Концепцията за устойчив туризъм

Лично аз знам какво представлява идеята за устойчиво развитие, но не бях чувал, че има и такава за туризма. Хубаво е, че вече човек не е ограничен в рамките на една държава, а благодарение на самолетостроенето отдавна вече може да посети други континенти и малко от малко да разшири мирогледа си и да излезе от твърде удобната кутийка, в която се намира. Но пък изгореното самолетно гориво изпуска вредни емисии от газове във въздуха. Това видео ни дава един нов поглед над нещата и ни казва, че в бъдеще ще просперират онези компании, които ги е грижа за околната среда. Такива са световните тенденции в момента, а и обществения натиск по темата е голям.

Наближават абитуриентските

Пак сме в най-абитуриентския месец от годината. Предстоят изпращания, балове, купони и хиляди младежи, които веднъж за винаги ще се сбогуват с гимназията и ще се отправят по пътя на възрастните и зрели хора... Как звучи само, а?

Честно да ви кажа, никога не съм възприемал завършването в училище за нещо кой знае какво. Вярно, че оттам насетне животът ти се променя. Вече няма да ти пишат отсъствия, които да извиняваш с бележка от родителите. Едва ли ще те карат да покриваш нормативи за бягане на 50 м и няма да ти оформят срочни оценки за знания по химия или биология.

Завършването е малко странно нещо. Хем изплуваш на повърхността на истинския свят, хем тепърва потапяш глава, сблъсквайте се с ежедневните и злободневни проблеми. Знам, че ще е късно да отправям подобни послания, тъй като випусниците 2015 вероятно вече са направили своите планове, но ми се ще все пак да им кажа следното - добре обмислете как ще прекарате нощта на бала си и как искате да продължи животът ви след това. Лично на мен ми се иска поне една година да не дават по новините за пияни абитуриенти, момичета с твърде оскъдни рокли и момчета, които не знаят къде да излеят енергията си. Не бъдете като всички останали! Отличете се и го дайте по-кротко... И кажете ми честно, струва ли си наистина да прахосате няколкостотин лева за костюм, който ще облечете веднъж? Нима е разумно да пръснете толкова пари, вместо да ги вложите в нещо по-полезно? Аз самият винаги съм бил на мнение, че е по-ценно да попътуваш, да видиш свят и да се запознаеш с различни хора и култури, отколкото роклята или костюмът ти да струва четирицифрена сума. Разбира се, това е моето мнение. Но помислете... Няма ли да ви хареса повече, ако сте на море в Гърция или Италия вместо в прословутия Слънчев бряг? Изборът е ваш...

Къде се дянаха непредсказуемите филми?

Напоследък не съм гледал филм, който истински да ме впечатли. Идеите са им едни еднообразни – за космоса, извънземни, края на света, коли, епични битки... Понякога имам чувството, че гледам един и същи филм, въпреки че са различни. Вече може би всичко е измислено и в Холивуд са им свършили идеите за оригинален сюжет. И ние, зрителите, от друга страна сме изгледали толкова много филми, че очакванията ни са се повишили и не се впечатляваме лесно.

Така нашумелият сериал Game of Thrones (Игра на тронове) е успешен, защото там се случват обрати и не можеш да предскажеш какво следва. Има я тръпката и очакването, което предизвиква моя интерес. Сега се сещам и за новата версия на Total Recall (Зов за завръщане) от 2012, който ме беше впечатлил с технологичните си решения. Брадли Купър беше участвал в един филм през 2011, казваше се Limitless (Високо напрежение), чиято идея за хапчето, което стимулира пълния ти мозъчен капацитет, ми се стори доста оригинална. Нека измислят повече такива необикновени, нечувани, невиждани и непредсказуеми сюжети – това е моят призив. Толкова много ли искам?

Гледането на филм трябва да е добре прекарано време, а не загуба на такова. А и аз, когато видя потенциал в един филм, предпочитам да го гледам на кино, което значи, че си плащам за това удоволствие и никак не ми се нрави да изляза от залата разочарован.

Обикновени неща си имаме в ежедневието, затова един филм трябва да е необикновен, да разказва за нещо ново и необичайно – ето това би ме впечатлило силно лично мен.

Добрият личен коуч

Вече засегнах темата за коучинга в един предишен пост. Сега искам да я продължа, но този път ще си говорим за личен коуч с нужните професионални умения. Тази идея, като че ли, у нас не е толкова разпространена, а ползите от един такъв човек са много. Той може драстично да промени живота ви не само що се отнася до бизнес, но и до ежедневни неща като това да се чувствате добре в кожата си.

Нека си представим, че идеята за персонален коуч е узряла в главата на един млад предприемач. На какво трябва да наблегне той, за да си намери подходящ коуч? Най-вероятно първо на щателно проучване, след това и на собствения си инстинкт. Напишете си домашното, както се казва, преди да влезете в коучинг програма. Най-малкото, може да се поровите в интернет, в социалните мрежи, да прегледате някакви отзиви. Част от проучването ви може да включва да отидете на някой семинар, на който въпросният коуч ще присъства, за да го чуете в действие. Вашият личен коуч трябва да разбира от това, на което ви учи и настина да иска да ви помогне не само заради финансовата част на нещата. Между вас и него трябва да има "клик", т.е. разбирателство, разговорите ви да вървят гладко и непринудено, така че вие да не се чувствате като на изпит, а като на беседа. Не трябва да съществува напрежение между вас – добрият коуч има отлични комуникативни умения и знае как да разчупи ледовете.

Ползите от един персонален коуч са много – подобряване на уменията за взимане на решение и справяне с проблеми, придобиване на увереност, по-добро разпределяне на времето, постигане на желаните резултати по-бързо и т.н. Някои дори наричат коучовете "умножители на ресурси", защото използват техния придобит опит, за да насърчат вашето мислене.

За или против семейните предприятия

Много хора има в нашата родна България, които многократно биха предпочели да работят за себе си и сами да са си шефове, вместо да са служители в дадена компания. Браво на тях и поздравления, ако са успели реално да си разработят собствен бизнес. Не е никак лесно, изисква много труд, старание и енергия. Понеже не ми се ще всички положени усилия да отлетят изведнъж с вятъра, позволете ми да дам няколко съвета на всички български собственици, които ръководят какъвто и да е дребен бизнес.

Именно микропредприятията най-често биват спрягани като семейни фирми. Чудесно, но нека да е до един етап, защото семейството си е семейство, а бизнесът си е бизнес. Роднините са чудесни и неоспорими съдружници, когато имате нужда от временна помощ. В един момент обаче осъзнавате, че ви трябва човек, когото да наемете за постоянно и искрено ви съветвам той да не е част от семейството ви. Когато опираме до работа, тя трябва да се върши, при това качествено. Имате ли близък, роднина, приятел, приятел на роднина или какъвто и да е познат, то ще усетите, че нещо не е както трябва при професионалните ви отношения. Вие ще сте му шеф, но ще се спирате преди да му направите забележка, за да не обидите него сами или еди-кого-си, който ви го е препоръчал. Имате нужда от доверено лице, на което хем да разчитате, хем да си върши работата съвестно, хем да не бяга от отговорности и да можете да му кажете в очите, когато нещо върви правилно или грешно, както и къде бърка. Знам, че не е лесно да попаднете на такъв персонаж, но усилията ще си струват - не се съмнявайте.

От друга страна, неприятното за същия този човек би било следното обстоятелства. Вашата фирма е семейна, следователно семейството ви ще я наследи. Това от своя страна означава, че всяко външно лице, което влезе на нейна територия, може да се издигне до едно основно ниво на професионално развитие, откъдето вече няма мърдане. Но пък това се наблюдава в почти всички компании...

Последното уточнение, на които ще наблегна е следното. Подкрепям семейния бизнес с две ръце, но съм против прекаленото смесване на семейни и бизнес отношения. Това са два различни свята, чието преплитане по-често се оказва неблагоприятно. Винаги едното страда за сметка на другото.

Няколко думи за "рачешко напредване"

Нали знаете, че има думи или фрази, които ужасно ви дразнят. Когато преди години прекарах няколко месеца в Пловдив чувах много хора да използват "айляк" и "харабия". Потръпвах всеки път, когато момиче ги изговаряше. После "айляк"-а си стана широко разпространен в речта, така че вече го чувам оттук и оттам, но да ви кажа - независимо че съм свикнал с него, не бих искал собствените ми деца да го използват.

Не че съм назадничав, но ниската реч е признак на ниска култура, а като човек, който си води блог, само можете да предположите, че чета малко повече от средностатистическия българин и държа на малко по-високо словесно ниво от "айляк" и "харабия". Второто, между впрочем, дори не мога да се сетя какво означаваше.

Друг израз, който изключително много дразни нервните окончания на ушите ми, при това дори не е жаргон, е "рачешко напредване". Използва се масово, за да се означи назадничав ход. Песимистите особено много го харесват.

Ненавистта ми към "рачешкото напредване" идва и от младините ми, когато близки хора се чудеха на мудността ми в образователно отношение и често ми казваха, че напредвам като раците.

Оттогава се наложи да измисля нова интерпретация на израза, само и само да натривам носовете на хората. Това, че не поех по пътеката, по която близките ми очакваха, и нямах интерес към образованието, което те мислеха, че е подходящо за мен, не ме правеше рак в смисъл на непроспериращ. А рак в смисъла на "напредващ в друга посока". Защото реално погледнато раците не ходят назад, а настрани. А аз правех точно това. Започнах да се занимавам с мениджмънт и туризъм, които ми харесваха.

Така постепенно започнах да свиквам, но без да харесвам, "рачешкото напредване" и да го тълкувам именно по този начин. За мой късмет - напреднах в посоката, в която желаех.