Когато аз бях по-млад и все още ученик си мислех кога е най-удачно да положа здравите основи на професионалното си развитие. Не бързах да се потапям в света на зрелите и работещи хора, защото знаех, че започна ли веднъж, няма връщане назад. Същевременно обаче не исках и да губя прекалено много време. Още докато следвах висшето си образование, си бях наумил да изкарам стаж в интересна за мен област и малко по малко да си търся местенце в пазара на труда. Но не можех да отделям целодневно усилия, защото не желаех да пропускам от лекциите си...
Сега, като поглеждам назад в миналото, успявам да "свържа точките", както се изразява Стив Джобс в онази известна реч, която изнася пред завършващите студенти в Станфордския университет. Осъзнавам, че паралелното ми учене и работене са ми помогнали да се приспособя по-лесно към живота и безболезнено да стъпя в света на възрастните. Не ми се наложи изведнъж да сменя начина си на живот и да се потопя в света на целодневно работещите хора. Напротив. При мен всичко стана плавно и постепенно. Когато се изучих, вече имах натрупан трудов стаж, практически опит и полезни умения. Бях изцяло подготвен да се отдам на целодневната трудова ангажираност и в мига, в който започнах, не се сблъсках с умората, с която се сблъскаха много мои познати тогава.
Така че, ако трябва да направя равносметка, кога е най-подходящият момент да се съсредоточим върху работата, то той е, докато сте още млади. Действайте постепенно и премерено. Не се впускайте изведнъж, а се подгответе за промените, защото целодневната трудова ангажираност наистина е промяна, с която физически организмът привиква трудно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар