Годината си отиде със слаба реколта

Когато си на 34, като мен, ти се ще да се захванеш с много неща, за които досега не си имал време. Може би защото годините напредват проумяваш, че времето отлита невероятно бързо, особено когато сутрин отиваш в офиса и го напускаш чак вечер... по тъмно. Замисляш се, че животът си изтича между пръстите ти, а би могъл да направиш толкова много.

Ето, например аз винаги съм искал да се занимавам с лозарство. Имам къща в едно село, тук, наблизо, и често се занимава с асмата. Изрязвам, пръскам, заривах даже преди два дни. Тази година обаче не беше благодатна... Дъждовете донесоха болести по листата и с очите си видях как зърната просто се свиваха и съсухряха като стафиди. Малкото здрави гроздове не успях да опазя от косовете. (По този повод мисля догодина да си взема мрежа за защита на лозите.)

Говорейки със съседи и роднини споделихме, че като цяло липсата на мнопго слънчеви дни и постоянните валежи през лятото са причината за слабата продукция. Аз съм нов в лозарството, признавам. Исках вино да си направя сам за пръв път тази година, но не успях.

Но покрай малкото ми хоби в градината научих много за неволите на земеделците. Трябва да се грижат за напоителни системи, да водят постоянна борба с всички онези малки животинки, които се опитват да похапнат от отглежданото от тях с толкова любов. Да не говорим за средствата, които се отделят за пестициди, торове и инструменти за обработка.

Но има и нещо много хубаво в земеделието. Когато се отдадеш на дейност, която е близо до земята, когато си сред природата и полагаш грижи за растенията, когато видиш как този твой труд роди плодове, то тогава удовлетворението е толкова пълно, че не може да бъде описано с думи.

Но когато реколтата е лоша, както тази година, те обзема едно много мъчно чувство на жал и тъга. Не мислех, че някога ще го кажа, но едва сега разбирам произведението на Елин Пелин "Градишка". Странно... учим се, докато сме живи.

Имената на децата

Много пъти съм се чудил с какви идеи, такива мъдри, толкова дълбокомислени, родители кръщават децата си (?!)

В България по традиция е прието новата рожба да носи имената на бабата и дядото по мъжка линия, а след това на същите тези хора по женска, Така, ако бащата на младия татко носи името Христо, то новороденият син също ще се казва така.  Разбира се, рискът да се повтарят две имена в един род е доста голям, но какво пък - и в това има някакъв чар. А и нали родът се разнообразява и от названията на родители на младата майка. :)

Моите деца са кръстени традиционно. Но познавам много млади семейства, които търсят различни комбинации. За да не обидят собствените си родители, взимат първите букви, първите или последните срички и общо взето си кръщават децата както те си решат. Обаче, не дай си боже питаш на кого е кръстено малкото започват едни обяснения - от седем кладенеца вода се налива и накрая губиш нишката. Най-абсурдното, което съм чувал е как цялото име Калина било сбор от буквите на имената на всичките роднини  - Дядо Камен, баба Ани, сестрата Лора, брата Иван и съответно другите баба и дядо... не ги запомних техните, ама май бяха Надка и Асен ли, Антон ли... такова. Гледай ти какво голямо уважение!

Третите родители най-добре си правят. Ако не искаш да кръщаваш детето си на никого, просто кажи, че сте избрали име, което ви харесва. няма нужда от нагласяния. Аз лично много си мислих, вместо на родителите ми дали да не кръстя детето си на някой български хан, например. Името Калоян много ми допада...

Но в никакъв случай не одобрявам родители, които смятат, че избирайки някакво униклано име, което идва от чужди думи или е симбиоза между някави европейски имена ще е много страхотно. Всъщност не е, защото децата са жестоки и когато някой от тях е различен му се подиграват. Игор е красиво руско име на принц, но децата в детската градина до знаят от анимация, в която въпросния герой Игор е доста дебилно същество. Хели е име, което съм срещал и чесно казано се получи много неловко, когато попитах за 100-тен път момичето как всъщност се казва. Имена като Майкъл, Стивън и Денис са ми непонятни. Все едно не сме в България. Я впегнете Стивън Петров Кочев, например. Абсурдно е! И последното шантаво име, което съм чувал е Боржуана. Него няма какво да го коментирам... Жената е на 40 години и още иска да й викат Жужа...

Айде, лека вечер от мене и... младите... умната!

Знаете ли защо Велинград се нарича „Велинград ”?

Колко често се замисляте за очевидните неща от живота? Хрумвало ви е например да си зададете въпроса: „Хей, защо София се нарича точно София? Защо Пловдив все още не носи името Филипопол? На кого е кръстен Велинград?

Понякога истината е точно толкова очевидна, колкото изглежда, но за да я видим, се нуждаем от малко обща култура. Чували ли сте например за жена на име Вела Пеева? Защото именно на нея е кръстен Велинград, градът на Вела, както е известен от 1946 година насам. Това е годината, в която това населено място официално възниква, такова каквото го познаваме днес. Създадено е от обединението три села: Лъджене, Каменица и Чепино.

В Каменица е родена посочената Вела Пеева, за която можете да научите повече в регионалния исторически музей на Велинград. Ще ви кажа все пак няколко факти за нея. Вела е била партизантка, отдала живота си на идеалите, в които вярва. Активна и амбициозна девойка, която в годините на Втората световна война започва да издава нелегален вестник със заглавие„Просветител“. За негово мото тя избира последните няколко реда от стихотворението „Писмо” на Никола Вапцаров. Участва в редица битки и партизански чети, а през последните две години от живота си е дори в нелегалност, почива през 1944 г. Много хора днес може би не разибрат защо Вела Пеева е посветила живота си на партизанската кауза, но едно е сигурно, жената е била силна и целеустремена. Заслужила е да кръстят град на нейно име.

От какво се вдъхновявате?

Хайде, всеки от нас има своите тайни източници, от които черпи вдъхновение. Замисляли ли сте се кои са вашите и осъзнавате ли ги като ваши музи наистина. Може да са много различни и дори да не ги приемате като източници на вдъхновение, затова нека ви дам няколко примера. Току виж откриете нещо ново за себе си.

Природа?

Хрумвало ли ви е нещо, докато сте гледали небето и сте размишлявали за живота? Или докато сте били някъде в планината и сте вървели часове наред нагоре и надолу? Или сте били някъде за риба и сте се наслаждавали на тишината около вас?

Изкуство? 

Понякога изкуството поражда още изкуство. Можете да четете книги, да слушате музика, да гледате картини, филми и т.н. Вдъхновението ви удря изведнъж, повли          яни от чуждия успех.

Социални мрежи?

Толкова много мисли, идеи, изображения, хиперлинкове и какво ли не се споделя из социалните мрежи, че не е изключено покрай много безсмислици да откриете нещо качествено и вдъхновяващо.

Хората около вас?

Може би близките ви, приятелите, семейството или колегите събуждат креативната ви страна и начин на мислене? 

Случайностите и ежедневието?

Не е изключено да срещнете непознат на улицата и да видите нещо у него, което да ви повлия творчески...

Нещо друго, за което не се сещам в момента...

За фентъзито и други книги

Четенето е здраве. Здраве за мозъка, ако трябва да съм по-конкретен. Затова днес ще отделя малко време и кликове по клавиатурата, които ще посветя на книгите и на един много противоречив жанр – фентъзито и фантастиката.

Първо, искам да отбележа, че като всяко изкуство и писателското има творби, които са с различна степен на качество. Това не е учудващо и всеки има правото да си чете, каквито книги му харесват. Както всеки си има любими филми, сериали или изпълнители, така е логично да предпочита един автор или жанр пред друг.

И да ви кажа моите наблюдения са, че към фентъзито по-специално винаги има противоречиви мнение. Едни хора го харесват страшно много и не четат (почти) нищо от останалите жанрове, докато други хора отявлено твърдят, че това със сигурност не е техния стил и не могат да четат подобни книги. Не съм сигурен защо се получава така, но мога да изложа собствените си наблюдения по темата. Според мен, за да харесаш една фентъзи книга, трябва да имаш поне малко по-отворено и разкрепостено съзнание. Да не отричаш, че може да има такива неща като магии, дракони, елфи, джуджета и какви ли не още същества. А дори да не вярваш в тях да приемеш, че в съзнанието на автора те съществуват. Хората, които не мога да настроят съзнанията си по този начин, са именно тези, които предпочитат по-реалистичните жанрове като историческите романи или биографиите например.

Аз пък съм от тези, които могат да четат всичко, стига да е добре написано. Склонен съм да приема каквито и да са изписани странности сред страниците на книгата, стига да ми ангажират вниманието качествено.

Преди старта

Europe са една от любимите ми групи. Не мога да го крия, след като днес цял ден тази песен ми звучи в главата. Дали е заради предстоящите избори след два дни и "последното отброяване" преди да разберем какви ще са резултатите, или поради друга прични, кой да знае.

Искам обаче да поздравя всички с култовото праче The Final Countdown. Ако някой случайно не го е слушал до сега, нека да запомни, че това е най-добрата песен, която Юръп са издавали до момента и вече е записана като класика в музикалните архиви.Част е от третия студиен албум на групата от далечната (за някои) 1986 г.