Нашумялата напоследък тема с окупацията на СУ от „Ранобудните студенти‟ ме върна обратно към студентските години и ме накара да се замисля за няколко неща. Първото: Защо? – Омразата към продължителното статукво нормално води до желание за промяна, борба с олигархията и смяна на системата с друга. Тогава разбираемо е търсенето на нови шансове за развитие и своеобразна трибуна за гласност. Второ: Университетът ли е мястото за подобни изяви? Доколко окупацията на учебно заведение е ефективен метод за разрешаване на въпросите на цяло едно общество. Основният проблем на демокрацията е, че преотстъпва право на волеизлиянието, на действието, но докъде се простират тези права и може ли да конфронтират с правото на образование и развитие.
Мнозина смятат, че са само актьори в прилежно подготвена пиеса, на която друг дърпа конците зад колисите на пъстрата сцена на живота ни. Всеки декор е част от някакъв грандиозен политически, икономически или социален замисъл, поднесен красиво и увлекателно на насъбралата се публика. Ето до това води либерализма!
Но всяко действие има равно по сила противодействие, гласи закон на Нютон. Затова и проф. Илчев заплаши младите с Прокуратурата. Има ли правото? Има го! Редно ли е? Тук всеки е свободен да изкаже личното си мнение. Моето че, че университетът е място за образование, нужно всекиму, за да постигне индивидуалната си реализация в живота. А революцията – тя идва, когато народът е съзрял за това, и има много пътища за действие, не задължително окупация на институцията, която малко или много се грижи за бъдещето ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар