Няколко думи за "рачешко напредване"

Нали знаете, че има думи или фрази, които ужасно ви дразнят. Когато преди години прекарах няколко месеца в Пловдив чувах много хора да използват "айляк" и "харабия". Потръпвах всеки път, когато момиче ги изговаряше. После "айляк"-а си стана широко разпространен в речта, така че вече го чувам оттук и оттам, но да ви кажа - независимо че съм свикнал с него, не бих искал собствените ми деца да го използват.

Не че съм назадничав, но ниската реч е признак на ниска култура, а като човек, който си води блог, само можете да предположите, че чета малко повече от средностатистическия българин и държа на малко по-високо словесно ниво от "айляк" и "харабия". Второто, между впрочем, дори не мога да се сетя какво означаваше.

Друг израз, който изключително много дразни нервните окончания на ушите ми, при това дори не е жаргон, е "рачешко напредване". Използва се масово, за да се означи назадничав ход. Песимистите особено много го харесват.

Ненавистта ми към "рачешкото напредване" идва и от младините ми, когато близки хора се чудеха на мудността ми в образователно отношение и често ми казваха, че напредвам като раците.

Оттогава се наложи да измисля нова интерпретация на израза, само и само да натривам носовете на хората. Това, че не поех по пътеката, по която близките ми очакваха, и нямах интерес към образованието, което те мислеха, че е подходящо за мен, не ме правеше рак в смисъл на непроспериращ. А рак в смисъла на "напредващ в друга посока". Защото реално погледнато раците не ходят назад, а настрани. А аз правех точно това. Започнах да се занимавам с мениджмънт и туризъм, които ми харесваха.

Така постепенно започнах да свиквам, но без да харесвам, "рачешкото напредване" и да го тълкувам именно по този начин. За мой късмет - напреднах в посоката, в която желаех.