Кога е настъпил моментът да се съсредоточим върху работата

Професионалното развитие е важен момент за всеки един човек. Иска ни се да сме шефчета, да сме на върха, заплатата ни да расте постоянно и същевременно да не влагаме повече усилия от обикновено в ежедневните си задачи. Но в истинския живот малко са нещата, които се получават точно така, както ни се иска.

Когато аз бях по-млад и все още ученик си мислех кога е най-удачно да положа здравите основи на професионалното си развитие. Не бързах да се потапям в света на зрелите и работещи хора, защото знаех, че започна ли веднъж, няма връщане назад. Същевременно обаче не исках и да губя прекалено много време. Още докато следвах висшето си образование, си бях наумил да изкарам стаж в интересна за мен област и малко по малко да си търся местенце в пазара на труда. Но не можех да отделям целодневно усилия, защото не желаех да пропускам от лекциите си...

Сега, като поглеждам назад в миналото, успявам да "свържа точките", както се изразява Стив Джобс в онази известна реч, която изнася пред завършващите студенти в Станфордския университет. Осъзнавам, че паралелното ми учене и работене са ми помогнали да се приспособя по-лесно към живота и безболезнено да стъпя в света на възрастните. Не ми се наложи изведнъж да сменя начина си на живот и да се потопя в света на целодневно работещите хора. Напротив. При мен всичко стана плавно и постепенно. Когато се изучих, вече имах натрупан трудов стаж, практически опит и полезни умения. Бях изцяло подготвен да се отдам на целодневната трудова ангажираност и в мига, в който започнах, не се сблъсках с умората, с която се сблъскаха много мои познати тогава.

Така че, ако трябва да направя равносметка, кога е най-подходящият момент да се съсредоточим върху работата, то той е, докато сте още млади. Действайте постепенно и премерено. Не се впускайте изведнъж, а се подгответе за промените, защото целодневната трудова ангажираност наистина е промяна, с която физически организмът привиква трудно.

Успехът идва с времето

Всички се стремим към различно, но същевременно еднотипни мечти. Изпитваме желание за постигане на резултати, за придобиване на нови знания, за запознанства с нови хора, за професионално развитие, за пътуване, по-добре бъдеще и т.н. Каквото и да желаем обаче, най-важно е да не спираме пред трудностите и да не позволяваме да загубим желанието, стремежа и визията си за ясна цел.

Желанието ни за каквото и да е обаче неизбежно намалява в течение на времето... Може би вече не ни се учи и затова не сме дописали дипломната си работа, за да вземем дипломата си за висше образование. Може би тази книга ни е омръзнала и не сме я дочели въпреки, че би ни била полезна. А онзи сериал просто така ли ни доскуча, че спряхме да го гледаме? Колкото и да ни харесва едно занимание, дадена професия или хоби, интересът ни към него не може да продължи вечно. Или греша?

Когато човек е млад и не е достатъчно ориентиран за живота си, винаги му се иска събитията около него да се развиват по-бързо, с по-високи темпове и едва ли не веднага да вижда резултатът от своите усилия. Не става така... нужно е време, а понякога са необходими години, докато бъдем оценени подобаващо. Колкото по-млад си, толкова повече трябва да се доказваш, но докажеш ли се веднъж, след това си направо незаменим. Ще ви дам пример с един приятел, който от седем години работи в една и съща фирма. Започна на минимална заплата като общ работник, докато беше 19-годишен. Сега е на 26, но заплатата му е нараснала поне четирикратно оттогава и се води оперативен мениджър за компанията. Не звучи зле нали? Но ключът за неговия успех не беше само късмет (макар и той да не му е в излишък). Паралелно с работата моят приятел учеше, изкара не една, а две бакалавърски степени. Втората беше сходна на първата и с много общи дисциплини, така че я взе само за една година. В момента учи за магистър и устройва живота си доста добре, докато повечето хора на неговата възраст тепърва се ориентират накъде да поемат.

Различеното е, че този ми приятел винаги е имал желание да се развива и при него това желание така и не угасна. Беше му трудно на моменти, но трудностите никога не са го спирали, докато много други хора се предават при някоя по-тежка задача и може би точно тогава губят желание за развитие... Не бива да се предаваме. Стремим ли се винаги към нещо по-добро, няма да загубим желанието си. Успехът в крайна сметка едва с времето и никога изведнъж.

За да израствате професионално, учете сходни на вашата професии

Назовете ми един човек, който не желае да получава по-висока заплата и да бъде по-добре финансово осигурен. Аз не мога... хората, които познавам, с удоволствие биха посрещнали възможността да печелят повече отколкото в момента.

За съжаление обаче само с желание нищо не се получава. Нужно е да се полагат усилия периодично, за да израстваме първо личностно и след това професионално. Какво имам предвид ли? Всеки от нас има област, в която се развива, нали така? Може да е същата, върху която сме наблягали в училище или в университета, а може и да е коренно различна. Аз например въобще не обичах да пиша, докато бях ученик, главно защото ни караха да правим литературни анализи на разни стихотворения... но в момента вписвам блога си редовно (или поне се опитвам).

Идеята ми е, че е важно да си изберем област, в която да се развиваме професионално. Ако вие вече сте я избрали, толкова по-добре. Ако не сте, замислете се по въпроса и спрете ли се върху нещо специално, не се отклонявайте от избора си. Когато се усвършенствате в тази професионална област, започнете да разширявате хоризонта си. Ако сте избрали сектора на търговията и сте научили достатъчно за успешното й организиране и осъществяване, в последствие се насочете към изучаване на професионалната бизнес комуникация и може би няма да са ви излишни познания в областта на психологията. Ако сте се ориентирали към сферата на рекламата и маркетинга, едва ли и на вас ще ви навреди да научите малко повече за социалната психология и още повече за графичния и уеб дизайн.

Да предположим и друг сценарии. Може би още по време на следването си сте започнали работа на рецепция във фитнес зала. Постепенно сте се запалили на тази тема и сте започнали да тренирате. Хрумвало ли ви е, че с още малко познания в областта можете да станете фитнес инструктор? Научете още нещо за храненето, видовете упражнения за различни типове хора и професионалната ви кариера може да поеме по съвсем друг път.

Примерите, разбира се, за много, но тук е важен принципът. Непрестанно е нужно да разширяваме хоризонта си, за да се себеусъвършенстваме. Правейки го, ставаме по-добри професионалисти, което рано или късно ще рефлектира в положителна, а вероятно и във финансова насока.

Коледата идва. А ти плати ли своя дълг?

В навечерието на един от най-светлите празници има много за какво да си говорим. Темата е още по-обширна не за празника, а за неговата подготовка. Като цяло ми е направило впечатление, че са малко хората, които могат да си позволят пътуване, скъпи подаръци и богата трапеза наведнъж.

Истината е, че българинът се е свил в черупката си и ако гледа да пазарува хранителни стоки  ще е на промоция, ще направи полезни подаръци за многократна употреба и ако ще пътува – ще е до роднини с осигурено преспиване. В това няма нищо лошо всъщност. Даже е доказателство, че независимо всичко средностатистическият нашенец може да си подари едно доста прилично коледно прекарване.

Не са малко обаче и хората, които трябва със свити финанси да структурират празника. Предимството е, че на Бъдни вечер се пости.  По традиция се яде месо на следващия ден. Едни приятели не са в цветущо финансово положение – живеят под наем, плащат сметки и малко могат да си позволят по празниците. Миналата седмица допълнително се стреснаха, след като получиха писмо с адресант ЕОС Сървисис. На плика беше адресът и фамилия на моя приятел. Притеснил се да не би нещо в отношенията му с банката да не е наред и неусетно да се е превърнал в длъжник. В последствие видял, че собственото и презимето на документа са други и му олекнало. Сметнал, че става въпрос за предишния живущ в квартирата. Потърсил в мрежата контактите на ЕОС Сървисис и им се обадил, за да съобщи за промяната на наемателя. За жалост не бил в състояние да им даде никаква информация за въпросния длъжник, за когото било насочено съобщението, просто защото не го познавал.

По този повод в събота се разприказвахме, колко лошо е да посрещнеш празниците с вестта, че дължиш пари. Но пък е голямо облекчението да попаднеш точно на фирма като ЕОС Сървисис и ЕОС Матрикс. И дамата бяхме чували добро за нея. Работи по европейски образец, тъй като е част от немската EOS Group. Не веднъж сме чели и слушали в новинарски статии и емисии изказванията на управителя Райна Миткова-Тодорова. Нали когато става дума за длъжници и кредитори все нея търсят за коментар, тъй като е председател на Асоциацията на колекторите в България. Утешението не е голямо, но определено е едно да си имаш работа с мутри и съвсем различно с консултанти, които се стремят да намерят подходящо решение на твоя случай. Те ще се съобразят, че нямаш възможност да изплатиш цялата сума наведнъж и ще ти предложат приемливо споразумение.

Така и празниците ще са весели с питка и месо на трапезата, и тревогата по дълга ще е наполовина.

Да мислиш извън кутията

Какво означава да мислим извън кутията и от къде идва този чудат израз. Всъщност историята за "кутията" датира още от далечната 1914 година, когато е създадена и станала изключително популярна логическа задача. По-късно - в края на 60-те на изминалия век, изразът се налага от известен математик, а метафоричното му значение се разпространява в бизнес средите.

Логическата задача се състои от визуално елементарно изображение - квадрат, за който  е казано, че е кутия, със симетрично разположени 9 точки. Условието изисква да се свържат и деветте с 4 прави непрекъснати линии. Мнозина не успяват да се справят, тъй като мислят само върху площта вътре В кутията. Онези, които визуализират без ограничения биха  могли да видят отговора без проблем. Аз ви го давам наготово ;)

Логически извън кутията, означава да преодолеете границите. Разговорно изразът започва да означава "мислене НЕ като другите" - да имате широк поглед на нещата над формата и в перспектива... с една дума да сте различни и креативни.

В бизнеса тази способност е особено търсена, тъй като се смята, че на нея се дължи прогреса в свят, в който всичко кажи-речи е измислено и на пръв поглед няма накъде повече да се разширява. Но как да мислите извън кутията? За това правило няма. Или го носите в себе си и се досещате, или не. Единствено, което аз бих ви посъветвал от собствен опит, е да се опитвате да мислите асоциативно. Когато аз правя асоциации на задачите и ги решавам не по дефолт, в повечето случаи постигам по-добри резултати.

Умеете ли да блъфирате?

В играта на живота често успяват тези, които могат да разчитат езика на тялото и да дават фалшиви знаци за заблуда на противника; казано накратко – да блъфират. Блъфирането включва в себе си техники за подвеждане при постигането на дадена цел. Най-ясният пример би бил да отидете при шефа си с молба за повишение и да го заплашите, че ако не го получите, ще напуснете. Обаче вие нямате такова намерение в действителност.

Първо трябва добре да опознаете противника си, защото ултиматумът ви може да мине при някои, но не и при други. Преценете си шансовете добре. Ако сте важен за компанията и достатъчно ценен от шефа си, блъфът ви би проработил, но това вие трябва да го знаете най-добре.

Много е важно да не издавате, че блъфирате. Трябва да сте твърди, решителни и категорични щом сте стигнали дотук. Трябва вие да държите ситуацията под контрол през цялото време, без да показвате слабост и несигурност. Това допълнително ще засили позицията ви.

Оставете си вратичка. Отново ползвам примера с повишението – преди да го поискате, направете си труда да проучите пазара на труда, да актуализирате CV-то си и да го изпратите в няколко фирми, за да видите дали ще ви се обадят за интервю. Това ще значи, че шансовете ви да си намерите бързо нова работа са големи. Вие може да нямате намерение да напуснете, но трябва да сте сигурни, че ако това все пак се случи, ще имате резервен вариант.