Защо успехът не стига до вас?

Ако нямате представа какво значи успехът за вас, как тогава ще го постигнете? Първо трябва сериозно да помислите докъде искате да стигнете, т.е. поставете си ясна и конкретна цел, която да следвате. Иначе няма как да стигнете до успеха без да знаете какво представлява той за вас. Точно така – за вас, а не за останалите.

Запитайте се дали не следвате нечия друга дефиниция за успех. Може би затова не се считате за достатъчно успешни и не сте удовлетворени от това, което сте постигнали. Този успех е нечий друг, но не и ваш. Отново трябва да преосмислите кое ще е най-доброто за вас самите. Една малка победа за някой може да значи целия свят, но за вас да е просто нещо рутинно и невпечатляващо.

Страхът от провал също е голяма спирачка за успеха. Той кара някои хора дори да не пробват, а това, както и да го гледаме, си е потенциална пропусната възможност, от която никога няма да разберете какво е можело да излезе. Клиширано, но безкрайно вярно.

Дали пък вие не сте най-голямата си пречка към успеха? Може би започвате да се примирявате с нещата такива, каквото са, т.е. неудовлетворителни за вас, и нямате смелостта да поемете риск и да се откъснете от сигурното. Ако сте недоволни от мястото, на което се намирате в живота, единствено ваша е отговорността да промените това.

За или против семейните предприятия

Много хора има в нашата родна България, които многократно биха предпочели да работят за себе си и сами да са си шефове, вместо да са служители в дадена компания. Браво на тях и поздравления, ако са успели реално да си разработят собствен бизнес. Не е никак лесно, изисква много труд, старание и енергия. Понеже не ми се ще всички положени усилия да отлетят изведнъж с вятъра, позволете ми да дам няколко съвета на всички български собственици, които ръководят какъвто и да е дребен бизнес.

Именно микропредприятията най-често биват спрягани като семейни фирми. Чудесно, но нека да е до един етап, защото семейството си е семейство, а бизнесът си е бизнес. Роднините са чудесни и неоспорими съдружници, когато имате нужда от временна помощ. В един момент обаче осъзнавате, че ви трябва човек, когото да наемете за постоянно и искрено ви съветвам той да не е част от семейството ви. Когато опираме до работа, тя трябва да се върши, при това качествено. Имате ли близък, роднина, приятел, приятел на роднина или какъвто и да е познат, то ще усетите, че нещо не е както трябва при професионалните ви отношения. Вие ще сте му шеф, но ще се спирате преди да му направите забележка, за да не обидите него сами или еди-кого-си, който ви го е препоръчал. Имате нужда от доверено лице, на което хем да разчитате, хем да си върши работата съвестно, хем да не бяга от отговорности и да можете да му кажете в очите, когато нещо върви правилно или грешно, както и къде бърка. Знам, че не е лесно да попаднете на такъв персонаж, но усилията ще си струват - не се съмнявайте.

От друга страна, неприятното за същия този човек би било следното обстоятелства. Вашата фирма е семейна, следователно семейството ви ще я наследи. Това от своя страна означава, че всяко външно лице, което влезе на нейна територия, може да се издигне до едно основно ниво на професионално развитие, откъдето вече няма мърдане. Но пък това се наблюдава в почти всички компании...

Последното уточнение, на които ще наблегна е следното. Подкрепям семейния бизнес с две ръце, но съм против прекаленото смесване на семейни и бизнес отношения. Това са два различни свята, чието преплитане по-често се оказва неблагоприятно. Винаги едното страда за сметка на другото.

Успехът идва с времето

Всички се стремим към различно, но същевременно еднотипни мечти. Изпитваме желание за постигане на резултати, за придобиване на нови знания, за запознанства с нови хора, за професионално развитие, за пътуване, по-добре бъдеще и т.н. Каквото и да желаем обаче, най-важно е да не спираме пред трудностите и да не позволяваме да загубим желанието, стремежа и визията си за ясна цел.

Желанието ни за каквото и да е обаче неизбежно намалява в течение на времето... Може би вече не ни се учи и затова не сме дописали дипломната си работа, за да вземем дипломата си за висше образование. Може би тази книга ни е омръзнала и не сме я дочели въпреки, че би ни била полезна. А онзи сериал просто така ли ни доскуча, че спряхме да го гледаме? Колкото и да ни харесва едно занимание, дадена професия или хоби, интересът ни към него не може да продължи вечно. Или греша?

Когато човек е млад и не е достатъчно ориентиран за живота си, винаги му се иска събитията около него да се развиват по-бързо, с по-високи темпове и едва ли не веднага да вижда резултатът от своите усилия. Не става така... нужно е време, а понякога са необходими години, докато бъдем оценени подобаващо. Колкото по-млад си, толкова повече трябва да се доказваш, но докажеш ли се веднъж, след това си направо незаменим. Ще ви дам пример с един приятел, който от седем години работи в една и съща фирма. Започна на минимална заплата като общ работник, докато беше 19-годишен. Сега е на 26, но заплатата му е нараснала поне четирикратно оттогава и се води оперативен мениджър за компанията. Не звучи зле нали? Но ключът за неговия успех не беше само късмет (макар и той да не му е в излишък). Паралелно с работата моят приятел учеше, изкара не една, а две бакалавърски степени. Втората беше сходна на първата и с много общи дисциплини, така че я взе само за една година. В момента учи за магистър и устройва живота си доста добре, докато повечето хора на неговата възраст тепърва се ориентират накъде да поемат.

Различеното е, че този ми приятел винаги е имал желание да се развива и при него това желание така и не угасна. Беше му трудно на моменти, но трудностите никога не са го спирали, докато много други хора се предават при някоя по-тежка задача и може би точно тогава губят желание за развитие... Не бива да се предаваме. Стремим ли се винаги към нещо по-добро, няма да загубим желанието си. Успехът в крайна сметка едва с времето и никога изведнъж.