расте постоянно и същевременно да не влагаме повече усилия от обикновено в ежедневните си задачи. Но в истинския живот малко са нещата, които се получават точно така, както ни се иска.

Когато аз бях по-млад и все още ученик си мислех кога е най-удачно да положа здравите основи на професионалното си развитие. Не бързах да се потапям в света на зрелите и работещи хора, защото знаех, че започна ли веднъж, няма връщане назад. Същевременно обаче не исках и да губя прекалено много време. Още докато следвах висшето си образование, си бях наумил да изкарам стаж в интересна за мен област и малко по малко да си търся местенце в пазара на труда. Но не можех да отделям целодневно усилия, защото не желаех да пропускам от лекциите си...

Сега, като поглеждам назад в миналото, успявам да "свържа точките", както се изразява Стив Джобс в онази известна реч, която изнася пред завършващите студенти в Станфордския университет. Осъзнавам, че паралелното ми учене и работене са ми помогнали да се приспособя по-лесно към живота и безболезнено да стъпя в света на възрастните. Не ми се наложи изведнъж да сменя начина си на живот и да се потопя в света на целодневно работещите хора. Напротив. При мен всичко стана плавно и постепенно. Когато се изучих, вече имах натрупан трудов стаж, практически опит и полезни умения. Бях изцяло подготвен да се отдам на целодневната трудова ангажираност и в мига, в който започнах, не се сблъсках с умората, с която се сблъскаха много мои познати тогава.

Така че, ако трябва да направя равносметка, кога е най-подходящият момент да се съсредоточим върху работата, то той е, докато сте още млади. Действайте постепенно и премерено. Не се впускайте изведнъж, а се подгответе за промените, защото целодневната трудова ангажираност наистина е промяна, с която физически организмът привиква трудно.

За да израствате професионално, учете сходни на вашата професии

Назовете ми един човек, който не желае да получава по-висока заплата и да бъде по-добре финансово осигурен. Аз не мога... хората, които познавам, с удоволствие биха посрещнали възможността да печелят повече отколкото в момента.

За съжаление обаче само с желание нищо не се получава. Нужно е да се полагат усилия периодично, за да израстваме първо личностно и след това професионално. Какво имам предвид ли? Всеки от нас има област, в която се развива, нали така? Може да е същата, върху която сме наблягали в училище или в университета, а може и да е коренно различна. Аз например въобще не обичах да пиша, докато бях ученик, главно защото ни караха да правим литературни анализи на разни стихотворения... но в момента вписвам блога си редовно (или поне се опитвам).

Идеята ми е, че е важно да си изберем област, в която да се развиваме професионално. Ако вие вече сте я избрали, толкова по-добре. Ако не сте, замислете се по въпроса и спрете ли се върху нещо специално, не се отклонявайте от избора си. Когато се усвършенствате в тази професионална област, започнете да разширявате хоризонта си. Ако сте избрали сектора на търговията и сте научили достатъчно за успешното й организиране и осъществяване, в последствие се насочете към изучаване на професионалната бизнес комуникация и може би няма да са ви излишни познания в областта на психологията. Ако сте се ориентирали към сферата на рекламата и маркетинга, едва ли и на вас ще ви навреди да научите малко повече за социалната психология и още повече за графичния и уеб дизайн.

Да предположим и друг сценарии. Може би още по време на следването си сте започнали работа на рецепция във фитнес зала. Постепенно сте се запалили на тази тема и сте започнали да тренирате. Хрумвало ли ви е, че с още малко познания в областта можете да станете фитнес инструктор? Научете още нещо за храненето, видовете упражнения за различни типове хора и професионалната ви кариера може да поеме по съвсем друг път.

Примерите, разбира се, за много, но тук е важен принципът. Непрестанно е нужно да разширяваме хоризонта си, за да се себеусъвършенстваме. Правейки го, ставаме по-добри професионалисти, което рано или късно ще рефлектира в положителна, а вероятно и във финансова насока.

Университетът – институт за просвета или революция

Следвал съм 5 години  в Софийския университет и макар отдавана,  достатъчно дълго бях част от  студентския живот. Когато си там  забелязваш целите, моделите на поведение и терзанията на колегите си, ставаш част от тях, подкрепяш ги, хейтваш ги или ги даряваш с безразличието си.  Това не е хомогенна група, а общност на контрасти, в която едни имат желание да учат, други да се забавляват, а трети да угодят на активистката си природа.

Нашумялата напоследък тема с окупацията на СУ от „Ранобудните студенти‟ ме върна обратно към студентските години и ме накара да се замисля за няколко неща. Първото: Защо? – Омразата към продължителното статукво нормално води до желание за промяна, борба с олигархията и смяна  на системата с друга. Тогава разбираемо е търсенето на нови шансове за развитие и своеобразна трибуна  за гласност. Второ:  Университетът ли е мястото за подобни изяви? Доколко окупацията на учебно заведение е ефективен метод за разрешаване на въпросите на цяло едно общество. Основният проблем на демокрацията е, че преотстъпва право на волеизлиянието, на действието, но докъде се простират тези права и може ли да конфронтират с правото на образование и развитие.

Мнозина смятат, че са само актьори в прилежно подготвена пиеса, на която друг дърпа конците зад колисите на пъстрата сцена на живота ни. Всеки декор е част от някакъв грандиозен политически, икономически или социален замисъл, поднесен красиво и увлекателно на насъбралата се публика. Ето до това води либерализма!

Но всяко действие има равно по сила противодействие, гласи закон на Нютон. Затова и проф. Илчев заплаши младите с Прокуратурата. Има ли правото? Има го! Редно ли е? Тук всеки е свободен да изкаже личното си мнение.  Моето че, че университетът е място за образование, нужно  всекиму, за да постигне индивидуалната си реализация в живота. А революцията – тя идва, когато народът е съзрял за това, и има много пътища за действие, не задължително окупация на институцията, която малко или много се грижи за бъдещето ти.